history_istoriaОсноваването на публичната библиотека, взимането на решение дейността на Българското книжовно дружество от Браила в София. Това са част от събитията, с които се свързва датата 28 ноември в българската история.
Българското книжовно дружество е основано в края на септември 1869 г. в Браила от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. Поставя си научни и патриотични цели, с които се стреми да подтиква развитието на българската интелигенция и да оказва въздействие на националноосвободителната борба на българския народ. На първото общо събрание е приет устав на дружеството, който регламентира неговото организационно изграждане. За пръв председател е избран проф. Марин Дринов.
Навършват се 137 години от основаването на Публична библиотека в София (дн. Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий”), с Музеен отдел (от 1892 г. – Народен музей с три отдела). Читалнята е открита на 15 януари 1879 г.
На 11 август 1994 г. Народната библиотека е обявена за културен институт с национално значение. Пет години след което излиза Законът за закрила на културата, по смисъла на който Библиотеката е институт с национално значение. През 2000 г. излиза новият Закон за задължителното депозиране на печатни и други видове публикации.
2010 г.
Булевард „Брюксел“ е булевард в район „Искър“, Източна София, свързващ Летище София с булевард „Цариградско шосе“, е пуснат отново в експлоатация – 9 дни преди договорения срок. Реконструиран е основно през 2010 г. Строителните работи по обекта са изпълнени за 122 дни, а стойността на ремонта на бул. „Брюксел“ е 16,19 млн. лева. При реконструкцията е изградена и първата в България шумоизолираща стена — от 2-те страни на естакадата на булеварда.
2009 г.
На 5-ия Извънреден конгрес на Национално движение за стабилност и възход Христина Христова е избрана за нов председател партията, след като партията дълго време е председателствано от Симеон Сакскобургготски. На 27 октомври 2013 г. на този пост е избрана Антония Първанова.
Национално движение за стабилност и възход (НДСВ) е българска политическа партия от лидерски тип. Тя е основана през 2002 г. (след неуспешен опит през 2001 г.) от последния цар на България Симеон Сакскобургготски като Национално движение Симеон Втори. Името е променено на 3 юни 2007 г. на конгрес, чиято законност е оспорвана, и отново на 18 октомври 2008 г. Седалището на партията е на адрес София, ул. „Врабча“ № 23.
1996 г.
Европейската комисия по правата на човека в Страсбург обявява, че бившият български министър-председател Андрей Луканов е арестуван и задържан неправомерно, затова България трябва да изплати обезщетение на наследниците му. Луканов е арестуван през 1992 г. На 8 юли 1992 г. парламентът гласува да се отнеме депутатския имунитет на бившия премиер Андрей Луканов, срещу когото започва следствие по обвинение в дела за дълбоката икономическа криза, в която изпада страната през 80-те години, и за оказване на помощи на комунистически партии и на страни от Третия свят.
Андрей Карлов Луканов е политически и държавен деец. Роден е в Москва на 26 септември 1938 г. Завършва Института за международни отношения в Москва. Член е на БКП от 1965 г. Член на ЦК на БКП от 1977 г. и на Политбюро на ЦК на БКП (1989-1990 г.). Председател е на Министерския съвет от 8 февруари до 20 декември 1990 г. Убит е в София на 2 октомври 1996 г .
1977 г.
Министърът на външните работи Петър Младенов заминава на официално посещение в Португалия. Визитата трае до 30 ноември, когато са подписани и Консулска конвенция между Народна република България и Португалската република. Конвенцията влиза в сила 30 дни след размяната на ратификационни документи. Ратифицирана с Указ през февруари 1978 г., но няма данни за размяна на ратификационни документи. На 30 ноември е подписана и спогодба между правителството на Народна република България и правителството на Република Португалия за сътрудничество в областта на туризма. Тя влиза в сила от 9 юни 1978 г. Утвърдена е с Решение на МС през 1978 г.
България и Португалия установяват дипломатически отношения през 1925 г. През 1945 г. те са прекъснати и са възстановени на 24 юни 1974 г.
1918 г.
Начело на ширококоалиционния кабинет застава Теодор Теодоров от Народната партия, а в управляващата коалиция е привлечена и Прогресивно-либералната партия.
Теодор Теодоров се включва активно в политическия живот на страната след падането на правителство на Стефан Стамболов през май 1894 г. Той е един от основателите и ръководните дейци на Народната партия, а след сливането и с Прогресивно-либералната партия (1920 г.), и на Обединената народнопрогресивна партия.
