prТочно две години и пет дни след старта на новия програмен период за България като страна членка на Европейския съюз започна реалното усвояване на парите по оперативните програми. Така на практика 2014-а и 2015-а повториха нулевите 2007-а и 2008 година.

На 5 януари бяха подписани първите договори за безвъзмездна финансова помощ по процедурата “Подобряване на производствения капацитет в МСП” на програмата “Иновации и конкурентоспособност”.

Въпросната схема за финансиране е свързана с подобряването на производствения капацитет в малките и средните предприятия и със засилването на експортния им потенциал. Общо заделените средства по нея са 300 млн. лв., като минималният и максималният размер на помощта зависят от категорията на съответното дружество – за микрофирмите тя е между 100 000 и 500 000 лв., за малките – от 200 000 до 750 000 лв., а за средните е между 300 000 и 1 000 000 лева. На практика тази схема заменя известната от предишния програмен период процедура за технологична модернизация.

“Договорите, които връчваме сега, са израз на поетия ангажимент от правителството за подкрепа на българския бизнес. Те ще осигурят финансов ресурс за над 200 малки и средни предприятия, който ще помогне на фирмите да подновят техническия си капацитет и да осигурят заетост. Оттук нататък топката е в полето на предприемачите”, заяви министърът на икономиката Божидар Лукарски. По думите му интересът към процедурата е бил изключително голям. В рамките на първия краен срок (б.а. – общо те са три) са подадени 844 предложения за икономическа дейност в нискотехнологичните и средно нискотехнологичните производства. От тях за финансиране са одобрени 202 проекта на стойност 116.4 млн. лв. при заделени за целта малко над 117 млн. лева. Още 488 проекта отговарят на финансовите и техническите критерии, но за тях ще се търсят други възможности за подпомагане.

С европейските пари фирмите ще могат да закупят машини и оборудване, да разширят дейността си, да увеличат производството си и да осигурят нови работни места. Договорите на 27-те компании, получили най-много точки и отговорили в най-висока степен на критериите за оценка, бяха връчени на специална церемония. Останалите контракти бяха раздадени само два дни по-късно (на 7 януари), на ново официално тържество.

На това му се вика истински пиар – да не би случайно след коледните и новогодишните веселби някой да не е разбрал за грандиозния успех на управниците. На всичко отгоре това е само началото, тъй като има още две групи с предприятия, за чиито договори ще се правят медийни събития. Вече има 229 одобрени проекта по втория краен срок на процедурата за подобряване на производствения капацитет на високотехнологичните и средно високотехнологичните компании. “Те също трябва да получат своите договори до края на януари”, съобщи Лукарски. По третия краен срок за предприятия в секторите на интензивните на знание услуги са подадени 203 проекта, които сега се оценяват. Така, общо взето, с една процедура големите началници ще застанат пет пъти пред обективите.

В същото време на заден план останаха неуредиците, които съпътстваха целия този процес. Докато през миналата година течеше срокът за кандидатстване за “Подобряване на производствения капацитет в МСП”, до управляващия орган на програмата бяха изпратени безпрецедентен брой въпроси от претендентите (над 320).

От тях се разбра, че до европейското финансиране ще се допуска по изключително спорни критерии, заради които много микропредприятия бяха лишени от възможността да се модернизират безвъзмездно. За да се определи например каква помощ може да получи съответната фирма, бе необходимо да се изясни нейната категория (микро, малка или средна). Това ставаше според броя на служителите, които работят в нея.

Изненадващо обаче при свързани лица се вземаха пропорционално работниците на всички дружества по веригата. Или ако предприятието “А”, в което работят трима души, се притежава от предприятие “Б” (което държи 75% от капитала на “А”) – със 140 работници, и предприятие “В” (с 25%) – с 40 служители, броят на персонала на първото скачаше до 118 души (100% от персонала на “А”, плюс 75% от този на “Б” и 25 на сто от работещите във фирма “В”).

Което директно го пращаше в категорията “средни фирми”, при все че в него работят само трима човека. Но оттам кандидатите неминуемо се препъваха в следващия критерий за допустимост – нетните приходи от продажби. Защото този път се вземаше под внимание само оборотът на предприятие “А”. Който, съвсем естествено, не покрива минималните 3 млн. лв., колкото бе прагът за “средните фирми”.

Правилата за кандидатстване ощетиха грубо и бизнеса в цяла Югозападна България. Микро- и малките фирми от този край получиха само 45% съфинансиране, а средните едва 35 на сто. За сравнение, във всички останали региони грантовете за първите са 70%, а за вторите финансовата помощ от Брюксел е 60 на сто. По този начин, ако две малки дружества, да речем, от Благоевград и от Плевен, имат одобрени проекти за по 500 хил. лв., те ще получат като помощ съответно 225 хил. и 350 хил. лева. Останалото всяко само ще трябва да си осигури. Причината за този “номер” е в направеното още през 2007-а райониране на страната. Тогава София бе “пришита” към Югозапада, вместо да се обособи като отделен регион на планиране. И заради по-високите икономически показатели на столицата сега в неизгодна позиция са и предприемачите от Благоевград, Гоце Делчев, Сандански, Драгоман, Радомир…

Никак не е за пропускане и изискването за представяне на бизнес; план, в който да се оцени ефектът от изпълнението на бъдещата инвестиция. На пръв поглед нищо притеснително, но в действителност имаше разписани минимални норми на възвръщаемост, нарастване на производителността, увеличаване на приходите от износ и повишаване на ефективността на производствените разходи. Казано иначе, за да се доберат до заветното финансиране, фирмите масово бяха принудени да надуват числата. Само че после, ако не изпълнят записаното, ще трябва да връщат обратно взетите средства. Изискването е в рамките на три финансови години след окончателното плащане на безвъзмездната помощ всяка компания да постигне най-малко 75% от стойността на поне два от споменатите индикатори, иначе ще й се наложи да върне обратно от 5 до 25% от реално платения грант. И то независимо от евентуални икономически или политически кризи, природни бедствия или други катаклизми.

 

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 09.01.2016 Стр. 25, 28 сн. ipralatam.com/