Предизвикателният музикален клип на едно 17-годишно момиче предизвика буря в чаша вода. Това е поредният скандал, който ни подсеща за ценностните развалини, които подминаваме ден след ден, сякаш нищо не зависи от нас.

selfi-700x336

Държавната агенция за закрила на детето даде сериозно рамо на добре обмисления маркетингов продукт, представен от 17-годишната Гери-Никол. Предполага се, че родителите й, които са и нейни продуценти, се радват на неочаквания успех в музикалната кариера на детето си, ако естествено разбират успеха само като огромна популярност, независимо дали е със знак плюс или минус. Сериозно ли е в един клокочещ от напрежения обществен контекст да говорим за скандалния клип на варненската ученичка и в какво именно се състои скандалът? Кои видими и невидими лостове и механизми го предизвикват?

Лесната мишена Гери-Никол

Дискусиите около клипа на Гери-Никол, които текат страстно и масово главно из виртуалното и медийното пространство не са само проблем на масовата култура – все по-безвкусна и предизвикателна и в световен мащаб. Тези дискусии всъщност могат да ни послужат като повод да се съсредоточим в по-съществена и общочовешка проблематика. На първо място не е зле да си дадем сметка за чиновническата безпомощност и кухота, които се излъчват от позицията на овластена институция, каквато е Държавната агенция за закрила на детето, орган на министерския съвет, с многочислен състав и регионални представителства.

Човек се усъмнява, че работещите там току-що са се пробудили и са видели едно почти пеещо, почти вилнеещо полудете-полужена.

Но как досега не са забелязали общата норма на преливаща гола плът, която тече и се натрапва от всички източници на информация и дезинформация, прелива от повечето печатни и електронни медии? Българските деца, пък и техните семейства, всеки ден дишат тази среда, осъзнато или не поемат въздух всред цялата всепозволеност и разгащеност на всевъзможни биг и вип брадъри и всякакви шоу-програми от кръста надолу, разюздани модели на поведение, незачитане на социални и морални правила.

Българските деца, преди дори да са станали още тийнейджъри, пушат какво ли не през голямото междучасие покрай двора на всяко училище, и във всеки клас от пръв поглед биха могли да бъдат разпознати поне три потенциални Герита, които дори без да имат музикални амбиции, са готови да се сдобият с нейната шумна публичност на всяка цена. Подрастващите в България вече повсеместно са въвлечени в шоуто на безвкусицата и ниските вибрации, и то не от вчера, достатъчно е да си припомним препълнените с ученици, припяващи чалга стадиони…

Любословие.БГ по Дойче Веле – към пълния текст:  http://www.dw.com/