cveti ivanovРоден на 24.VІІІ.1914 г. в гр.Оряхово, загива трагично на 23.VІІ.1950 г. в концлагера Белене. Още от юношестките години се ориентира към журналистиката. Сътрудничи на ученическия вестник “Струя” и на вестник “Трезва борба”.Става един от видните деятели на Съюза на социалистическата младеж, а впоследствие и на БРСДП (о). Участва активно във въздържателното движение. Завършва право в Софийския университет през 1937 г.

Блестящ литературен критик на 26 години Цвети Иванов става директор на издателство “Хемус”, където се издават книгите на най-видните български писатели. В неговата редакторска стаичка на ул.”Солунска” гостуват големите имена на българската литература Иван Хаджийски, Емилиян Станев, Коста Петканов, Ангел Каралийчев, Георги Райчев, Павел Вежинов и др.

Като журналист сътрудничи на редица социалдемократически издания. Редактор е във в-к “Социалдемократическа младеж”, “Дъга” (след 9.ІХ.1944 г. – гл.редактор), “Огледало” (1935-36 г.), “Сигнал” (1936 г.), “Предел” (1937-38 г.). От 16 септември 1946 г. до 29 юни 1946 г. е главен редактор на в-к “Свободен народ”. Неговата Голгота започва със знаменитата статия “Не разрушавайте всички мостове”, публикувана в бр.129 от 27 юни 1946 г. на в-к “Свободен народ”. Написана под прясното впечатление от осъждането на Кръстю Пастухов, нейните редове са страстен зов за граждански мир и разбирателство: “Никога в политическата история на българския народ не се е налагало така повелително и неотменимо твърдото и фанатично придържане към мирните и законни средства и методи за политическа борба, както сега. И никога българският народ не се е нуждаел така от свободно и демократично управление, както сега. Изживяваме толкова напрегнати и съдбоносни дни, че, без да сме последователи на великия Толстой, бихме казали: дори и срещу най-страшните насилия на властниците народът и демократическите политически сили трябва да отговорят единствено с мирните и законни средства на борба за демократизиране на режима. Нашата задача не е да провалим с трясък и кърви сегашното управление на страната, а да го преобразуваме и преустроим на истински демократични основи и да го принудим да си служи само с демократични начини на управление и законодателствуване. Великата задача на момента е да избегнем на всяка цена каквато и да било вътрешна междуособица …

И затова ние, социалистите, зовем: не разрушавайте всички мостове. Оставете открит пътя, по който можем да се съберем. Доброто на народа ни иска това и ние трябва да му го дадем.”
Въпреки това те осигуряват на автора си затвор от 1 година 7 месеца и 15 дни. Цвети Иванов повече не вижда свободата. Вместо да бъде освободен след излежаване на присъдата, е изпратен в концлагер Белене, където на 36 години загива в страшни мъки от тетанус.

Перото на Цвети Иванов представяме в “Позиция” със статията “Задачата”, публикувана в бр.58 от 25.ІІІ.1946 г. на в-к “Свободен народ”.