След Освобождението от турско робство, в страната ни, особено в столицата София, започва живот, пълен с надежда и стремеж да достигнем Европа. Да се срещаш с приятели е най-виталният начин за общуване. Най-вече това се е осъществявало в кафенетата и ресторантите.

Knipegraf25

Тогава се е зародила идеята за създаването на клуб в София – годината е 1884 г., клубът е “Юнион клуб”, мястото – ул. “Иван Вазов” 8. Там се срещат представители

на чуждестранни посолства и други чужденци, живещи в страната, и българи, приети за членове на клуба – напомня на sub rosa*, модела на някои английски и американски клубове. Разрушен от американските бомбардировки през 1944 г., след което приютен в руския ресторант „Крим”, “Юнион клуб” е отново разрушен – на 27 декември 1949 г. по заповед на българското комунистическо правителство. През 1990 г. Клубът е възстановен и това е похвално. Въпросът е защо другите клубове и кафенета са прокудени – а те са наистина елитните за една страна, защото в тях хората са “избирани” по постиженията на ума и духа им, а не по политически и бизнес прояви.

Преди сто години тези хора са отсядали в софийските кафенета „България”, “Македония”, „Континентал”, “Савоя”, “Роял” – и в Арменското кафене. Но сърцето на българския културен елит пулсирало в кафене “Цар Освободител” – отворено през 1908 г. в сградата на ъгъла до Храм “Свети Николай Чудотворец” (Руската църква). Ето имената на част от елита, посещавал кафенето: Вазов, Яворов, Пенчо Славейков, д-р Кръстьо Кръстев, Кирил Христов, Петко Тодоров, Елин Пелин, проф. Александър Балабанов, Сава Огнянов, Георги Кирков, Теодор Траянов, Асен Разцветников, Симеон Радев, Яна Язова, проф. Асен Златаров, Сирак Скитник, Дечко Узунови, Иван Милев, Елисавета Багряна, Дора Габе, проф. Георги Цанев… Самотен на масата си седял Йордан Йовков.

През 1935 г. Александър Добринов рисува шарж на 106 посетители на кафенето, съдържателя Илия Югрев, келнерите Коста и Иванчо – и самият маестро – най-големият портретен карикатурист на България. “За награда”, че е увековечил българския елит, през 1945 г. той е пратен в затвора, други са интернирани, кафенето е превърнато в изложбена зала, а през 1976 г. – разрушено за една нощ.

В самото начало на 1960-те ние, с известен тренинг от бургаските кафенета и клубове, бяхме студенти в София. И след лекции и изпити започваме да опознаваме духа на столицата – освен в театрите, и в кафенетата – известните тогава “Балкан”, „Берлин” (някогашна „Савоя”), „Варшава”, „Операта”. И особено често в „Прага” и „Бамбука”. Сега “Прага” е опакована в талашити, декорирани с графити, и чака да бъде превърната в нещо материално, най-вероятно банка или бизнес офиси. Но не и възстановена – с масата, на която Пеньо Пенев е изписал името си.

“Бамбука” от 1959 г. приемал знаменитости на българската култура, като Иван Пейчев, Константин Павлов, Христо Фотев, Генко Генков, Димитър Стойчев, Александър Геров, Радой Ралин, Георги Марков, Светослав Иванов, Досю Досев, Богдан Бенев и много други, отдавна е превърнат в нещо материално. Както Клуба на писателите на „Ангел Кънчев” 5 и Клуба на журналистите на “Граф Игнатиев” 4 – на една от стените в бившия ресторант имаше автограф “БА” – Борис Ангелушев. Сега там “журналистите” продават италиански сладоледи и пици. Докато “Червения овен” (Red Ox Inn) – студентската кръчма в Хайделберг, основана през 1703 г., и до днес пази хилядите автографи на известни посетители, изписани по стените и в книгата за гости. Така е и в много други градове по света.

Животът на кафенетата и клубовете във Варна и Бургас

е също кратък. По времето на варненската демокрация студентското кафене “Черноморец” и Клубът на културните дейци се превърнаха в банки и магазини. Клубът на учените – едно от най-привлекателните места за срещи във Варна през 1980-те, бе реституиран в кръчма, в която няма и атом наука.

Както всички реномирани клубове по света, така през 30-те години на миналия век и “Гражданския клуб” на ул. “Богориди” в Бургас е разполагал с ресторант, където е предлагана вкусна кухня и чудесно поморийско вино, читалня, билярд и салони, в които са организирали банкети. След 1989 г. реституцията и комерсиализмът прокудиха кафенета “Малина”, “Куба” и “Пиринчето”, както и Клуба на културните дейци и канцеларията на бургаските писатели, където се срещаха Христо Фотев, Георги Баев, Янаки Петров, Николай Искъров, Петър Петров, Георги Райков, проф. Иван Карайотов, арх. Неделчо Карабелов, Васил Лаков, д-р Христо Боранов и други елитни бургазлии и гости на града.

Така “действующите лица” в криворазбраната – алчна и бездуховна – демокрация прокудиха от Бургас не само кафенета и клубове, но и уникални архитектурни комплекси и културни традиции на града. И сега, в разгара на лятото, Общината на Бургас с финансово “насилие” принуди Арменския клуб да спре изваждането на маси и столове на тротоара на арменската църква “Сурп Хач”. Където всяко лято бургазлии и гости на града сядаха под клоните на върбите и си говориха приятелски.

Хвала на същата тази бургаска община, която през 2008 г., една от първите в България, призна и осъди геноцида през 1915–1917 г. над прокудените от “тиранин беснеещ” арменци. Сега обаче тя не прояви социално разбиране за една от основните мисии на Арменския клуб – да поддържа културната аура в сърцето на Бургас.

Интересно е, след като МВР прилага операцията “Килъри” (наречена така, а не “Убийци”, като че ли се прави от американски или английски полицаи), кой и кога ще арестува убийците на елитните кафенета и клубове в България?

___________________________________________________________________________

* Древните римляни рисували рози по тавана на залите за банкети, за да напомнят на говорещите, че провежданите разговори трябва да останат “под розата”.

Любословие.БГ по desant.net/show-news/20861/

сн. http://stara-sofia.com/Knipegraf25.jpg