man_bites_dog_by_mariokluser-d5de5irЕдно време, когато учех журналистика, един даскал твърдеше, че “Куче ухапа човек” не е новина (понеже е нещо банално и съвсем в реда на нещата).

Новина е, ако се случи обратното. Е, от гледна точка на все още неформалния крах на разплулия се от началото на 90-те години либерализъм можем вече да кажем: “Имаме новина – човек ухапа куче!”

Древните гърци смятали, че в човешката природа е заложен т.нар. thymos (тимос) – храброст и гняв при защитата на клана, племето, града или държавата. Мислителите от епохата на Просвещението обаче са били убедени, че е възможно търговията да опитоми и може би дори да унищожи тимоса в хората и нациите. “Там, където има търговия, има вежливи маниери и морал”, твърди Монтескьо. Човешката природа би могла да се подобри благодарение на подходящи международни структури, правилна политика и уместни икономически системи. Така беше изведена доктрината за конвергенцията – сближаването. Прогнозите бяха към 2000 година да няма капитализъм и социализъм, а постиндустриално постидеологическо общество. Откраднаха думата “конвергенция” от биологията и я залепиха като стикер на обществено-политическите съдбини.

Крайната цел беше нещо като проекция на окончателната християнска мисия – Агнецът да легне кротко до Лъва.

На практика големите противници от времето на Студената война изведнъж започнаха да споделят много общи цели, сред които и желанието за икономическа и политическа интеграция. Смяташе се, че е по-добре, вместо да бъдат конфронтирани и предизвиквани, автокрациите да бъдат оплетени в глобалната икономика, за да се подкрепят върховенството на закона и изграждането на по-силни държавни институции, а неизбежните сили на човешкия прогрес да бъдат оставени да сътворят своето чудо. Европа – напук на приспаната Русия, засили обединителните си тежнения, погълна и страни като България, които не бяха готови да станат съквартиранти в Общия Европейски дом.

За да се стигне до Робърт Кейгън и неговата книга “Завръщането на историята и краят на мечтите” (уникално ясно заглавие, нали?). И фразата: “Светът отново е нормален.”

Руската инвазия в Крим, свирепият световен тероризъм, касапницата в Сирия, още примери ли трябват? Национализмът се завърна със страшна сила.

Ами неспособността на Европа да запази единството си и да говори на един глас за бежанците? Ами разцеплението, което върви неудържимо по проблема, и дори Борисов узря, че трябва сами да решим какво да правим ние, българите, та ако ще да е нецивилизовано, неевропейско и нечовешко.

Но какво произтича за България от завръщането на историята и края на мечтите?

Когато някой каже, че се движим на десетина години дистанция от ЕС, не бива да се обиждаме. Либералният модел на Европа завърши цикъла си, а България отново изостава. Интелигентните читатели на в. „БАНКЕРЪ“ няма как да не са забелязали, че българският принос в либерализма – Лукановият модел, наречен “Синьо-червена мъгла!”, рухна. Вече няма не само сини, но и заплашващи да дочакат втори век червени. Има безцветни. Верен на физическата теория, че всеки цвят на слънце избелява, ГЕРБ също си отива.

И все пак остава. Защо ли?

Това е най-простият отговор – защото никой не иска вече властта в тази опоскана държава.

А властта е жена.

Иска да се бият за нея.

Иначе  повяхва.

И това не е новина.

Автор
http://www.banker.bg/Чавдар Цолов петък, 12. февруари 2016 – 17:50 сн/http://mariokluser.deviantart.com/art/Man-Bites-Dog-324826227