След държавния преврат на 9 юни 1923 г. влиза в Демократическия сговор. Заема различни постове: председател на VIII Обикновено народно събрание (1894-1896 г.), министър на правосъдието (10 февруари 1896-26 август 1897 г.), министър на финансите (26 август 1897-18 януари 1899 г.). Същият пост заема и от 16 март 1911 г. до 4 юли 1913 г. От 17 октомври до 28 ноември 1918 г. е министър на външните работи и изповеданията, от 28 ноември 1918 г. до 6 октомври 1919 г. е министър-председател и министър на външните работи и изповеданията.
1907 г.
По нареждане на Яне Сандански, Тодор Паница застрелва в София Борис Сарафов и Иван Гарванов.
Борис Петров Сарафов – български общественик, деец на националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско. Роден е на 12 юли 1872 г. Завършва Солунската мъжка гимназия (1890 г.) и Военното училище в София (1893 г.). Служи като офицер в Белоградчик. Войвода на чета в четническата акция на ВМОК (1895 г.) и на 12 юли превзема Мелник. Май 1899 г. – март 1901 г. е председател на ВМОК. Сътрудничи с Гоце Делчев и Гьорче Петров – задгранични представители на ВМОРО в България. Началник е на Главния щаб на въстанието в Битолски революционен окръг по време на Илинденско-Преображенското въстание. През 1903-1904 г. пътува из Европа и популяризира идеите и делото на ВМОРО. Участва в Рилския конгрес (1905 г.) като представител на Битолския революционен окръг. Избран е заедно с Иван Гарванов и Христо Матов в Задграничното представителство на ВМОРО в България.
Иван Гарванов е един от основателите и ръководителите на Българското тайно революционно братство в Турция, образувано в противовес на ВМОРО. След включването на братството през 1899 г. във ВМОРО става член на Солунския комитет. През 1901 г., след Солунската афера, застава начело на ЦК на ВМОРО. Под негово ръководство на Солунския конгрес на ВМОРО 1903 г. се взема решение за вдигане на въстание. След солунските атентати от април 1903 г. е арестуван и изпратен на заточение в Акя, Мала Азия. Освободен е през 1904 г, идва в България и става учител във Втора мъжка гимназия в София. След 1906 г., в състава на Задграничното представителство на ВМОРО, става изразител на идеите на дясното течение.
1894 г.
Отменени са повечето ограничителни текстове в Закона за печата от декември 1887 г. Първият закон за печата у нас след Освобождението е приет през декември 1883 г. Той отменя действащия дотогава реакционен отомански закон за печата от 1865 г.
1880 г.
Назначен е нов либерален кабинет начело с Петко Каравелов, реконструиран на 17 декември.
Петко Каравелов е политически и държавен деец, редовен член на Българското книжовно дружество. През 1877 г. е назначен за вицегубернатор на Видин, по-късно става окръжен управител на Търново. Взема участие в работата на Учредителното събрание 1879 г. Избран е за председател на Първото обикновено народно събрание. Заема различни длъжности: министър на финансите (24 март – 28 ноември 1880 г.), министър-председател и министър на финансите, управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880–27 април 1881 г.). След държавния преврат 1881 г. емигрира в Пловдив и продължава борбата за възстановяване на Търновската конституция. След премахване на режима на пълномощията се завръща в София. Заема различни длъжности: министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884–9 август 1886 г.), министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията (29 юни 1884–1 януари 1885 г.) и управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885–9 август 1886 г.). След детронацията на княз Александър I Батенберг е председател на временното правителство (12–16 август 1886 г.) и член на Регентството.
1878 г.
Българското книжовно дружество в Браила взема решение да пренесе дейността си в София.
Дружеството е основано в края на септември 1869 г. в Браила от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. Поставя си научни и патриотични цели, с които се стреми да подтиква развитието на българската интелигенция и да оказва въздействие на националноосвободителната борба на българския народ. На първото общо събрание е приет устав на дружеството, който регламентира неговото организационно изграждане. За пръв председател е избран проф. Марин Дринов. Дружеството издава свой печатен орган – “Периодическо списание на Българското книжовно дружество”. По време на Априлското въстание 1876 г. и Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. временно прекратява своята дейност. През 1884 г. е приет нов устав, според който Българското книжовно дружество фактически се превръща в академия. Създават се три клона: историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен. През 1901-1911 г. дружеството издава “Летопис на Българското книжовно дружество в София”, от началото на 1902 г. започва да излиза и поредицата “Българска библиотека”. През 1903 г. дружеството се натоварва и с издаването на “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, излизал до този момент като орган на Министерството на народното просвещение. От 1906 г. то открива нова поредица “Български старини”.
