history_istoriaПрез 1842 г. влашкият княз Александър Гика (1834 г.–1842 г.) нарежда осъдените по Втория браилски бунт гръцки поданици да бъдат предадени на гръцкия консул. През 1863 г. в Цариград излиза първият брой на в. “Гайда”. Издател и редактор на в. “Гайда” е Петко Славейков. Вестникът излиза два пъти месечно и струва 2 бели меджидиета.

През 1876 г. в родния му град е обесен Стефан Пешев. Той е роден е Севлиево през 1854 г., изявява се като виден деец на националноосвободителното движение. Стефан Пешев е председател на местния революционен комитет, той е главният организатор на Априлското въстание в Севлиевско през 1876 г.

През 1880 г. е създаден Националният статистически институт.

През 1923 г. министрите от кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков са освободени от Шуменския затвор.

През 1923 г. народовластническият български земеделски съюз на Коста Томов издава “Позив” за възстановяване на БЗНС. На 5 юли и БЗНС-Стара Загора на Димитър Драгиев издава подобно окръжно.

Същата 1923 г. във Варна умира Херменгилд Вацлав Шкорпил – български археолог. Брат на Карел Шкорпил.

През 1933 г. е организирана полицейска блокада на София за изземване на оръжието от ВМРО. Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е националнореволюционна организация на македонските българи, създадена през есента на 1919 г. от Тодор Александров, Петър Чаулев и ген. Александър Протогеров. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война (1914–1918 г.) приемат идеята на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) за автономия на Македония.

2004 г.

Президентът на Република България присъжда орден „Стара планина“ първа степен на проф. Васил Мръчков „за изключително големи заслуги към Република България и във връзка със 70-годишнината от рождението му“.

1999 г.

С почти пълно единодушие (3-ма против и 2-ма въздържали се) българският парламент гласува решение, с което дава право на войските на НАТО да използват сухопътното пространство на България за мироопазващата операция в Косово. Късно вечерта въздушен коридор за 6 военни самолета иска и Русия, но Министерството на външните работи отговаря, че това не може да стане по-рано от 5 работни дни, необходими на правителството да вземе такова решение.

1991 г.

Законът за БНБ я обявява за централна емисионна институция, независима от правителството и отчитаща се пред парламента.

Българска Народна Банка е първото държавно банково учреждение в България. Основана през 1879 г. в София, БНБ започва да функционира от юни следващата година. Създава клонове в цялата страна. От 1885 г. се превръща в емисионен център, който й дава правото да издава банкноти. Занимава се с краткосрочно и дългосрочно кредитиране на предприятия, отделни търговци, индустриалци и други, както и с отпускане на заеми на общините. Чрез нея страната сключва и външните си заеми. От 1929 г. под натиска на външни финансови сили ограничава кредитирането си само на държавни и частни банки. Тази функция изпълнява до национализацията на банковото дело (1947 г.), когато се обособява в централно звено на банковата система в страната.

1975 г.

Установени са дипломатически отношения между Р. България и Мозамбик.

1973 г.

В периода 25 – 27 юни на официално посещение в България е президентът на Ирак Ахмед Хасан ал Бакр. Подписана е спогодба за разширяване на икономическото, научно-техническото и културното сътрудничество между двете страни.

1970 г.

В периода 25 юни – 3 юли в София се провеждат българо-гръцки разговори и са подписани документи за свързване на енергийните системи на двете страни, за използване на водите на реките, протичащи през териториите на двете страни, и за туризма.

1955 г.

Изпратено е писмо на Никита С. Хрушчов, първи секретар на ЦК на КПСС, до ЦК на БКП с информация за преговорите на съветската делегация в Белград от 27 май до 2 юни за нормализиране на отношенията между СССР и Югославия. Същата политика се изисква и от България.

Никита Сергеевич Хрушчов е руски общественик, държавник, висш партиен функционер. Работник и миньор е в Донбас (от 1908 г.), участник е в Гражданската война (1918-1920 г.). Учи известно време в Московската промишлена академия (1929-1931 г.), след което работи в московския партиен апарат (1931-1935 г.). Първи секретар е на московския градски партиен комитет (1935-1938 г.); първи секретар е на ЦК на украинската болшевишка партия (1938 г. – март 1947 г.); ръководител е на украинското правителство (1944-1947 г.). По време на войната като партиен комисар воюва на много фронтове и получава званието генерал-лейтенант (1943 г.). От декември 1949 г. е секретар на ЦК на ВКБ , от 1939 г. е член на Политбюро. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на II световна война и след нея. След смъртта на Й. В. Сталин Хрушчов заема неговата длъжност. През февруари 1956 г. организира разобличаването му и разкрива ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на ХХ конгрес на КПСС . Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Й. В. Сталин”. Опитва се да въведе демократизъм в тоталитарната социалистическа система и да съчетае демокрацията в обществото с т. нар. демократичен централизъм и с монопола на комунистическата партия върху политическата власт и ръководството на обществото и държавата. Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов се опитва да активизира земеделието и СССР да изпревари САЩ в селскостопанското производство; хвърля огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан. Във външната политика проявява инициатива и постига сближаване със САЩ, при което се постига разбирателство по някои въпроси на световния мир и международната сигурност. След ХХ конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа към личността”. Въвежда определен ред и започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавната сигурност. Под ръководството на Никита Хрушчов се създават условия за творческа свобода на интелектуалците.По-късно той се намесва в дейността на творческата интелигенция. Свален е от длъжност и е пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС (1964 г.).

