wpid-2110141559.jpgВИЗИТКА
Мария Касимова-Моасе е журналист от близо 25 години. Работила е във вестниците „Капитал”, „Стандарт”, „24 часа”, списание „Едно”. Била е и главен редактор на списанията ELLE и НЕЯ. Участвала е в различни телевизионни проекти. В момента работи катожурналист на свободна практика.

По образование е филолог. През 2010 г. е завършила и две образования по етикет и протокол в Лондон и в Брюксел. Оттогава се занимава и с тази тема като лектор и обучител.
Човек, колкото и хубава работа да има, идва момент, в който трябва я напусне.
Приемете го от човек, който за добро или лошо не се е задържал на едно и също работно място за повече от четири години.
Още от първия си работен ден служителят трябва да приеме, че колкото и добре да се справя, работата му може да е толкова временна, колкото и студентските почасови трудови дейности като продавач във верига за бързо хранене или детегледач/ка. Да градиш добре служебното си израстване в съвременните условия означава да си в състояние да взимаш бързи решения и да следваш правилата на пазара. Така че колкото порано се разделите с илюзията, че четири десетилетия след първия ви работен ден побелелите колеги и новопостъпилото младо попълнение ще ви изпращат в пенсия с банкет, благодарствени адреси и кошница с цветя, толкова по-свободно ще се чувствате на работното си място. Шансът да започнеш трудовия си стаж в една компания, в която и да се пенсионираш, звучи като описание на мила социалистическа служба от не толкова далечното минало.
В моя случай обстоятелствата, които са налагали смяна, са били от всякакъв характер и найчесто не са били свързани с неразбирателство между мен и работодателите ми или пък с някаква остра липса на определени професионални качества. В страна като нашата, където икономиката е твърде нестабилна и се влияе от всякакви вълнения на пазара, причините за служебните ротации обикновено са съвсем прозаични – преструктуриране на компанията, смяна на служители на ръководни позиции, свиване на екипа, закриване на отдел или пък отрязване на определени дейности.

Важното е всяка работа да се поема със съзнанието, че винаги има и други перспективи. Пък и HR специалистите твърдят, че на всеки пет години служителят има нужда от промяна – било в местоработата, било в позицията или типа дейност.
Затова в съвременния бизнес етикет умението да напускаш работното си място е нещо, което се преподава без излишен драматизъм.
Моментът на осъзнаването
Познавах една дама, която повече от тридесет и пет години беше работила в националната телевизия. В средата на шестдесетте на миналия век започнала като секретарка на шефа на една от редакциите. След две години преминала курс за монтажисти и в следващите десет години се занимавала именно с монтаж. Тъй като това се случва по време на социалистическия режим у нас, когато безработица не може да се допусне, въпреки че не била особено щастлива с работата си, тя не смеела просто така да я напусне и затова се преквалифицирала в асистент-режисьор. Последните близо двадесет години от кариерата си моята позната беше режисьор на новинарските емисии в БНТ и като такава се ползваше с особен респект от преките си началници и колегите.

Въпреки това обаче в последния си работен ден тя категорично отказа да присъства на организираното в нейна чест мило тържество по повод пенсионирането й по една-единствена причина „за тридесет и пет години просто вече не можех да понасям дори сградата и не исках да имам никакъв спомен от това място!”.

Така под изумените погледи на колегите си тя събрала малкото си личен багаж и се изнесла от нюзрума точно толкова светкавично, колкото го е правела и в последните години в края на работния си ден. Неприязънта към работата й беше толкова силна, че дори и години след пенсионирането тя избягваше да минава покрай сградата на телевизията, а ако това все пак се наложеше, вървеше забързана на отсрещния тротоар и със забит в земята поглед…

Днес не е необходимо да превръщаме неприязънта си към определена работа или работно място в мазохистичен тормоз. Първите признаци на неудоволствие от работата са именно нежеланието да я извършваш. Това, разбира се, може да се дължи просто на умора, временен стрес или инцидентни лоши взаимоотношения с колеги, затова трябва наистина да си изясните какви са причините все по-често да не ви се ходи на работа, да нямате никаква мотивация и дори мисълта за прекрачването на прага на офиса да ви е неприятна.
Когато усещането, че не сте си на мястото, се окаже стабилно, гледайте да не драматизирате ситуацията и да не взимате прибързани решения.
Моя колега от университета стана преподавател в гимназия. Работеше усърдно и със сърце доста години, възпита няколко чудесни класа, но един ден просто се усети тотално изчерпана откъм идеи и стимул за работа. Това бързо се отрази на дейността й и скоро и учениците, и колегите й забелязаха отегчението й. Когато директорът на училището я извика на разговор, за да видят какви са причините за това нейно състояние, тя усети това като агресия и направи най-голямата грешка изпадна в нервна криза и вдигна опустошителен скандал.

Съвсем по правилата на драматичния жанр захвърли дневника на класа си, изкрещя „Напускам!” и тресна вратата с все сила зад гърба си. Последствието от всичко това беше, че стоя без работа около година, а накрая започна от немай къде като даскал по български и литература в едно малко селско училище, където в час влизаха около трима души, а за тройка възпитаниците вадеха нож. Буквално.
Затова първото, което трябва да направите, когато усетите, че настоящата ви работа не ви удовлетворява, е спокойно да вземете решение какво да направите и да го следвате без емоции. Имайте предвид и старата максима, че най-добре се търси работа, когато имаш работа – не напускате, ако все още не сте намерили нищо ново и по-подходящо.

