Петролът и горивата винаги са били политика от най-високо ниво
Кой е голям на пазара на горива в България? Кой се мисли за по-голям и кой фактически е по-голям от държавата? Кой е над пазарните и над държавните закони? И има ли някой, който да промени положението, в което сме сега – на овце за стрижене и доене, на които единствената реакция им е блеенето, докато зареждат по бензиностанциите.
Пожарът на недоволството се разгаря. Нароиха се интернет организации за протести. Те обаче нещо са ялови. Защо ли? Защото са спонтанни. Някои недоволства изглеждат още „по-спонтанни“, защото се организират и финансират от партии или бизнесмени. Те поне стават масови, шумни и постигат целите. Естествено на този, който плаща. Изобщо в България само парите играят и докато е така, ще имаме много проблеми. Като този: цените на горивата без акцизи и ДДС, т. е. само като се вземе в предвид цената на петрола, преработката и печалбата са вторите най-високи в ЕС. За бензина разликата е 13 стотинки над средните цени в ЕС, а за дизела – 22 ст., като отклоненията са големи и за сравнение в Австрия и Белгия, които са неимоверно по-богати, разликата е 40 ст. Ами тогава да зареждаме там! Защо се получава така? Само защото сме бедни ли, винаги всичко ни е скъпо? Или защото нямаме демокрация, или не ни е достатъчно развита, а това значи монополно-олигархична, се оставяме да ни мачкат корпоративни интереси? Ами не зависи ли от нас демокрацията? Защо не си я развием или чакаме те, монополистите, да ни я подарят? Но положението малко се промени. Идват избори и дали само заради тях, цените се разбързаха да падат. Защото така им каза Бойко Борисов ли? Ама те и паднали са високи. Ще се опитаме да разберем защо и как, макар че то всичко ни е ясно, само управляващите от всички правителства досега не го знаят.
Как се ценообразуват горивата? Трайчо Трайков каза, че ,,Лукойл“ е „черна кутия“ и малко по-късно си отиде, макар и по друг повод. Около 40 % от цената се пада на петрола. Той се срина от над $100 преди година до $46-49 сега, или над 2,1 пъти. Но намалението на горивата на дребно е само 12-15 %. Дори и при 40 % относителна тежест това е малко, много малко. Има вероятност тогава да са продавали на загуба, а сега на печалба. (Само че защо ли никой не вярва?) Всички сме убедени, че сега се работи със свръхпечалби. При това на един беден, всъщност най-бедния пазар в ЕС. Ваньо Танов смята, че цената на бензина трябва да е 1.80 лв. с всички платени данъци и акцизи, а тя беше замръзнала над 2.20 лв. около 4 месеца. Сега, като се разшумя – падна. Ами огромните печалби? Къде са данъците върху тях? Все още „Лукойл“ е на загуба за последните 4-5 години. Въпреки това инвестираха в нова, по-ефективна мощност. Другото, което образува стойността на горивата, е акцизът. Българският е най-ниският в ЕС. Дотук всичко води до извода, че и цените на крайния продукт трябва да са ни най-ниски, а те са сред най-високите. Кои други елементи влизат: преработка, транспорт, застраховки, складиране (вкл. запасяване), дистрибуция, продажби плюс печалба. В държави, съседни на нас, стойността, която се добавя, е следната: Румъния – 0,253 евро, Гърция -0,307 евро. Други държави с огромна разлика в стандарта на живот имат следните стойности: Австрия – 0,226 евро, Германия – 0,235 евро, Франция – 0,190 евро, Швеция също 0,190 евро, Полша -0,201 евро, Англия -0,227 евро! Някои ще кажат, че измежду тези държави има такива с много по-голямо население и респективно пазари, и затова са тези разлики. Да погледнем какво става с държави, които спокойно можем да причислим като такива от „нашата черга“ – Чехия -забележете 0,183 евро, Словения – 0,184 евро,
Литва, Латвия, Люксембург, Унгария, Естония, Ирландия и т. н. са със стойности между 0,22 и 0,24 евро! А знаете ли колко е нашият? 0.317евро, или втори в Европа след Кипър с 0.331. Това възможно ли е? Изводът е, че ние като хората с най-ниски работни заплати в ЕС произвеждаме най-скъпо. А това значи или с най-големи технологични загуби, или с най-големи печалби. Вие си изберете! Средните разлики за Европа са около 50 %. От „Лукойл“ се оправдават, че преработват сорт „Урал“, който е по-тежък, с по-нисък рандеман и това е наследство от социализма. Сега въведоха нова инсталация, защо обаче тя не е за по-евтиния сорт „Брент“? Те не искат ли да печелят?
