Православната църква почита днес паметта на Свети евангелист Матей, брат на св. ап. Яков Алфеев. Свети Матей, както други апостоли, проповядвал Христовото учение в много и далечни страни: Мидия, Персия, Партия и Индия.

През Първата световна война на тази дата български военни части навлизат в град Призрен (дн. в Косово). През ноември 1915 година австрийската и българската армия превземат в бърза последователност градовете Митровица, Прищина и Призрен, а българската войскова част, влязла в тогавашния сръбски град Призрен, е Трета дивизия.

През 1996 г. от космодрума Байконур е изстреляна междупланетна станция “Марс 96”, в която БАН участва с 3 апаратури. Станцията “Марс 96” не успява да постигне целта си.
На 16 ноември са родени: операторът Димо Коларов, композиторката Зорница Попова.

На 16 ноември умират: Гаврил Кръстевич (1898), с името на който се свързват както епизоди от борбата на българите за църковно и национално освобождение, така и моменти от следосвобожденската история на Източна Румелия, на която е вторият генерал-губернатор (главен управител); генерал-лейтенант Иван Фичев, участник в Сръбско-българската (1885) и двете Балкански войни (1912 – 1913), по чието предложение е открита Военна академия “Г. С. Раковски”, генерал Георги Тодоров, участник в Балканските войни и в Първата световна война.
2006 г.

