Сцена на вековете
На 24 юли започва прочутият летен фестивал “Сцена на вековете” във Велико Търново, на историческата крепост “Царевец”. Началото на фестивала е с премиерата на първата българска опера от Маестро Георги Атанасов – “Борислав”. С тази премиера се чества и голям юбилей – 30 години от спектаклите, които се играят на хълма “Царевец”.

Инициатор и основател на този фестивал е академик Пламен Карталов. През 1985 г. той поставя на прочутия хълм, където са се разигравали важни исторически събития операта “Ивайло” от Марин Големинов. За вълнуващото събитие тогава оперите ни критици пишат следното: “Оперното ни изкуство има още една гордост и още един празник – Ивайло от Марин Големинов, играна на 6 и 7 юли на историческия хълм Царевец в старата столица Велико Търново. Суперпродукцията се състоя в неповторимата и вълнуваща атмосфера на естествените декори на крепостта в Патриаршеската църква. Сред многобройните прояви в чест от 800-годишнината от въстанието на Асеновци и възстановяването на българската държава, спектакълът на “Ивайло” ще остане като един от най-силно въздействащите.

Статистиката ни подкрепя: 600 участници (Пловдивската опера, оркестърът и хорът на великотърновската операта, 100 ученици, 250 курсанти от ВНВУ “Васил Левски”, коне и спортисти от конната база в Арбанаси), реквизит от киноцентъра, техническо съдействие от десетина предприятия и заводи, няколко хиляди зрители, сред които и гости от СССР, Холандия и Полша…” (в. “Народна култура”, 19 юли, 1985 г.) Оттогава до днес са изминали 30 години, но славата на този фестивал продължава. С известни малки прекъсвания режисьорът Пламен Карталов създава една неповторима традиция през времето – поставя всяко лято български опери и опери от световната класика на обвеяния с много слава хълм. Операта “Борислав”, написана от Маестро Георги Атанасов, по пиесата на Иван Вазов “Борислав” е посветена на великия войвода Борислав, на най-славния български цар – Иван Асен, победил гърците и разширил територията на България на три морета.

Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г. по повод честванията на 1300 години от създаването на българската държава. Днес отлично възстановени са пътят към главния вход с големия портал, внушителните стени и бойни кули, сред които и Балдуиновата Архитектурно-музейният резерват “Царевец” е един от най-посещаваните туристически обекти България. Резерватът е разположен на хълма Царевец, който се намира в старата част на град Велико Търново. Хълмът е обитаван още от III хил. пр. Хр. През V-VII в. н.е. тук се е намирал най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия – Зикидева. През IX в. тук възниква старобългарско селище, което бързо се разраства. Изграждането на крепостната стена, която е запазена и до днес, започва през XII в. Стената е с дължина 1100 м, дебела на места до 3,40 м и висока над 10 м.

Крепостта е имала три входа, които се виждат и днес. Главният вход, който е бил отбраняван от кули, е разположен от запад. Вторият вход е т.нар. Малка порта (Асеновата) и се намира на северозападната крепостна стена. Третият вход – Френкхисарската порта, е в югоизточния край на крепостта и се охранявал от бойна кула. Тази кула е известна като Балдуиновата кула, на името на латинския император Балдуин Фландърски, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Легендата разказва, че след битката Балдуин бил затворен в тази кула, където по-късно умира. В централната част на крепостта е разположен дворцовият комплекс – няколко постройки, обградени от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа. Включва тронна зала, дворцова църква и царски покои.

През 1185 г., след като Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство, Царевец се превръща в нейно главно укрепление и дом за аристокрацията. Повече от 200 години в града кипи политически, икономически и културен живот, което го прави един от най-големите градове в европейския югоизток, а крепостта – най-важната в България. В най-северния край на Царевец се намира издаден към р. Янтра скален нос, който е известен като Лобната скала. През XI – XIV в. от нея в реката са били хвърляни предателите на държавата, а през XVI в. на това място е бил изграден манастир. Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г. по повод честванията на 1300 години от създаването на българската държава.
Днес отлично възстановени са пътят към главния вход с големия портал, внушителните стени и бойни кули, сред които и Балдуиновата.

На самия връх на Царевец се намира Патриаршеската църква, възстановена през 1981 г. Освен с мащаба и архитектурните си качества, тя впечатлява с иконописите, пресъздаващи възхода и залеза на Второто българско царство. Под нея се намира царският дворец. Разкопките показват основите на 470 жилищни постройки, странноприемница, жилища на аристокрацията, 23 храма и 4 градски манастира. Открити са уникални части от златотъкано облекло и златни украшения от периода на Втората българска държава.

Сред владетелите, ръководили държавата от Царевец, са царете Асен I, Петър IV, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман. Днес архитектурно-музейният резерват “Царевец” е уникално място за среща с миналото на България. Достъпът до всички обекти е улеснен от инфраструктурата, издържана в автентичен за пресъздадената епоха стил. Указателните табели дават допълнителна информация за предназначението и историята на обектите. Посетителите могат да се изкачат до върха на кулата камбанария, откъдето се открива гледка към града.
Уникална атракция е аудиовизуалният спектакъл “Звук и светлина”, който посредством стотици цветни светлини, музика, камбанен звън и лазери представя моменти от българската история. Обектът е достъпен за туристи целогодишно. В Патриаршеската църква на върха на хълма се продават информационни материали и сувенири.