Може ли държавата изобщо да си прави сметка (и в буквалния, и в преносния смисъл)? Това е един от въпросите, които останаха без отговор след вчерашната сага с търговете за магистрала „Хемус“.
Има ли по-правилни строителни фирми или правилните ще затвърдят позициите си в новия търг с „официализирана“ по-висока прогнозна цена? Това е другият въпрос без отговор, защото премиерът еднолично разпореди прекратяване на процедурата, която даже още не е и приключила заради обжалването пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), повече от два месеца след обявяването на изпълнителите на отсечките.
„Говорят“ ли си институциите помежду си? Това е третият въпрос без отговор. Защото премиерът Бойко Борисов и отговорникът за „Хемус“ – Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (НКСИП), излязоха с коренно различни версии за прекратяването на процедурата.
И двете – съшити, коя с бели, коя с малко по-нюансирани, конци. Понеже въпросите и за липсата на финансиране, и за близостта на двете фирми до Валентин Златев и Делян Пеевски са сред обществените „тайни“. В крайна сметка обаче едно такова решение има нужда от мотив, който да звучи законно.
Следващият въпрос без отговор е доколко в прекратяването на процедурата по никое време нямат пръст европейските власти. Досега Еврокомисията открито се намеси само в търговете за магистрала “Тракия” заради дискриминация на чуждестранни фирми и от време на време сравнително тихо размахва пръст.
Обществената поръчка трябваше да бъде спряна още когато държавата видя огромната и не съвсем обяснима разлика между индикативния бюджет за строителството на магистралата и офертите на кандидатите. За да си оправи държавата сметките и да спести огромни разходи на данъкоплатците. А ако администрацията е знаела, че сметките й всъщност не са съвсем верни, може би изобщо не трябваше да се избързва с процедурите, а да изчака окончателните проекти за магистралата. И да действа по-прозрачно при тръжните процедури.
И в началото бе процедурата…
В началото на 2015 г., след дълго очакване, стартира двустепенната тръжна процедура за строителството на 60 км от магистрала “Хемус” – за отсечката от Ябланица до Угърчин/Луковит и оттам – до разклона за Плевен и Ловеч. Индикативният бюджет за 60-те км – 434 млн. лева. Финансиране – неосигурено, с неизвестен източник.
Вариант първи за финансиране – спестени пари от новата оперативна програма “Транспорт” 2014-2020 г. На практика невъзможен, защото бюджетът за пътно строителство се изчерпва от дострояването на “Струма”, още повече, че на него се надява и друг проект с твърд ангажимент за довършване до 2022 г. – тунелът под Шипка. Вариант втори – заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Вариант трети – пари от бюджета (малко вероятен). Вариант четвърти – новите европейски инвестиционни инструменти (Механизмът за свързване на Европа и планът „Юнкер“).
Близо два месеца по-късно дойде и първият опит за спиране на обществената поръчка – от австрийската компания “Щрабаг”, която оспорваше точно липсата на финансиране за строителството на “Хемус”. Антимонополният орган не уважи жалбата на фирмата. Година по-късно липсата на финансиране е вече формален повод за спирането на търга.
В средата на декември 2015 г., очаквано за строителния бранш, за строител на първата отсечка на магистралата – от Ябланица до Угърчин, е избрано обединение с участието на „Джи Пи Груп“ ООД, а на втория участък – от Угърчин до разклона за Плевен и Ловеч, обединение с участието на „ПСТ Груп“ ЕАД. С офертите им общата стойност на двата участъка достигна 756,7 млн. лева без ДДС, което приближава 1 млрд. лева с ДДС и е рекорд за българска магистрала.
От надпреварата изпаднаха обединението „Хемус БГ“ и турската „Ташяпъ Иншаат“, които дадоха най-ниски цени. Ако двете компании бяха избрани, магистралата щеше да струва с над 70 млн. лева по-малко.
Скъпо, по-скъпо, най-скъпо?
Едно от обясненията за огромната разлика на офертните цени и индикативния бюджет за изграждането на 60-те км от Хемус между Ябланица и Плевен/Ловеч даде регионалният министър Лиляна Павлова.
Тя посочи, че индикативният бюджет е определян в момент, в който пълният проект за “Хемус” изобщо не е бил готов, а той претърпя доста промени с времето. Дали обаче тези промени струват почти два пъти повече от първоначалните планове?
Павлова оправда разликата и с тежкия терен и множеството съоръжения – тунели и виадукти, по магистралата, като до край защитаваше процедурите. НКСИП пък се произнесе в рекордно кратък срок за победителите, а само две чуждестранни компании – италианската „Серенисима конструциони“ и отстранената турска „Ташяпъ Иншаат“, решиха да обжалват решението. Решение по жалбите им още няма.
Друго обяснение за разликите в цените се крие в калкулираните рискове за строителните фирми. Логично е, че за обект с несигурно бъдеще заради неизвестно финансиране и неясен срок за завършване цената ще е по-висока, тъй като се очаква забавяне на плащанията. Особено когато компаниите “затварят” в банкови гаранции огромни суми.
Друг съществен проблем за строителството на магистралата са отчужденията, които още не са започнали и които също ще струват доста на държавата.
Въпреки съмнителните обстоятелства около прекратяването на процедурите, нелогичния избор на момент за обявяване на решението и разминаването в аргументацията решението все пак е правилно. Остава да се види и дали някой от участниците ще обжалва решението за прекратяването. И да се чака новият търг, за да се види накъде ще тръгне цената на магистралата.
Източник: dnes.bg
Автор: Миглена Иванова
Каква е вашата реакция?
