2100px-Macedonian_cursive_script.svgФилмът за Кирил и Методий е пътепис във времето и пространството

Един великолепно заснет като съдържание, визия и настроение филм – „Пътят на буквите”, бе показан премиерно в София преди дни. Сценаристи са Десислава Найденова и Ралица Димитрова, която е и режисьор. Оператор и продуцент на документалната лента е Пламен Герасимов. Това е един пътепис във времето и пространството, който разказва за светите братя Кирил и Методий не само в годините, когато те са живели – IX век, а стига до наследството от тяхното дело днес. То се изразява в спомена, почитта, значението и оценката на техния принос. Затова филмът е озаглавен .Пътят на буквите” – посочва в интервю за Радио България Десислава Найденова. Според нея няма славянска държава, в която да не се знае кои са Кирил и Методий – създателите на първата славянска азбука глаголица.

Не можем да не споменем, разбира се, и кирилицата, на която пишем днес в България, в Русия, в други страни, например в Монголия. Светите братя са тачени в много страни. Кирил и Методий например присъстват в словашката конституция днес. За тях се говори в този най-важен законодателен акт в Словакия. Техни паметници има в цяла Европа. А най-важната оценка за тяхното дело е, че през 1980 г.папа Йоан-Павел II ги обявява за покровители на Европа – отбелязва Десислава Найденова. Във филма могат да се чуят разсъжденията на известни учени от различни страни, но и на обикновени хора.

На какви интересни факти са се натъкнали създателите на лентата, снимайки в 10 държави?
За нас беше изключително важно да видим как Кирило-Методиевото дело се възприема днес в държавите, с които то е свързано. Ние търсехме малките човешки истории, които заснехме, разказващи за това как наследството на двамата братя присъства в ежедневието на хората. Например в Италия зрителите могат да видят как две българки творят, вдъхновени от Кирил и Методий и създадените от тях букви. В Словакия ще чуят историята на един дърворезбар, който също в своята работа е окрилен от делото на Кирил и Методий. Има още много интересни истории.
За авторите на филма е било важно да бъдат представени съвременните измерения на Кирило-Методиевото дело.

Обикновено, когато говорим за двамата братя, ние ги свързваме с IX век, времето, в което те са живели, и очакваме да чуем една история за това как са родени в Солун, как ги вземат във Великоморавия, как Кирил умира в Рим, а Методий малко по-късно – във Великоморавия, как делото им е разрушено там и продължено в България. Нашата цел е да отидем отвъд този разказ и да покажем какво е значението на Кирил и Методий в историята на Европа и на славянските държави от IX век до днес. Това е основният акцент на филма. Не че няма разказ за живота на Светите братя така, както го представят историческите извори, но в него ние сме се опитали да преплетем именно това съвременно звучене на тяхното дело и да разкажем онези малки истории, за които става дума.

Какви легенди намират място в „Пътят на буквите”?

Една от най-старите легенди е за покръстването на чешките князе свети Вацлав и света Людмила от Методий. Това е средновековна легенда, която е създадена през IX-X век именно с цел да се легитимира независимостта на Чешкото кралство по онова време. Всъщност ние сме се опитали да обърнем внимание точно на това как делото на Светите братя, и особено на Методий, са имали огромно значение именно за отстояване на независимостта и обосноваване на идентитета на славянските държави. И във връзка с това понякога има митологизация на тяхното дело.
Какво е мястото на Средновековна България като продължител на делото на Светите братя?
Трябва да знаем, че без Средновековна България нямаше може би днес да говорим за Кирил и Методий и тяхното дело. Именно в България, по времето на българския княз Борис, намират прием Кирило-Методиевите ученици, които след смъртта на Методий през 885 година са прогонени от Великоморавия. Тук те имат възможност да продължат делото на своите учители по превода на най-важните богослужебни книги – Библията, Апостола и други. Впоследствие около цар Симеон се оформя кръг от книжовници, които създават нови творби. И разбира се, от България тези книги преминават в Русия, в Хърватия и други страни.

Венета Павлова
http://bnr.bg/radiobulgaria