wpid-wp-1457238604402.jpgЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД в-к „Септември“ брой 20, 1990 г. ЛИЧНОСТ, ЗАКОН, ОБЩЕСТВО ЕРОЗИЯ

Преди година време тази история разбуни старозагорската спортна общественост. Всички очакваха, че извършителят на деянието, треньорът на женския баскетболен отбор на „Електрон” Марин Цанков, ще получи наказание, адекватно на стореното от него. Това очакваха потърпевшите, ученици от Спортното училище. Очакваха го и техните родители. Но нищо не се получи. Той продължи да си работи. В детските души остана горчилката, а според мен и съмнение в стойностите на закона, който в случая не ги защити. А горчилка като тази винаги стои в основата на една бъдеща личностна ерозия… Връщам се към тази история не от любов към „жълтата” сензация или криворазбрано правдоборство, а защото децата трябва да повярват, че в България никой не може да бие някого безнаказано! Нека „дадем думата” на фактите, отразени в делото, представено ми от районната прокуратура. ИЗ ПОКАЗАНИЯТА НА ДЕЦАТА Михаил ВАСИЛЕВ, на 14 години: „Залата беше празна и ние я отключихме с разрешение на др. Драганов, за да играем баскетбол. След около половин час дойдоха жените на „Електрон”. След тях влезе треньорът им, когото познавам по лице. Той още с влизането си ни извика при себе си и започна да ни се кара, защото сме замърсили залата. Ние и да искахме, не можехме да я замърсим, защото бяхме с екипите, с които тренираме. Още с приближаването си до нас той удари с юмрук Стефан по лицето и отзад по главата. След това се развъртя с метлата, която държеше, и с дръжката ю удари Пламен по крака. Ние се разбягахме и той хвърли по нас метлата и ни подгони из залата. Аз успях да вляза в нашата зала, която е срещу баскетболната, и се скрих в стаичката на треньора, но той ме измъкна оттам и започна да ме рита. Няколко дни след това ме боля тялото, където ме е ритал.” Стефан ИВАНОВ, на 14 години: „… Когато го наближихме, той си хвърли чантата и удари с юмрук по лицето Стефан Раднев, а след това му нанесе удар отзад по главата. Ние като видяхме това се пръснахме, но един от нас, Пламен му каза, че щом сме замърсили залата, ще я почистим. Тогава треньорът взе една метла с дълга дръжка и го удари по крака. Успя да хване Атанас и започна да го рита. Аз се скрих в нашата зала. Там влязоха още три момчета. Михаил се скри в стаята на треньора, но той го измъкна оттам и започна да го рита.” Стефан РАДНЕВ, на 14 години: „… Аз бях най-близо до него. Попита ни кой ни е пуснал в залата. Ние му отговорихме, че сме влезли с разрешението на нашия треньор Петко Драганов (б.а. – в часа, в който учениците са били в залата, там е трябвало да работи треньорът Тодор Терзиев, който същия ден е отсъствувал от работа). След това започна да крещи, че залата е замърсена. И докато изговаряше тези думи, той ме удари с юмрук по лицето, по-точно под лявото око. Аз се надигнах да стана, но той ме удари с юмрук по главата отзад.” Красимир КЪНЕВ, на 14 години: „Ние отначало си мислехме, че си прави шега с нас и даже се засмяхме. Но след като удари Стефан, тогава точно разбрах, че работата е сериозна. Ние се помъчихме да избягаме, но той не ни позволи. Настигна в ъгъла Атанас и започна да го бие. Аз бях последен от групата. Той ме настигна. Хвана горнището на анцуга и успя да го смъкне наполовина. Хванах се с ръце за парапета на стълбището и успях да се отскубна, но в този момент ми нанесе силен удар между краката.” Из показанията на Марин Цанков: „… Предупредих децата да напуснат залата. Спряха да играят, седнаха на пейките и започнаха да се смеят подигравателно. Реших да ги сплаша и за това взех една метла и я хвърлих срещу тях. Не закачих никого. След това им казах да напуснат залата, като пуснах момчето, което играеше по чорапи. На другите им казах да напуснат залата, като стигайки ги до вратата, ги изблъсках. Двама влязоха в борцовата зала. Влязох след тях и с думи им се заканих повече да не ги виждам в залата. В същия момент влязох в треньорската стая, където се бе скрило едно момче. Хванах го за дрехите и го блъснах на тепиха. Никого не съм ударил. Те са се ударили, когато се блъскаха до вратата.” Извадки от медицинска експертиза № 28/1989 г., подписана от д-р Емил Бъчваров. 1.) Стефан Раднев – прегледан на 3.І.1989 г. – установено кръвонасядане по лицето. 2.)  Пламен Шавачев – прегледан на 3.І.1989 г. – установено кръвонасядане по седалището вдясно. 3.) Красимир Кънев – прегледан на 3.І.1989 г. – установено кръвонасядане на лявото бедро от вътрешната страна. Описаните травматични увреждания са причинени от удари с или върху тъпи предмети и добре говорят да са получени по начина, посочен в показанията на децата, а именно с удари с ръце, крака или дръжка на метла. Тези увреждания (б.а. – леки телесни повреди) е трудно или почти невъзможно да се получат по друг начин, а именно при изблъскване, както казва треньорът Марин Цанков. За това говори морфологията и разположението на кръвонасяданията – по лицето, на седалището и вътрешната страна на бедрото.” Из постановление № 194/20.ІІІ.1989 г., подписано от прокурора Иван Михайлов: „… Прекратява наказателното производство, водено срещу Марин Цанков по чл. 325, ал. ІІ (б.а. – хулиганство, придружено с цинизъм) и чл. 131, т.2 (б.а. – нанасяне на леки телесни повреди от длъжностно лице) и отменя мярката за неотклонение „подписка” (б.а. – част от времето, през което била в сила тази мярка, Цанков е прекарал в Минск). Необходими допълнения: Тодор Цветков, дознател в ОбУ на МВР: „Бях извикан в ОбК на БКП и там завеждащият отдел „Военен” настояваше да не се занимавам с този случай.” На 31.І.1989 г. в редакцията дойдоха инж. Кръстьо Янев, зам.-председател на фирма „ДЗУ” и председател на ДФС „Електрон”, и неговият заместник Иван Касъров, които в присъствието на главния редактор дълго настояваха във вестника да не излиза материал по този повод, позовавайки се на „местния” патриотизъм и на авторитета на фирмата. РАЗМИШЛЕНИЯ НА ГЛАС От показанията на децата става ясно, че наистина са били гонени из залата и бити. Твърде объркани и нелогични са показанията на М. Цанков. Не цитирах показанията на баскетболистките, защото те почти дословно твърдят, че не са видели да ги е бил (б.а. – най-голямото разстояние в тази зала е максимум 25 метра). Не съм юрист, за да взема отношение по постановлението за прекратяване на прокурора Иван Михайлов, член на бюрото на „Електрон”, който приема, че цитирам „… безспорно поведението на М. Цанков е укоримо от възпитателна и педагогическа точка”. След като „де факто” срещу Цанков не са последвали никакви санкции по цитираните членове, нима все още не е в сила Указът за борба с дребното хулиганство, а всичко е минало с едно административно наказание от ДФС? И все пак в качеството на какъв Цанков е влязъл в залата? На треньор или на бавачка на баскетболистките? Редно е според мен още веднъж да се прецени кой е крив и кой – прав! Защото натрупаната в детските души горчилка, в душите на техните родители може да се измие само с едно нещо. И това нещо се казва справедливост.

Сава САВОВ http://www.zarata.org