zx350c_1019154 …Това е последната „Преса”. Това са последните редове.

Защото не е време за вестници – това се оказва, другари и господа. За коректни и хубави вестници. Доколкото все още ги има, повярвайте, всичките са на изкуствено дишане – уста в уста с „блатните сомове” на българските величия. Или пък въртят търговийка срещу милост и благослов. Острови сред Жълт океан, превърнал се в хранително блато и за Жълтата политика.
За всичко това трансплантация няма открита. Няма открита!

Душата на България е на химиотерапия, другари и господа!

Преди петнайсет години ми направиха трансплантация – смених си черния дроб. И продължих да си правя вестниците. Точно тогава тиражът и авторитетът на моите издания бяха почти колкото на всички останали, взети заедно.

Преди пет години ме удари лимфом – подъл и без предисловие. И тъкмо се бях посъвзел с милостта на безмилостната химиотерапия, върху мен се стовари лакомията на двама кандидати за моята слава. Вярваха, че като седнат на стола ми, ще прихванат и нещо от вестникаря.
Е, не стана, драги другари и господа. Известно е, ако не на всички от вас, поне на тези, които не бяха забравили да четат.

Направих вестник „Преса”.

Не бях сам, разбира се. С мен бяха Валерия и Валери. И още, и още.
Хубав вестник стана. Не ми отива точно на мен да кажа, че стана най-хубавият.
…Няма го вече. Това са последните редове.

Защото не е време за вестници това се оказва, другари и господа.
За коректни и хубави вестници. Доколкото все още ги има, повярвайте, всичките са на изкуствено дишане уста в уста с„блатните сомове” на българските величия. Или пък…

Дата: 31.07.2015 00:09
Източник: Преса – стр. 1; 3 сн. Булфото