Президентът на Република България присъжда орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен на:
1. проф. д-р Георги Бакалов – „ за големите му заслуги към Република България в областта на образованието и науката“
2. проф. дфн Боряна Христова – „за големите и? заслуги към Република България в областта на образованието и науката”
2005 г.
Правителството на Естония ратифицира Договора за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз с пълно мнозинство.
2002 г.
Българският президент Георги Първанов и македонският Борис Трайковски се срещат в Банско “на четири очи”. Трайковски изразява задоволството си, че България ще стане член на НАТО.
1996 г.
От космодрума Байконур е изстреляна междупланетна станция “Марс 96”, в която БАН участва с 3 апаратури. Станцията “Марс 96” не успява да постигне целта си.
1988 г.
В. “Стършел” престава да бъде издание на ЦК на БКП, но на 30 декември същата година неговият главен редактор Христо Пелитев получава заповед за уволнение именно от ЦК. През 1989 г. ЦК на БКП назначава на този пост Орлин Орлинов и отново обявява вестника за свое издание.
1971 г.
В София се провежда Първи конгрес на Съюза на научните работници.
Съюзът на учените в България (СУБ) е творческо обществено-професионално сдружение. Основан е през 1944 г. в София от група учени. До 1990 г. е под името Съюз на научните работници. Негов първи председател е Асен Хаджиолов. Издава бюлетин “Научен живот” (1958-1990 г.), сп. “Наука” (1990 г.) и сп. “Сиенца мондо” (на есперанто). Член на Световните федерация на научните работници (от 1948 г.).
1970 г.
В периода 16 – 20 ноември в София се провежда Втора национална конференция на българските писатели. На последното й заседание възниква проблемът с т.нар. случай “Солженицин”, свързан с реакцията на писателите към предложената за гласуване протестна телеграма до Нобеловия комитет в Стокхолм, присъдил наградата за литература на Ал. Солженицин. Против телеграмата гласува Благой Димитров, а Марко Ганчев, Валери Петров, Христо Ганев и Гочо Гочев гласуват с “въздържал се”.
1951 г.
Публикуван е Законът за авторското право.
Авторското право е изключителното право на автора да възпроизвежда, издава и разпространява произведенията си. Защитата на авторското право се съдържа в Закона за авторското право и сродните му права. През 1974 г. България се присъединява към универсалната конвенция за авторското право, подписана в Женева (1953 г.).
1945 г.
Опозиционните лидери Никола Петков, Коста Лулчев и Петко Стоянов отправят писмо до министър-председателя Кимон Георгиев с искане за ново отлагане на изборите.
Кимон Георгиев е политически и държавен деец. Роден е на 11 август 1882 г. в Пазарджик. Завършва Военното училище в София и участва във войните 1912–1918 г. като офицер. Един от основателите на Военния съюз, Кимон Георгиев е избран за член на централното му ръководство. Участва в ръководството и на създадения през 1922 г. Народен сговор. Той е сред главните организатори на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Включва се в изграждането на Демократическия сговор. Министър на железниците, пощите и телефоните от 1926 г. до 1928 г. във второто сговористко правителство на А. Ляпчев. Налага се като лидер в Политическия кръг “Звено”, активно участва в подготовката и провеждането на държавния преврат на 19 май 1934 г. Министър-председател е от 19 май 1934 до 22 януари 1935 г. Във вътрешната си политика прокарва идеята за надпартийна власт и управление на елита. За целта е отменена Търновската конституция и е разпуснато Народното събрание. Във външната си политика се стреми към сближаване с Югославия и Франция, възстановява дипломатическите отношения със СССР. Влиза в конфликт с царя. След януари 1935 г. преминава в опозиция. Постепенно заема демократични позиции и търси сътрудничество с БЗНС “Ал. Стамболийски”, а по-късно и с РП. Привърженик е на сътрудничеството със СССР. Обявява се срещу съюза на България с хитлеристкия блок в началото на Втората световна война 1939–1945 г. През 1942 г. заедно с ръководения от него Политически кръг “Звено” приемат предложението на БРП за образуване на Отечествен фронт. Избран е в Националния комитет на ОФ. От 9 септември 1944 до ноември 1946 г. е министър-председател на първото отечественофронтовско правителство. След това заема редица важни държавни постове: министър на външните работи (до декември 1947 г.), министър на електрификацията и мелиорациите (до март 1959 г.), председател на Комитета по строителство и архитектура, заместник -председател на МС, заместник- председател на Националния съвет на ОФ и пр.
1935 г.
България започва да прилага стопанските и финансови санкции, приети от Обществото на народите срещу Италия поради конфликта й с Етиопия (до 14 юли 1936 г.).
1927 г.
В София е основан Всебългарски съюз “Отец Пайсий” с председател софийския митрополит Стефан за борба против Ньойския договор и за обединение на българите.
1920 г.
Обнародван е Закон за жандармерията.
Жандармерията е основана на 26 юли 1881 г. с указ на княз Александър Батенберг като структура за осигуряване на реда в Княжество България. В началото е съставена от въоръжени руски пеши отряди и конници за борба с престъпниците и черкезите. До септември 1944 г. е разформирована и възстановявана три пъти. Първият период на съществуването й е до Балканската война, вторият – от 1919 г. след Ньойския договор до 1925 г., третият – от 19 февруари до 11 септември 1944 г. От 1948 г. до 1961 г. съществува като Вътрешни войски по съветски модел. През 1985 г. НС “Вътрешни войски” са възстановени като обновена структура за осигуряване на вътрешния ред. Просъществуват до 1997 г., когато с новия Закон за МВР се преобразува в НС “Жандармерия”.
1919 г.
В с. Кричим, Пловдивско, е основан воден синдикат “Въча” за производство на електроенергия.
1915 г.
По време на боевете от Първата световна война българските части навлизат в Призрен (на 28 ноември по нов стил).
1899 г.
От 16 до 18 ноември (28-30 ноември по нов стил) в София се провежда първият конгрес на Народно-либералната партия.
Народно-либералната партия (стамболовисти) е политическа организация, образувана през 1886–1887 г. след отцепването на привържениците на Стефан Стамболов от каравелисткото течение на старата Либерална партия и реорганизиране на дружинките на организацията “България за себе си”. Изразява интересите на промишлено-търговската буржоазия. Нейни лидери са: Ст. Стамболов (до убийството му през 1895 г.), Д. Греков, Д. Петков и Н. Генадиев. Партията управлява страната от 1887 г. до 1894 г. и от 1903 г. до 1908 г. Взема участие и в коалиционния кабинет на В. Радославов (1913–1918 г.).
1894 г.
По предложение на Георги Губиделников е избрана парламентарна анкетна комисия за разследване делата на Стамболовото управление (на 28 ноември по нов стил). Комисията е в състав: д-р Димитър Моллов, д-р Минчо Цачев, Стоян Михайловски, М. Бояджиев, Димитър Попов и Велчо Велчев. В “Доклад на парламентарната анкетна комисия” от 1895 г. те посочват многобройни нарушения на повечето Стамболови министри.
1885 г.
След намесата на австро-унгарския пълномощен министър в Белград е спряно настъплението на българските войски (на 28 ноември по нов стил). Започват преговори за примирие.
1868 г.
Патриаршията изпраща на Високата порта официалните си възражения по двата правителствени проекта за разрешаване на българския църковен въпрос (на 28 ноември по нов стил). В отговора се предлага свикването на вселенски събор.
1860 г.
Валията на Русе нарежда на каймакамина в Шумен да вземе мерки срещу внасянето и разпространението на изданията на Георги Раковски в пределите на Османската империя (на 28 ноември по нов стил).
На тази дата са родени:
1943 г.
Роден е Панайот Славчев – български аранжор на популярна музика, пианист, композитор, диригент.
1928 г.
Родена е Зорница Попова – българска композиторка.
1924 г.
Роден е Димо Димитров Коларов – български оператор.
1915 г.
На 16 ноември 1915 г. (28 ноември по нов стил) е роден Асен Димитров Диамандиев – български музикален педагог, хоров диригент и композитор.
1908 г.
На 16 ноември 1908 г. (28 ноември по нов стил) е родена Вера Тодорова Недкова – българска художничка.
На тази дата умират:
2013 г.
Умира Натанаил Неврокопски, български духовник и архиерей.
1934 г.
Умира Георги Стоянов Тодоров – български офицер, генерал от пехотата (от 15 август 1917 г.).
1931 г.
Умира Иван Иванов Фичев – български офицер, генерал-лейтенант ( от 1 януари 1914 г.).
1898 г.
Умира Гаврил Баев Кръстевич (на 28 ноември по нов стил) – изследовател на българска старина, книжовник, уредник на новобългарски книжовен език, почетен член на БКД (днешен БАН, 1872 г.).

Дата: 16.11.2015 08:39
Източник: www.focus-news.net

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история – БАН, 1989 г.;
История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.;