Офлайн изданията на „Поети в кадър“ в Читалище.то продължават да радват любителите на добрата поезия.
Внимателната селекция на Роберт Леви представя на вниманието ни Лора Динкова. На 30 март (сряда) от 19:00 часа гостите на събитието ще могат да чуят нейни творби и да зададат своите въпроси.
Лора Динкова е родена на 1 януари 1988 г. в гр. София. През 2012 г. излиза първата й стихосбирка „Отключено безвремие“, която получава награда на конкурса за дебютна литература „Южна пролет“ в Хасково. Автор е на статии, рецензии и кинокритика в различни онлайн и печатни медии. През 2013 г. печели трето място (и първо за България) в международния славянски конкурс за поетическа премия в Харков, Украйна. През 2014 г. излиза и втората й стихосбирка „Осиновени думи“.
Какво е за теб поезията?
Поезията е разговор с Бога на достъпен за всички език.
Какво ти дава писането, което четенето не може?
Писането доказва наличието на отвъдности, които не винаги четенето може да обясни.
Кога започна да пишеш?
Когато се научих да чета. Първият текст, в последствие наречен поетически, написах преди пет години.
Кои са любимите ти поети?
От българските: Никола Фурнаджиев, Никола Вапцаров, Константин Павлов, Георги Рупчев, Ани Илков.
От чуждите: Хайне, Уитман, Елиът, Бродски.
А каква проза четеш?
От българските: сред предпочитаните от мен са Чудомир, Павел Вежинов, Боян Биолчев, Виктор Пасков, Деян Енев, Христо Калчев.От чуждите: Съмърсет Моъм, Ромен Гари, Ярослав Хашек, Сенкевич, Милан Кундера, Никос Казандакис, Марио Варгас Льоса, Фьодор Достоевски, Антон Чехов, Илф и Петров.
Коя е книгата, която препрочиташ?
,,Балада за Георг Хених’’ от Виктор Пасков.
Какво искаш да оставиш след себе си?
Не бях мислила по този въпрос. Вероятно онова, което всеки един човек, занимаващ се с изкуство би искал – духовни кукички във времената.
Каква е вашата реакция?
