Пробив в италианска компания, произвеждаща програми за следене, постави агентите в неудобно положение
Драматичен пробив в италианска компания за информационни технологии, произвеждаща програми за следене, извади на бял свят подробности за правителствени кибератаки по света и постави в затруднено положение шефове на десетки разузнавателни служби, от Кипър до Южна Корея. Масовото изтичане на информация доведе до оставката на висш шпионин и вдигна завесата над шпионажа в ерата на айфоните.
Над 1 милион имейли, публикувани в мрежата след пробива от 5 юли в италианската компания „Хакинг тийм“ (Хакерски екип) показват, че тя е продавала шпионския си софтуер на ФБР и на руското разузнаване. Тя е работила с авторитарни правителства в Близкия изток и е имала вземанедаване с полицейски управления в предградията на американски градове. Компанията дори се опитала да продаде програмата си на Ватикана и то по времето, когато разработвала зловредно приложение, свързано с Библията.
„Това е мини Сноудън събитие“, казва Тал Беери, израелски изследовател по сигурността, правейки паралел между изтичането на имейлите и публикуването на строго секретните документи на американската Агенция за национална сигурност от бившия й сътрудник Едуард Сноудън.
Подобно на други, и Беери от дълго време подозирал, че разузнавателни служби по света извършват хакерски атаки, но сега казва, че е поразен от „тази повсеместна практика, използвана на всички континенти, както от демокрации, така и от диктатури“.
Фактури от сделки със суданското разузнаване и с руски оръжеен концерн породиха критики, в това число от страна на европейски депутат, и въпроси дали италианската фирма е нарушила международни санкции. Списък на италианската компания с клиенти, включващи Узбекистан, Египет и Азербайджан, засили безпокойството на организации като „Прайваси интернешънъл“, че шпионската програма на „Хакинг тийм“ е била използвана да се заглушават гласове на дисиденти
А имейли от рода на „харесват ни вашите неща“, изпратени до „Хакинг тийм“ от шерифи, полицаи и прокурори от всички краища на САЩ, навеждат на мисълта, че местните правоналагащи органи много искат да пробват програмата.
Шпионският софтуер на „Хакинг тийм“ е бил използван от общо 97 разузнавателни или разследващи служби в 35 страни, според шефа на южнокорейската Национална разузнавателна служба Ли Бюн-хо, който трябваше да дава обяснения пред южнокорейски депутати във вторник, след като стана ясно, че неговата организация е била сред клиентите на базираната в Милано компания.
„Хакинг тийм“ отрича обвиненията, че е нарушавала санкциите и че е вършила други нередни неща. Пред италианския в. „Стампа“ през уикенда нейният изпълнителен директор Давид Виченцети каза, че шпионският софтуер е бил използван в борбата с тероризма и за „изкореняването“ на терористите от типа „вълци единаци“. „Ние сме добри хора“, увери той.
Шпионският софтуер на „Хакинг тийм“ се нарича Система за дистанционен контрол и достига до мишените чрез смесица от зловредни линкове, заразени документи и порнографски материали, показват имейлите. Програми за следене, които се задействат от нищо неподозиращите потребители, могат да бъдат създадени по мярка за използване срещу мишени от всякакво вероизповедание. Някои от изнесените имейли показват, че „Хакинг тийм“ както изглежда е работил по приложения, наречени „Коран“ и „Ежедневна Библия“.
Веднъж инсталиран тайно, шпионският софтуер работи като инструмент за следене на всичко.
Имейлите показват например, че разузнавателната служба на Казахстан се опитва да източи чата от смартфон Самсунг на набелязана цел и че вътрешното министерство на Саудитска Арабия е използвало заразен телефон за проследяване на местоположение. Имейлите показват също така, че монголската агенция за борба с корупцията се опитала да открадне паролата на мишена във Фейсбук, като е използвала кийлогър (програма, регистрираща натискането на клавишите на клавиатурата), както и, че чешката полиция е превръщала микрофон на Блекбъри в подслушващо устройство за специални цели
Винченцети заяви пред „Стампа“, че шпионският софтуер дори бил способен да прави автоматично снимки на лицата на хората, когато те взимали телефоните си.
Мексико е особено агресивен потребител на технологията, според изтеклият списък с клиентите на компанията. В Еквадор доказателството, че програмата на „Хакинг тийм“ е била използвана от националната шпионска агенция, предизвика скандал.
Висш полицаи и фигури от разузнаването бяха разпитвани относно „Хакинг тийм“ от парламентаристи в Италия и в Чехия. Разкритията, че кипърското разузнаване е използвало тайно програмата доведоха до оставката на неговия шеф Андреас Пентарас.
Мишените на цялото това шпиониране рядко са огласявали. Но в един от изтеклите имейли с дата 15 декември 2014 г. Винченцети намеква, че има някои доста добри идеи за това кой е бил следен.
„Обикновено получавам обаждане от заместник-началника на италианската полиция и той ми казва: Поздравления, Винченцети!“, казва той. „Аз му отвръщам: Благодаря Ви сър, но може ли да Ви попитам какво имат предвид?, допълва Винченцети. „А той ми отговаря през смях: Говоря ви за онова, което ще прочетете утре сутринта на първите страници на всички вестници. След което ми затваря телефона“, добавя Винченцети. „Ден след това чета, че мафиотски бос е бил най-накрая арестуван, че най-накрая е била разрешена една очевидно невъзможна за разрешаване мистерия относно жестоко убийство и че убиецът е бил арестуван и прочие“, посочва шефът на „Хакинг тийм“.Винченцети намеква, че останалата част от света е държана в неведение относно
правителствените кибератаки.
Властите „никога не разкриват как са го направили, защото искат да защитят нашите технологии и да защитят нас“, казва той.
За изследователи като Беери изтичането на информация е предоставило безпрецедентно познание за това как правителствата организират хакерски атаки. За правозащитници изтичането потвърди техните опасения относно надзора, упражняван от държавата. За някогашните жертви на „Хакинг тийм“ и неговия софтуер – хора като влиятелния блогър от ОАЕ Ахмед Мансур – изтичането на имейлите предостави доза злорадо ликуване.
„Сега те поне могат да разберат как се чувства човек, когато навлиза в личното пространство на някого“, казва блогърът.
Дата: 28.08.2015 00:00
Източник: Политика – стр. 17
Автор: РАФАЕЛ САТЪР