Толкоба много причини
Преди година към мен се обърна за съвет жена с особено успешна кариера. Работеше по специалността си – застрахователно дело, като имаше опит в две огромни и световноизвестни компании. Беше работила в чужбина, познаваше световната практика и беше успяла сама да създаде независимо застрахователно звено в огромен и успешен български консорциум от различни бизнеси.

Работеше на прекрасно място, в чудесен, самостоятелен кабинет, имаше малък и добре сработен екип от хора, които лично беше поканила, заплатата й беше повече от добра не само за българския, но и за световния пазар. Въпреки това обаче тя не се чувстваше щастлива и искаше да разбере какво я кара вече да не изпитва удоволствие от ежедневните си работни задачи. След няколко срещи и разговори причината стана ясна – беше се омъжила наскоро, приоритетите й се бяха променили и трябваше да бъдат съобразени и с кариерата на съпруга й, а и в старата си компания вече нямаше възможност за още по-мащабно кариерно разгръщане.

Когато сама осъзна това, тя бързо взе решение и без излишен драматизъм напусна работното си място. В момента е застрахователен брокер в Америка, където смяната на перспективата й донесе повече стабилност и реален път за ново кариерно развитие.
Да напуснеш, защото имаш нужда от промяна, новият ти социален статус го налага или пък просто искаш нови хоризонти, са най-идеалните причини да се разделите с работодателя си. Само че всички сме наясно, че това изобщо не е най-честият сюжет.

Желанието да напуснеш може да се дължи на съвсем битови причини, казва американският експерт по търсене на работа и онлайн HR съветник Алисън Дойл. Сред тях са непоносимост към колега или шеф, усещане за недооцененост, постоянно напрежение в офиса, морални несъответствия, лошо заплащане, липса на достатъчно свободно време, желание за гъвкавост на работното време, дори местонахождение на офиса или конкретни битови условия там.

В една известна столична рекламна компания например текучеството на кадри беше наистина сериозно, докато офисът се измести от покрайнините на София в центъра. Каквито и да са причините за решението ви да напуснете обаче, има няколко неща, които задължително трябва да знаете и да спазвате, за да си тръгнете с достойнство и добро име.

Достойното напускане
Колкото и да сте огорчени от някого в офиса, колкото и гневни да се чувствате по отношение на незавършен проект, провалена стратегия или пренебрежително отношение, не се поддавайте на вътрешното желание да натриете нечии носове.

Съгласна съм, че понякога цели месеци се будим със сюжети, в които се изправяме и като филмови герои заявяваме на шефа, че е нещастник, а на колегите, че са лицемери, но това наистина работи само в касовите кинохитове.

В реалния живот първо си дайте сметка, че неведоми са пътищата служебни и може още утре да се окаже, че отново ще се срещнете с бившите си работодатели или пък ще се нуждаете от тяхната препоръка. И че днешният ви подчинен може утре да се окаже ваш шеф на друго място.
Под влияние на служебната обида можете и да се поддадете на мечтата „да извъртите номер” На целия екип, като например отнесете със себе си цялата важна информация, оставите в офиса пълен безпорядък или откажете всякакво съдействие на другите, които временно ще поемат вашите задължения, или новопостъпилите, които трябва изцяло да ви заместят. Дайте си сметка обаче, че хората от екипа ви най-често изобщо не са виновни за ситуацията, в която сте попаднали, и вашето „сладко отмъщение” в крайна сметка ще се отрази пряко единствено на тях.
За да напуснете достойно, информирайте прекия си началник и HR специалиста на компанията в срок. В България той обикновено е едномесечен, а в европейските и американските компании, когато няма определен срок за това по договор, служителите са задължени да депозират оставките си наймалко две седмици по-рано.

Най-достойно е да съобщите за решението си на лична среща, но понякога обстоятелствата налагат това да стане чрез имейл. Не напускайте чрез есемес – все пак напускането също е въпрос на стил и уважение и това не ви е one night stand. В големите корпорации има практика всеки, решил да напусне, да премине през т.нар. изходно интервю (вижте карето с въпросите, които можете да очаквате да ви бъдат зададени).

Не се притеснявайте от него – то се прави в името на компанията и нейните служители и честното споделяне на личния ви опит е ценна информация, от която всяко добро управление трябва да се възползва.

По каквато и причина да напускате сегашната си работа, когато това е ваше решение и не е наложено от съкращения, структурни промени или желание на ръководството, вие сами сте отговорни то да се осъществи със стил и по бизнес правилата. И помнете – работата ни не е брак, в който сме влезли с дълбоки чувства и планове „докато смъртта ни раздели”. Така че не изпитвайте прекалено чувство за вина, дори и да оставяте някаква вдъхновяваща работа недовършена. Нали си знаете, че компанията няма да прекара будни нощи в мисли как така ви е загубила, емоционалната й цялост няма да пострада, а и още на другия ден ще публикува обява за освободената работна позиция.

Дата: 03.03.2016 00:01
Източник: Капитал – стр. 43; 44; 45
Автор: Мария КАСИМОВА-МОАСЕ