Петролът и горивата винаги са били политика от най-високо ниво с дългосрочна стратегия. Освен това, с „Урал“ работят и в Румъния, и в Гърция, като в едната рафинерия е 56 % от общото количество. А при тях преработката е по-евтина, нищо че в Гърция заплатите са над два пъти по-високи. Как така го правят? Пак нещо не се връзва.
През 2012 г. „Лукойл“ официално публикува структурата на ценообразуването на горивата. Политика на фирмата е да стои в дълбоко и законспирирано мълчание по всички въпроси. Те не се обясняват с държавни органи, та камо ли с недоволни граждани и организации. Затова и данните са оттогава, но за сметка на това са подробни. Структура на цената на дребно на бензин А-95 показва, че стойността на петрола формира 41 % от цената на горивото. Преработката е 5 %, експлоатационните разходи, включващи транспорт, съхранение и маркетинг
– 11 %, данъци и акцизи
– 44 %, а загубата е един процент от крайната цената на горивата, показва анализът на „Лукойл“. Какви изводи можем да си направим? Че съхранението и маркетингът имат 2.2 пъти по-голяма тежест от преработката. Значи маркетингът и рекламата оскъпяват много, но и най-лесно се надписват във всяка една фирма. Не е нормално, непроизводствените разходи да са два пъти по-големи от производствените.
Същата година „Лукойл“ отчита 71 млн. лева загуба. Ми да понамалят рекламата. Другият голям доставчик OMV, който рекламира повече и с по-големи бюджети, през 2012 г. има само 7 млн. лв. загуба, но през 2014 г. вече е на 27 млн. лв. на печалба .„Лукойл“ пък намалява загубата, но е все още на 33 млн. лв. на минус. Живи да ги ожалиш!
Първият извод е, че ако искат, могат да намалят много цената, като намалят неприсъщите, но надлежно осчетоводени и законни разходи, та да замясат поне на средноевропейските. И пак да печелят много. Могат, ама не искат. И даже не обясняват защо. Цените във фирмените им бензиностанции в Румъния и Македония, снабдявани от рафинерията в Бургас, са по-ниски от българската им верига. В интернет се появиха касови бележки от бензиностанции в Македония с цена на дизела от 1.57 лв с ДДС.
Това защо и как се получава? Ами не искат. Имат си друга стратегия, която не удовлетворява българските икономически интереси. Да, ама на Бойко Борисов му трябват пари и той започна да недоволства. За да се пускат магистрали, бюджетът трябва да се пълни. Иначе идат избори и хората няма да гласуват за него. Преди си затваряше очите. Сега няма накъде. Но вината не е само в „Лукойл“. Като всяка частна фирма, тя иска да печели много, безкрайно много, ако може всичко, но колкото позволява пазарът. А свободен пазар в България няма, нищо, че КЗК само това повтаря. Местното производство е около две трети. Ами останалият внос защо не е по-евтин? Нали доказахме, че суровината и преработката в други страни са по-ниски? Само едни транспортни разходи оскъпяват, но те не са висок процент. Може значи мляко да се кара с цистерни от Австрия, Германия и Унгария и това да доведе до огромен спад, между 30 и 45 % в цената на изкупуването на местното мляко. А за горивата не може. Българските фермери могат да страдат, а 3-4 вносители и „Лукойл“ не могат. Законите са направени от политиците за тях, за да ги обслужват пълноценно. Ами зеленчуците от Полша? Холандия, Испания… Поевтини от българските. Значи пазар за едни стоки има, за други няма. А кой е този, който определя правилата на всеки пазар? Държавата.
Тя или е „купена“, или заплашена, или заспала, та чак умряла. Всички правителства от Иван-Костовото досега са по-слаби от картела на пазара на горива. Той им бърка в здравето като политици, защото с малък бюджет можеш да си малък политик. Ако искаш да си държавник, решаваш проблемите на народа, за да не изкараш само един мандат и правенето на политика да се асоциира единствено с напълването на джоба. Време е и ние да се събудим.
Заплатата равна на 283 л гориво
Със среден доход в България можеш да заредиш 283.5 литра гориво, а в Люксембург 3269.56 литра, или над 11 пъти повече, а средно в Европа 7 пъти повече. Или с една месечна заплата в Люксембург можеш да караш над 50 000 км, или да обиколиш екватора и още 10 000 км, а средно за ЕС можеш да обиколиш Земята.
Като индивиди ние си правим сметката как и от къде да заредим 12 ст. по-малко и се имаме за далавераджии, а като ни взимат с 30-40ст. повече, си затваряме очите. Играейки на дребно, губим на едро. Народът не е сбор от дребни тарикати, а хора с общи цели и бъдеще. Щом не можеш да защитиш елементарните си права, то какви по-висши права можеш да защитиш?
Дата: 07.09.2015 11:54
Източник: Марица – стр. 10
Светозар ГЛЕДАЧЕВ, финансов анализатор
