Радан Кънев на среща-дебат с Инициатива „Правосъдие за всеки“:
Българската прокуратура е до голяма степен заварената прокуратура до 89
година
Първо, искрено искам да благодаря на Инициативата за всичко, което върши
откакто е създадена и на хората от Инициативата, за всичко, което вършат
от много преди това, защото хората не са възникнали заедно с нея,
познаваме се по-отдавна. После, да сложа моята рамка на разговора, тя не
е задължителна за никого, но винаги е била такава, особено към г-н
Славов, чието присъствие тук е чест за нас, и аз мисля, че в скоба,
когато човек, който е председател на КС и на Върховния административен
съд присъства в залата, трябва да отдадем съответната протоколна почит.
Знам, че г-н Славов не е по тази част, но ние би трябвало да бъдем по
тази част. Той е много по-високо от всеки измежду нас в йерархията на
държавата, на място, което ние вероятно никога няма да стигнем. Но не
съм съгласен с посоката, в която насочи разговора. Смятам, че
състоянието на българското правосъдие от гледна точка на корупцията е
толкова тежко, че вкарването на корупцията в съдебната система и на
нейната организационна ефективност в един разговор, е вредно и дори
опасно. Неволно той изпрати разговора в посока, в която пазителите на
статуквото от гледна точка на корупция, много често се опитват да го
правят, задавайки въпроса: добре, ние ако разделим ВСС ще стане ли
по-бързо наказателното производство? Ами, най-вероятно няма да стане
по-бързо, но надяваме се, че в някаква перспектива делата с
предварително известен завършек ще станат по-малко. И с цялата яснота на
практикуващ юрист за това колко много има да се подобри в ефективността
на българския съд и като структура, и като бюджет, и като начин, по
който се изразходва бюджета, аз смятам, че нивата на корупцията изискват
това да бъдат две напълно различни теми. Защото, в крайна сметка,
държавата се състои от три неща: на първо място сигурност за гражданите
в общността, на второ място – правосъдие, на трето място – обществени
услуги и управление на обществени средства, като исторически третото е
възникнало много, много по-късно. В България в настоящия момент цялата
държава – администрация и политическа власт, е ориентирана единствено в
третата функция – предоставяне на определени обществени услуги и
управление на определени обществени средства. Ще се абстрахирам от
темата сигурност, всъщност тя в момента е много болезнена, можем да
говорим безкрайно, може би евентуално ще излезем от темата на разговора.
В момента, в който относително добро правосъдие не е установено,
управлението на обществените услуги неминуемо води до некачествени
обществени услуги, а управлението на обществените средства неминуемо
води до злоупотреби в особено големи размери или, казано по-просто, до
кражби. Излиза, че в момента българската държава се занимава
изключително, и общественият дебат се води изключително на плоскостта на
предоставянето на некачествени услуги на обществото, и на краденето на
обществени средства. Това са основните занимания на властта. И то не
защото хората са лоши, хората винаги са лоши, а е защото няма възпиращи
механизми. И тук отиваме до голямата незавършена или незапочната реформа
в това, което наричаме български преход, както в сферата на
независимостта на съда, така и в сферата на публичния контрол върху
прокуратурата. Има една теза, която се лансира особено от противници на
сегашния проект за конституционна промяна, и тя е, че българската
прокуратура е станала през 90-та година твърде независима, като реакция
на това, че преди 89-та година е била твърде зависима. Всеки, който
познава и наблюдава непредубедено съдбата на прокуратурата в
комунистическите и посткомунистическите общества знае, че това е дълбоко
невярно. Българската прокуратура и в периода от 50-те до края на 80-те
години, е била през целия период твърде независима от държавната
администрация, твърде независима от официалната политическа власт, която
се помещаваше във формата на тъкачки и ударнички в тази сграда, и
изключително зависима според баланса на силите, от политбюро на
управляващата партия, или от диктатора, ако той вече е надмогнал
влиянието на политбюро върху себе си. Така че, българската прокуратура е
до голяма степен заварената прокуратура от преди 89-та година. И сега,
след много приказки, защо благодаря на Инициатива „Правосъдие за всеки“,
защо смятам, че седемте точки, които те предложиха, са особено важни в
предстоящия дебат – защото темата за реформата на правосъдието от гледна
точка на политическия контрол и на корупцията, в крайна сметка се оформи
по две пътеки: в едната пътека е до тук приетият на първо четене
законопроект за изменение на конституцията, последван от съответни мерки
в Закона за съдебната власт. Тук моето мнение, смятам което ви е
известно, е, че ако в така внесения и гласуван на първо четене
законопроект се направи по-нататъшно отстъпление, вече няма пътека, т.е.