Българското книжовно дружество развива богата и многостранна дейност, особено в годините непосредствено след Освобождението. На 6 март 1911 г. то се преименува в Българска академия на науките.
1878 г.
Основана е Публична библиотека в София (дн. Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”), с Музеен отдел (от 1892 г. – Народен музей с три отдела). Читалнята е открита на 15 януари 1879 г.
На 11 август 1994 г. Народната библиотека е обявена за културен институт с национално значение. Пет години след което излиза Законът за закрила на културата, по смисъла на който Библиотеката е институт с национално значение. През 2000 г. излиза новият Закон за задължителното депозиране на печатни и други видове публикации.
На тази дата са родени:
1969 г.
Роден е Николай Василев – български икономист. Има бакалавърска степен по икономика и мениджмънт (1990-1994 г.) от Университета за икономически науки в Будапеща (Унгария; данъчен консултант за Източна Европа и Европейския съюз в “Купърс и Лайбранд” в Будапеща); бакалавърска степен по бизнесадминистрация и втора специалност “Финанси и икономика” (1994-1995 г.) в университета на щат Ню Йорк, гр. Осциго, САЩ. През 1996–1997 г. специализира данъчна политика и финанси в университета “Кейо” (Токио) със стипендия “Такасе” (сътрудник по стратегия на японските финансови пазари в SBC “Wartburg”); магистърска степен по “Международна икономика и финанси” от университета Брендайс, Уолтъм, Масачусетс, САЩ (стипендия “Джордж Сорос”). От септември 2000 г. е старши вицепрезидент и директор “Проучвания за Централна и Източна Европа” в консултантска фирма “Zazard Capital Markets” (Лондон). Депутат е в ХХХIХ НС от НДСВ. Вицепремиер и министър на икономиката е в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001 г.). Депутат в XL Народно събрание. В правителството на Сергей Станишев е министър на държавната администрация и административната реформа.
1948 г.
Роден е Димитър Гетов – български музикант, аранжор и композитор. До 1976 г. е диригент на естрадния оркестър “Плевен”, а от 1976 г. е в “Сребърни звезди” при Естрадата на БНА. В началото на 80-те години сътрудничи на БНТ като музикант и аранжор. Автор е на песни, оркестрови пиеси и музика за естрадни спектакли.
1940 г.
Родена е Неда Монова Антонова – българска писателка, поетеса. През 1972 г. завършва Института по култура в Ленинград (дн. Санкт Петербург). В периода 1959 – 1963 г. работи като учителка, след което една година е библиотекарка в Плевен. В годините 1972–1974 е драматург на Северняшкия ансамбъл в Плевен. От 1975 г. Неда Антонова е редактор в сп. “Отечество”. През 1979-1984 г. е редактор в художествената редакция на Държавното военно издателство. В периода 1984-1990 г. е член на групата на писателите и композиторите при Министерството на народната отбрана. Творбите й са предимно на историческитеми. Автор е на драматургични творби “И слезе Господ на земята” (1984 г.), “Гълъб за сърдечни послания” (1989 г.), “Звезда от последна величина” (1990 г.), на стихосбирката “Повторими неща” (1969 г.), на романите “Войната свърши в четвъртък” (1979 г.), “Не умирай вместо мен” (1981 г.), “Три кита в аквариума” (1982 г.), “Приют за щастливи” (1983 г.), “Обичам те, вълк” (1984 г.), “Ангела” (1985 г.), “Надали” (1987 г.), “Вълк на покрива” (1988 г.), “Лобният път на сърцето” (1989 г.).
1925 г.
Роден е Мито Петков Гановски – български художник. Професор е от 1974 г. В годините 1970 – 1976 и зам.-ректор във ВИИИ в София. Сред по-известните му произведения са “Прабългари” (1961 г.), “Септемвриец” (1962 г.), “Непокорният” (1963 г.), “Април 1876” (1966 г.), “Септемврийски погром” (1968 г.), “Партизанско семейство” (1969 г.), “Златният век” (1972 г.), “Приказка за Странджа” (1974 г.), “Добруджанска съпротива” (1976 г.) и др.
1893 г.
Роден е Димитър Любомиров Гичев – български общественик, един от водачите на Българския земеделски народен съюз, верен последовател на Ал. Стамболийски. В годините 1922-1923 г. е пловдивски окръжен управител. През 1931 г. е министър на земеделието в кабинета на А. Малинов, след това в кабинета на Н. Мушанов – министър на търговията до 19 май 1934 г. По негова инициатива са гласувани законите за розопроизводството, за цвеклосеенето, за занаятчиите. Редактор е на в. “Земеделско знаме”. Умира на 26 април 1964 г. в София.
