николай„Какво е Коледа? Това е нежността на отминалите дни, стойността на настоящето и очакванията за бъдещето.“

Пронизващ зимен студ, в дланите си вземам  шепа сняг, устните ми са в естетсвена червена багра – цвета на любимото ми червено вино. И студът бива изместен пренебрежително, защото топлината изпълва и изгаря душата ми.

Най-магическият месец настъпи и дори се изнизва така бързо, докато всички се суетим и очакваме празничните дни… снежният и празничен месец, в който си даваме обещания и си разменяме дарове и любовта е спойката, стопляща душите ни. През този месец вярата ни е много по-силна и сбъдваме чудеса. Разнася се ухание на сладкиши,  канела, портокалови кори, горещ шоколад, греяно вино и ябълки… това са част от символите на Коледа.

Празникът наднича от всяко ъгълче и се усмихва игриво като търси щастливи лица, повярвали в чудото. Защото вярата е нашето чудо и нашата сила, да усмихнем едно посърнало лице, да дарим надежда на едно сърце, нима това не е нашата магнетична сила…

Оглеждам се и не спирам да се радвам и усмихвам, ах виждам само усмихнати хора и магическият дух се е настанил в сърцата на всички пожелали да го приемат. Може би наистина магията си е в нас самите и нагласата е ключовото състояние, което  определя как ще се настрои нашата сензитивност. Рецептата е повече от ясна – нужна е щипка вяра и една сърдечна и топла умивка, която да усмихне едно непознато лице.

Истината е, че обожавам тези дни от годината и преди година аз ви споделих моята Коледа в Лондон, бях далече от бизките си и си пожелах да бъда със семейството си през 2014 г., но пак обстоятелствата се намесиха и ме отведоха в красивото банско градче, далече от дома. Радвам се, че се научих да управлявам емоциите си и да се наслаждавам на отминаващите мигове, откривайки красивото и уникалното в тях. И така през 2014 г., навръх най-семейния празник бях сама, но въпреки това, потопена в тайнството на празничния дух. 12405204_1347891051905171_283564984_oПрекарах една прекрасна зимна приказка в снежно Банско. В приятна компания, усетих гостоприемния дух на местните и се потопих в духа на техните традиции и специфики. Благодаря на съдбата, или на обстоятелствата, изпратили ме на това възлово за мен местенце. Скоро пак ще му погостувам.12395478_1347891045238505_139688495_n

Но сега усещам семейната обич и уют в компанията на семейството си. Заедно сме и се радваме един на друг. Сега разбирам колко много са ми липсвали и сме в очакване на сбъдването, или по скоро случването на една семейна коледна магия.

Признавам, че се вълнувам много силно и в анонса на признанията 🙂 не спирам да слушам детски коледни песнички и не спирам да се връщам към кристалните и чисти детски спомени. Ах с какъв трепет аз и брат ми като деца очаквахме белобрадия добър дядо, превърнал се в символ на детските надежди и вяра в един свят, където мечти и реалност са едно. И всичко това е толкова истинско, защото силата на детската вяра го прави съвършено и истинско.12395432_1348353581858918_1856773068_n

Вече пораснах и съм голяма и често зад усмивката крия тъга, промениха се много неща, всеки ден е предизвикателство, промениха се ценностите, много любими хора ги няма и всеки нов ден е по-труден…  12388251_1347886178572325_985201346_nНо сякаш аз и ти не сме се променили… Аз хич не съм се променила, пазя детето в мен, вярвам в теб, защото имам нужда от твоето вълшебство. Ти си все същият чаровен белобрад усмихнат дядо, с красив червен костюм, който носи чувал, пълен с подаръци и в тихата нощ сбъдваш детски мечти. Но нека никога не забравяме или подтискаме любовта и вярата си, защото тях ги има и те ни правят силни и придават смисъл и завършек на всичко.

Тихо е и нощта е много цветна. Многоцветни светлинки я озаряват. Красивите витрнини са навсякъде и празничните коледни мелодиики звучно ни напомнят какво предстой и събуждат коледния ни дух. По детски се вълнувам и с нестихващ ентусиазъм се подготвям за Коледа, красивата украса у дома озари цялото ми същество. С12398633_1348435035184106_1002266720_o мама изпробваме от рано рецепти за коледни курабийки, докато огнените пламъци са в луда надпревара и сякаш се сражават, за да ни дарят топлина.

Красивият люлеещ се семеен стол допълва семейния уют, а красивата ни естествена елха е накацана от пъстри и многоцветни “светулки”, който игриво сменят цветове и ощастливяват необузданата ми фантазия.

702994_1347886198572323_312977720_n

Виждам кристална снежна скреж и очаквам с нетърпение сняг. Всички сме под властта на Снежната кралица, защото зимната приказка е в своя апогей. На финална равносметка сме, в изпращане на една отминала година, може би помъдрели, с взети поуки и натрупан опит и сега отправяме надежда за по-добра и мъдра предстояща година. Взимаме решения, даваме си обещания, вярваме в късметите, които получаваме.

Пристъпвам леко в снега и чувам шепота на малките си ситни стъпки… Сякаш съм в момент на върешно прозрение и се питам какво искам да променя в себе си и защо?! Сякаш студеният декември ме събужда и препраща към една друга реалност, тя е моята, аз съм там и виждам под един различен ъгъл, оглеждам се и усещам, че се харесвам. Виждам само усмихнати и мили хора, прекрасни в своята непринуденост, в своята вяра и в своето чудо. Сред тях има уверени, мълчаливи и свенливи, но всички са обединени от обща вяра! Всички сме заедно, усмихваме се и се радваме, но и всички очакваме своя подарък. Под красивата светеща елха с надежда ще надникне всеки, за да получи своя дар, за да стопли своята душа!

Стана ясно, но все пак да подчертая, че много обичам Бъдни вечер и коледните празници. И сякаш декември ме пренася в приказна страна и единствено вярата и копнежите придават смисъл на всичко. Сякаш едва сега всички спираме да бързаме, за да се сгушим в празничната прегръдка и да си я носим цяла година. Спираме се, за да се запитаме какво сме свършили и как, има ли смисъл и може би най-важното щастливи ли сме?12388210_1347886211905655_1802308325_n

Мисля си как в този период на годината всички сме в еуфория и пазаруваме, приготвяме празнична трапеза, избираме подаръци за любими хора, пътуваме и какво въодушевление струй. Не е толкова трудно да загърбим лошите мисли, да повярваме, че можем, да поискаме да даряваме усмивки и доброта наоколо. Защо да събуждаме благотворителността само в тези дни на годината, нима е толкова трудно да бъдем сърдечни и милостиви винаги. И така да си носим частицата на коледната магия през годината и да поддържаме пламъчето на непринудената и искрена доброта. Просто да загърбим лошите помисли, неудовлетвореността и омразата, не е толкова трудно да бъдем просто човеци.

И когато си помислим за себе си и за своите заслуги през годината  се оказва, че винаги искаме повече и винаги не е достатъчно и “апетитът идва с яденето”. То винаги може повече, но нека бъдем доволни от себе си и благодарни, да прощаваме и да се извиняваме. Това са иситински добродетели и те ни правят истински и видими! Нека не се самозабравяме и нека да подреждаме ценностите си с приоритет, защото те дават смисъл на целия този красив земен преход, наречен живот!

Автор: Мария Николчева, 19.12.2015 г., София