Надя от „Шоуто на блондинките“ всъщност е брюнетката

Водещата знае японски и е шампион по дебати

„Шоуто на блондинките“ е в топ три на най-слушаните сутрешни блокове в родния радиоефир. Макар и брюнетка,  Надя Павлова е „тъмната“ половинка в тандема с русокосата Калина Стефанова. Брюнетката знае японски и английски и е шампион по дебати. Има един куп дипломи, но продължава да се образова. Двете съводещи са имали куп комични ситуации в ефир, включително слушатели са им предлагали срещи и дори брак. Nbox потърси Надя да изясни защо чернокоска води блонди шоуто, да разкаже за Япония и да изясни защо изкуството за водене на дебати е толкова важно.

– Водеща си в „Шоуто на блондинките“ по радио ФРЕШ! Защо за толкова години обаче така и не стана истинска блондинка?

– Напротив, бях блондинка за около две седмици. Оказа се обаче, че русият цвят не е моят, а единственият вариант, в който се харесвам, е с някакви по-светли или цветни кичури, сред които да има и русоляво и обмислям тази пролет да освежа косата си в тази посока. Освен това не е лесно да си блондинка. Русото променя цялостната визия, а и трябва да се съобразят и цветовете на дрехите. А чертите на лицето стават по-меки, което ме лишава от възможността да гледам лошо – никой не ме взема насериозно!  И още нещо – тъмният цвят на косата осигурява елемент на изненада (ооо, ама ти изглеждаш по съвсем различен начин от това, което си представях!?), а можеш и да се скриеш зад него и да останеш инкогнито, когато искаш просто да си помълчиш тази вечер.

– Има ли разлика между блондинките и брюнетките според теб?

– Истинските блондинки, които познавам (2-3 на брой, така че няма да говоря за всички руси жени по света!), са изключително нежни същества, на които определението „кукла” пасва идеално. Те са уникални, атрактивни и могат да бъдат хладни, а след малко отварят широко очи, усмихват се и всичко им е простено. Брюнетките носят в себе си повече животинско и агресия и по-рядко ни се получава номерът с „големите очи.“

– Кое е по-трудно: когато си глупава да се направиш на умна или обратното?

– О, определено на интелигентния човек му е много по-лесно да влезе в различна роля, да вкара хумор, да се надсмее над себе си.

– Как се сработват две красиви жени в дует?

– Много лесно, защото има баланс. Всяка от нас си знае цената и къде стои и не изпитваме потребност да се доказваме една на друга. Не се борим за внимание, защото си го получаваме така или иначе.

– Има ли конкуренция между вас зад микрофона?

– Конкуренция в чистия й смисъл – не. Хубаво и атрактивно за слушателя е, че обикновено сме на различно мнение и всяка има своите аргументи, за да го подкрепи. Уважаваме се достатъчно, за да не се надговаряме, а и Калина така хубаво се смее на тъпите ми вицове.

– Какво мислиш за женското приятелство?

– Цитат от Фейсбук: „Истинското женско приятелство се свежда до еднакъв вкус за забавления и различен за мъже.”

– Работиш от много рано сутринта. Имаш ли своя тайна как да си в кондиция още в 7 пред микрофона?

– Знам защо го правя. Работата на сутрешен водещ в развлекателно предаване е възможно най-вдъхновяващата на света. Динамична, зареждаща с музика, яки слушатели, интересни теми и много смях! Как да не се събудиш с усмивка и ентусиазъм?

– Зная, че си пътувала до Япония, във връзка с изучаване на езика. Разкажи нещо повече за японския стил и култура.

– Няма да ми стигне мястото, за да споделя всички свои впечатления от Япония и японците. Накратко,  там е друг свят – различен, уникален, красив, добър, интересен, подреден, обърнат към човека, балансиран… Японците, с които общувах там, местата, които посетих, начинът на живот, с който се сблъсках, са още в мен и мисля, че ще останат завинаги. Голяма част от това, което съм днес като разбирания и поведение, идва от срещата ми с японския език и култура. За което пък благодаря на родителите си – винаги са ме подкрепяли в различните ми луди начиния.  Обещала съм си един ден да се върна там. Е, ще трябва да си опресня японския, защото не съм го използвала в последните години и даже гледам да не го споменавам, за да не ме помолят да кажа нещо.

– Кое според теб е най-важното за една жена, за да се нарече тя успешна?

– На този етап от живота си вече изповядвам идеята, че да си успешен означава да си в мир със себе си.

– Имаш дългогодишен интерес към изкуството на дебатирането. Защо го намираш за важно в днешно време?

– След Япония дебатите са друг важен фактор в живота ми, защото изкуството на дебата те учи да мислиш, да анализираш информация, да реагираш бързо, да имаш и защитаваш позиция, да слушаш отсрещния и да задаваш точните въпроси, да презентираш себе си и идеите си. В днешно време тези умения са изключително важни, защото реалната комуникация между хората куца. Това се отразява негативно в личните отношения, в бизнес преговорите, в грижата за екипа и още, и още. Дебатът те учи също и на увереност в самия себе си и да се бориш до края… Всъщност и за тази тема няма да ми стигне мястото да разкажа всичко важно.

Интервю на Ани Романова, Nbox