1879 г.
Роден е Поп Андрей (Андрей Игнатов Иванов) в с. Медковец, област Монтана. Поп Андрей учи в гимназията във Видин, след което завършва курсове за свещеници в Русе. Работи като свещеник в с. Сливовик, Монтанско. Поради несъгласие с политиката на църковните власти е изпратен за 6 м. на заточение в Преображенския манастир. Участва в работата на I конгрес на БКП (1919). По време на Септемврийското въстание 1923 г. ръководи отряд и командва оръдие в сраженията при гара Брусарци, Монтанско. При разгрома на въстанието е заловен и обесен е на телеграфен стълб на 30 септември 1923 г. в Медковец.
На тази дата умират:
2007 г.
Умира българският художник, сценарист и режисьор Доньо Донев.
Роден е на 27 юни 1929 г. в Берковица. Завършва „Графика“ в Националната художествена академия през 1954 г.
Първият му анимационен филм като художник е „Грух и Грушка“ (1957), а с „Дует“ (1961) дебютира като сценарист и режисьор. Работи като художник във в. „Вечерни новини“ (1954-1956), художник и режисьор в отдела за анимационни филми в СИФ (1956-1970) и в САФ „София“ (1970-1993), където е и ръководител на творчески колектив.
Работи върху анимационната поредица „Тримата глупаци“ от 1970 г. до 1990 г. Донев е главен редактор на вестника „Тримата глупаци“ (1989-1997), а също и на „Четиримата глупаци“ (1997) и списание „Фрас“.
Доньо Донев е професор в НАТФИЗ и преподава анимационна режисура.
През 2000 г. е удостоен с Орден „Стара планина“ – първа степен.
2001 г.
Умира Георги Кирязов Рупчев – български поет и преводач. Роден е на 2 септември 1957 г. в София. През 1982 г. завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Дебютира през 70-те години във в. “Средношколско знаме” и сп. “Родна реч”. Публикува в първите самиздатски броеве на алманасите “Мост” и “Глас”. Превежда: “Песен на Песните”, текстове на “Пинк Флойд”, Дж. Ленън, Т. С. Елиът, А. Ахматова, О. Манделщам. Автор е на съчиненията “Уморени от чудото” (1982 г.), “Смяна на нощната стража” (1987 г.), “Смъртта на Тибалт” (1989 г.), “Силните на нощта” (1991 г.).
1991 г.
Умира Иван Николов (И. Н. Иванов) – български поет и преводач. Роден е на 28 февруари 1937 г. в с. Горски извор, Хасковско. През 1965 г. завършва българска филология в СУ “Климент Охридски”. Работи като журналист и главен редактор на издателство “Хр. Г. Данов” в Пловдив (1969-1980 г.) и главен редактор на алманах “Юг” (1980-1989). Член е на Управителния съвет на СБП (от 1986 г.). Участва в сатиричния сборник с шаржове “Криво огледало” (заедно с А. Германов – илюстрации). Превежда поезия от руски език (М. Цветаева, А. Ахматова), редактира и съставя сборниците “Питат ли ме де зората” (1970 г.), “Опорна точка” (1973 г.), “Топчето пукна” (1976 г.), антологията “Приятели от Кишинев” (1977 г.), “Спомени за Ал. Блок” (1982 г.), “Спомени за Есенин” (1984), “Кръстопътна земя” (1985 г.). Иван Николов е автор на съчинения “Селянинът с хляба” (1960 г.), “Безсънна звезда” (1963 г.), “Бъдете празнични” (1965 г.), “Момчето с лунички” (1966 г.), “Юг” (1967 г.), “Голямото лято” (1968 г.), “Люлки над света” (1968 г.), “Дъх на пелин” (1969 г.), “Етажерка” (1970 г.), “Руска тетрадка” (1971 г.), “Дай си дясната ръка” (1972 г.), “В средата на живота” (1973 г.), “Мъжка сянка” (1973 г.), “Парнас около нас” (кн. 1-2, 1974-1987 г., съавт. А. Германов), “Седмоцветна дъга” (1974 г.), “Подземна вода” (1976 г.), “Кактусовата алея” (1977 г.), “Разни работи” (1978 г.), “Изповедалня” (1980 г.), “Криво огледало” (1983 г.), “Сто стихотворения” (1983), “Стълба в небето” (1984 г.), “Животопис” (1987 г.), “Требник. Приписки с върха на перото” (1989 г.), “Трилистник” (1990 г.).