тя свършва в този момент, за да се демонстрира пълната воля за агитация
на реформи, за която воля ние никога не сме се съмнявали. Тази пътека
включва постепенни по същността и на конституционната промяна, и на
бъдещите законодателни мерки, доста революционни решения в посока на
независим съд, увеличен публичен контрол върху прокуратурата, евентуална
постепенна децентрализация по законодателен път, ще се съглася с вас, че
тя е напълно възможна, но ще се сблъска с не по-малко съпротиви,
отколкото тази по конституционния път, това е ясно и тук бих добавил
задължително и интензивно антикорупционно законодателство на
административно ниво, извън правосъдната система, на ниво независими
органи и регулатори. Оформя се и възгледа за една по-радикална писта,
която включва конституционна реформа в прокуратурата, т.е. реформата да
се осъществи на конституционно ниво от гледна точка на стабилност и
необратимост на процеса, защото ако възможността да бъде по-слабо
централизирана прокуратурата влезе в Закона за съдебната власт мине, а
тя е присъствала постоянно през последните 20 год., дебатът е открит. На
базата на този дебат се вижда, че законодателна промяна не успява да се
извърши. Т.е. ако тя дори в момента поради сериозния вътрешен и външен
натиск бъде осъществена на законодателно ниво, повече от очевидно е, че
импулсът да бъде преобърната при първа възможност, най-вероятно е
наличен и ще бъде използван от този или следващи парламенти. Достатъчен
е един знаков провал на децентрализираната прокуратура, за да може да се
разгърне една много скъпа медийна кампания за това каква тотална грешка
е била тази децентрализация и да се тръгне по обратния път. Така че
конституционната тема тук въобще не е за пренебрегване.
Второто нещо е въвеждането на „румънския модел“ на антикорупционна
прокуратура, като трябва да отчитаме естествено и моментните недостатъци
на румънския модел и да не го идеализираме, основно от гледна точка на
превръщането му в медийно събитие номер едно в Румъния в предизборни,
или политически напрегнати периоди, това всеки, който следи румънската
политика го е видял и не може да пренебрегне този феномен. От тук
нататък, по кой път ще се тръгне и на въпроса защо не съм оптимист по
отношение на по-бързия и по-радикален път, то е първо заради огромното
усилие да се стигне дори до отваряне на тази пътека, за нея нямаше
мнозинство в този парламент, нито обикновено, нито квалифицирано, тя
беше въведена и като философия на законодателството на 43-тия парламент,
и като философия на конституционно законодателство от малцинства в
парламента, няма да кажа на малцинството в единствено число, защото ще
се имплицира, че единствено нашата група е била активна, не е точно
така, но малцинства бяха тези, които всъщност осигуриха конституционното
мнозинство на първо четене на този законопроект. Така че, един път
балансите са изначално неблагоприятни. Ще кажа още две причини , за да
бъдем напълно открити. Втората причина е, че във всички групи и моето
мнение е, че наистина всички, включително и в нашата, има страхове или
зависимости, когато става дума за темата за прокуратурата. Страховете
надделяват, освен страха от злоупотреба от страна на прокуратурата,
което звучи твърде страшно, т.е., че ако се захванеш с определена
работа, прокурорите ще се захванат с теб. Ние не живеем в паралелна
реалност, ние знаем, че нивата на корупция в съдебната система са пряко
свързани с медийните владения в България. Тоест, ако не страхът, че
тръгне по петите ти прокурор, идва страхът, че ще тръгнат по петите ти
журналисти и репортери, е твърде реалистичен и това е сериозна спирачка
за хора, които са свикнали да развиват политическата си кариера по
конформистка писта, а това са повечето хора по целия демократичен свят,
не само в България. Има още едно съображение, което не трябва да
подценяваме и то е, че може би ние от РБ и вие, по-радикалните във
възгледите си от нас представители на граждански организации по тази
тема, твърде много свързахме тази кауза със себе си, т.е. в характерната
българска политическа действителност няма да ни разрешат да си закачим
тази брошка , ако трябва да се изразя грубо. Тези неща въобще не са за
пренебрегване, кому се пише победата, т.е. една от логиките да не съм
оптимист в рамките на настоящия парламент, то е, че няма да ни разрешат
да извоюваме толкова голяма победа в рамките на следващия парламент, но
изключително важно е дебатът да се състои. И с вашите предложения и с
нашите подписи, дадохме тази възможност, аз съм сигурен, че провеждането
на дебата в настоящия парламент може да е частично успешен, не можем да
сме сигурни, не се предаваме в никакъв случай, но дори да не е частично
успешен, ще ускори неизбежното придвижване в тази посока – събирането на
достатъчни мнозинства за подобни тези, т.е. възможността повече хора да
си го пишат победа следващия път, когато вече ще стане, защото в
демократичната политика този ПР ефект не трябва да се подценява. Голяма
част от хората се водят както от страха да не ги окалят мръсните медии,
така и желанието си да бъдат те носители на доброто в чистите медии.
Така че, дебатът със сигурност ще има ефект на значително осмеляване и
на по-радикалните форми на промяна, каквито се предвиждат.
Каква е вашата реакция?
