images В Германия този месец излезе от печат единственото по рода си засега списание “Абваб” (“Вратите”). Изданието си поставя за цел да помага на мигрантите и бежанците да намерят своя път и своето място в новата си родина.
Всъщност вратите са като границите. Те се отварят, някой влиза вътре, после вратите отново се затварят. Поне така е на теория.
В Германия обаче днес нещата изглеждат другояче: в страната са отворени много врати за бежанците от районите на военни действия в Близкия изток. Стотици хиляди пристигнаха в Германия и намериха отворени врати.
“И с мен стана така”, казва сирийският журналист Рами ал-Ашек, главен редактор на новото списание. Затова той го е нарекъл “Абваб” (“Вратите”). “Когато пристигнах в Кьолн, намерих подслон в едно приемно семейство. Те ми казаха: Отворихме ти вратите с радост. Отсега нататък обаче трябва сам да се грижиш за собствения си успех”, споделя той.
С други думи, в бъдеще Рами е трябвало сам да отваря вратите пред себе си. “Тогава си помислих, че “Вратите” е подходящо заглавие за нашия проект”, казва той.
Купи си поне _една книга
Издателите на списанието са си поставили за цел да помагат на новодошлите да намерят своя път. Един вид помощ за самопомощ.
И всичко това на арабски, защото немският език е една голяма врата, през която повечето мигранти обаче тепърва трябва да преминат.
“Бежанците пристигат в една нова страна, за чиято култура, общество и политика знаят много малко. Те изпадат в безпомощна ситуация, защото не владеят найважното средство за комуникация – езика”, пише Рами ал-Ашек в предговора на първия брой на списанието.
“Десет стъпки към интеграцията” е озаглавена една от статиите на заглавната страница.
Първият съвет към мигрантите е да учат немски език: “Не чакай безплатните езикови курсове! Купи си една обикновена книга, научи най-важните думи и се опитай да използваш понятията колкото се може по-често! Разговаряй с възрастните хора в парка”, съветват издателите на “Абваб”.
“Приеми страната такава, каквато е, и не я критикувай”, пише в бързия курс за интеграция, както и: “Адаптирай се към местните обичаи”. Списанието дава и други полезни съвети като: “Информирай се от първа ръка, бъди приветлив, влез в контакт с германците, образовай се, опознай страната и други.
Жалко, че списанието не излиза на немски език. Защото тогава читателите, които не владеят арабски, могат да видят до каква степен “Абваб” залага на диалога -съвсем в смисъла на откритата към света традиция, типична за Сирия.
Списанието, издавано от медийната група “New German Media”, със седалище във Великобритания, се финансира от реклами. Към рекламодателите, освен един голям арабски телекомуникационен концерн, спада и компания за банкови преводи.
В този смисъл всичко потръгва добре. На това се надява и федералната служба за миграция и бежанци (BAMF), чиито съвети към търсещите убежище списанието публикува на една от страниците си.
Отвъд бюрокрацията, списанието отваря и нови врати в новата родина на мигрантите. Информира например за създаването на бежански оркестър, на арабски детски хор и за фестивал в Кьолн с участието на сирийактуалния си брой “Абваб” пита: Расисти ли сме? Но въпросът не е насочен към сирийците, пристигащи в Германия, а към германците. В тази връзка авторът на статията споменава националистическото дясно движение “Пегида”.
Този текст, който трябва да повиши политическата култура на сирийските читатели, обяснява между другото, защо германците са толкова чувствителни на тема расизъм и ксенофобия спрямо малцинствата – споменават се ромите, синтите и хомосексуалните и се изяснява историческата обремененост на германците заради зверствата от времето на нацистка Германия.
Може би съвсем несъзнателно “Абваб” продължава добрите повествователни арабски традиции. Защото какво друго е “Абваб”, ако не едно съвременно ново издание на “Сезам, отвори се!”.
Източник: Земя – стр. 16; Снимка: vesti.bg