img_gutenberg_Били въведени значителни промени, подхождащи на главните римски букви и по-лесното приспособяване към гутенберговата печатна технология, която се появява пак по това време (1450г.)
Библията на Гутенберг-първата печатна Библия, издадена 1455 година
Създават се нови шрифтови форми, които и днес са признати за съвременни и се използват: антиква (древен), ренесанс-курсив, ръкописен хуманитарен немски курент, швабах, фрактура и т.н., арабски цифри.

Ъглите и остриетата на готическите букви се затъпяват и заоблят, формите на буквите стават по-закръглени и напомнят старите ръкописи.

Пергаментът се измества от хартията, която е по-евтина и по-удобна за бързо писане.
Първи печатарите в Италия употребили антиква шрифт са Швайнхайм и Панарту. През 1465г. в Субиако край Рим те използвали и печат типи, който все още носи готически белези. В най-важния печатарски център във Венеция, братя фон Шпеер усъвършенстват антиквата.
Първата книга отпечатана в Италия, Cicero’s De oratore (Subiaco: Sweynheym and Pannartz, 1465 година

fonts
Най-хубавата антиква е създадена от Николаус Йенсон (Nicolaus Jenson). Тя е послужила за образец на по-късните шрифтове. Йенсон е бил добър печаторезач, калиграф и печатар. Той придавал на малките букви засечки, подобни на римските капиталии.

Страници от печатната книга „За знаменитите мъже”, около 1474г. Изданието е набрано с антиквата на Jenson Julius Caesar Works, printer Nicolas Jenson, 1471 и De Vita Solitara, De Otio Religioso. 15th c.
Във Венеция немският печатар Ратдолт се прославя с въвеждането на ренесансов бордюрен орнамент в книгата.

В края на XVв. във Венеция водещ печатар е Алдус Мануциус (Aldus Manutius). Той създава прекрасна антиква наречена – полифили, по-светла и по-хармонична от тази на Йенсон. В печатницата му се появява курсив, който впоследствие се въвежда като отделен шрифт.
Така братя фон Шпеер, Йенсон и Алдус Мануциус създават антиква-латине, употребявани и недостигнати и до днес по четливост, красота и орнаментална прелест буквени форми.
Появяват се трудове върху пропорциите на човешкото тяло и формите в архитектурата, както и върху размерните съотношения в печатарските букви. По-раншните писари са правили своите извивки по окомер, калиграфите на ренесанса постигат по-голямо качество с помощта на триъгълник и пергел. Излизат редица ръководства за съставяне на шрифтове, създава се ново и опростено чертане на буквите в квадрат с осем водоравни ленти.

Трети елемент на ренесансовите шрифтове наред с главните и малките букви са цифрите. Те са пренесени в Европа от арабския университет в Толедо чрез кръстоносците. Арабите заимствали цифрите /с изключение на нулата/ от Индия през IХв.

Как са произлезли формите на цифрите? Цифрите 1,2 и 3 се основават на броя на щрихите си: едно от една проста щриха, две-от две хоризонтални с една диагонална връзка, три-от три хоризонтални щриха със съединителни крачки, 4 и 5 и др. са били първоначално фигури с горни или долни удължения, но през вековете са претърпели големи изменения. През 1550г. Адам Ризе издава своята сметанка, където установява сегашните форми на цифрите, които продължават да следват стиловите промени на другите шрифтови знаци.

Орнаментиката на ренесансовите книги започва с повтаряне на каролингските плоскостни орнаменти и декоративни шрифтове. В орнаментиката на книжната подвързия се въвеждат нови ренесансови орнаменти, богати с растителни листове, цветове и архитектурни форми. Рамката често се поставя на заглавната страница около текста. Обикновено заглавните, инициалните и крайните букви са орнаментирани.

Първоначално печатарското изкуство не е било в състояние с техническите си средства да предаде богата украса на ръкописите. Често се е прибягвало до допълнително ръчно рисуване върху нарочно оставени при печата празни места, т.нар. рубрициране и колориране (ръчно оцветяване и рисуване на рамки и орнаменти). В началото на XVIв. Обаче това постепенно се изоставя. Появява се червеното надпечатване, а с помощта на дърворезба се възпроизвеждат инициали, рамкови ивици и портрети в един печатан тираж.