белатар1Гигантът на унгарското и световното кино e роден през 1955 г. в Печ. Дебютът му “Семейно гнездо” (1979) е вдъхновен от филмите на Джон Касаветис. Филмът печели голямата награда в Манхайм. “Аутсайдерът” (1981) е бунт срещу тогавашното унгарско кино. “Аз трябваше да покажа истината.

Не почуках на вратата, а я разбих с крак”, казва пред “Гардиън” Бела Тар. За пръв път той използва професионални актьори в третия си филм “Хора-конфекция” (1982), а с телевизионната адаптация на “Макбет” (1982) променя изцяло стила си – филмът е направен само от два кадъра, като първият е дълъг 5 минути, а следващият – 67. “Алманах на падението” (1984) носи на Бела Тар награда в Локарно.

В края на 80-те години на ХХ век визуалната чувствителност на режисьора еволюира, а философският му мироглед се променя от строг реализъм към по-метафизичен поглед. “Когато правех първите си филми, осъзнавах голямата си обществена отговорност, която, мисля, не се е загубила и до днес, казва пред пресата Бела Тар. Но после си помислих: Разбира се, че политическата ни система създаде големи социални проблеми, но може би ние просто спекулираме с тях. И когато след това правех другите си филми, осъзнавах по-добре от всякога, че не съществуват само социални теми… Невероятно трудно е да говориш за метафизика, за злото. Аз само се вслушвам в живота. Просто мисля за това, което се случва около нас.”

Над шедьовъра “Сатанинско танго” Бела Тар работи цели седем години, за да се появи на екран през 1994 г. За Сюзан Зонтаг творбите на Бела Тар са сред шедьоврите на последните двайсет години, той е “спасител” на съвременното кино и лично тя би гледала с удоволствие “Сатанинско танго” поне веднъж годишно. Филмът е създаден по едноименния роман на Ласло Краснахоркаи, с когото унгарският режисьор работи първо над “Проклятие” (1988), а през 2000 г. по книгата му “Меланхолия на съпротивата” снима и “Веркмайстерови хармонии”. Резултатът е “мрачна, протоевангелска поезия и меланхолична притча, единствена по рода си в съвременното кино”. Историята е ситуирана в скован от студ и мъгла унгарски провинциален град. В откриващия двайсетминутен кадър разказвачът Януш Валушка илюстрира нагледно в една кръчма какво представлява слънчевата система, поставяйки посетителите й в ролята на планетите. Прелюдията е към основния конфликт – гостуването на мистериозен цирк.

Хора от различни места се стичат на главния площад около цирковата шатра, за да видят атракцията – трупа на огромен кит.

За “Човекът от Лондон” (2007) Бела Тар е номиниран за “Златна палма” в Кан. Един от най-коментираните филми на 2011 г. е “Торинският кон” отново на доказания тандем Бела Тар-Ласло Краснахоркаи. Кинотворбата получава Голямата награда на журито и Наградата на ФИПРЕССИ на Берлинале’11 и бе представена в раздела “Голямата петорка” на 16-ия СФФ.

Бела Тар описва “Торинският кон” като филм за “тежестта на човешкото съществуване” и вероятно неговият последен. След него Бела Тар обявява, че няма да прави повече филми, но преподава в създаденото от него през 2013 г. филмово училище в Сараево, на което настоящ директор е Марин Марчевски, на когото организаторите дължат предстоящата визита на Бела Тар.

Наградата на София ще бъде връчена на прочутия унгарски режисьор от генералния секретар на международната асоциация на филмовата критика ФИПРЕССИ Клаус Едер на специална вечер, посветена на 90-годишнината на организацията. Събитието ще се състои на 12 март в Дома на киното. Филмите на Бела Тар са осигурени в партньорство с “Magyar Filmunio” и ще бъдат прожектирани от 35 мм филмови копия, съобщават организаторите.