1947 г.

Професор Георги Наджаков е избран за ректор на Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

Георги Стефанов Наджаков е български физик и откривател, обществен и държавен деец, академик (от 1945 г.), член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките (от 1940 г.), член на Американската асоциация за напредък на науката (от 1965 г.). Роден е на 8 януари 1897 г. в гр. Дупница. Завършва физика и математика в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1920 г.), специализира в Париж в лабораторията на Пол Ланжвен (1925-1926 г.) и в института “Радиум” в Сорбоната при Мария Склодовска-Кюри. Доцент е от 1927 г., професор е по физика от 1932 г., ръководител е на Катедрата по експериментална физика (1937-1962 г.), декан е на Физико-математическия факултет (1939-1940 г., 1944-1947 г.), ректор е на Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1947-1951 г.). Основател е и е директор на секцията за научна апаратура и специални проблеми към Физическия институт при Българската академия на науките (1946-1971 г.). Подпредседател е на Българската академия на науките (1947-1959 г.), председател е на Физико-математическото дружество в България, един от основателите е и е член на научния съвет и постоянен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Съосновател е и е член на Пъгуошкото движение на учените (1958 г.) и на Световното движение за защита на мира, член е и е почетен председател (1970-1981 г.) на Световния съвет на мира. В областта на физиката открива “фотоелектретното състояние на веществатавата” (докладва на 22 юни 1937 г. пред Френската академия на науките, в България откритието е узаконено едва през 1981 г., вписано е в Държавния регистър на откритията и изобретенията под № 1. Името на Георги Наджаков е записано първо в Златната книга на българските изобретатели и откриватели), т. е. фотоелектричния ефект при диелектрици и полупроводници (Ефект на Наджаков-Андрейчин) и перманентната фотоелектрична поляризация при диелектрици (1937 г.). Автор е на около 120 оригинални научни статии, студии и трудове. Носител е на златен медал за мир “Фредерик Жолио-Кюри” (1967 г.). Умира на 24 февруари 1981 г.

1933 г.

Организирана е полицейска блокада на София за изземване на оръжието от ВМРО.

Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е националнореволюционна организация на македонските българи, създадена през есента на 1919 г. от Тодор Александров, Петър Чаулев и ген. Александър Протогеров. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война (1914–1918 г.) приемат идеята на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) за автономия на Македония.

1923 г.

Министрите от кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков са освободени от Шуменския затвор.

1923 г.

Народовластническият български земеделски съюз на Коста Томов издава “Позив” за възстановяване на БЗНС. На 5 юли и БЗНС-Стара Загора на Димитър Драгиев издава подобно окръжно.

Българският земеделски народен съюз (БЗНС) е политическа организация на селячеството, образувана през декември 1899 г. До 1902 г. има професионално–просветителски характер, след което се превръща в политическа партия. Обявява се като защитник на дребните селски стопани и отстоява тезата за самостоятелна водеща роля на селячеството. Възприема съсловния принцип, според който българското общество се дели на съсловия, основното от които е селското. Поради това България трябва да се управлява именно от това население. В редовете на партията могат да членуват всички селяни, независимо от имущественото състояние. Съюзът се стреми към ограничаване на едрото земевладение и към създаване на кооперативни сдружения. Обявява се категорично срещу личния режим на княз Фердинанд I и води борба за укрепване на конституционно-парламентарното управление на страната. Разнородният социален състав на съюза обуславя съществуването на различни политически течения.

1913 г.

По време на Междусъюзническата война Втора армия води отбранителни боеве срещу гръцките войски в Рупелското дефиле.

Първи полски артилерийски полк води сражения със сърбите при Чуковец, Голям стан, Стрешир, Македония.

1913 г.

По време на Междусъюзническата война повече от 130 първи граждани на Куманово са пребити, изтезавани, а голяма част от тях впоследствие – убити от сръбските окупационни власти, установени в града.

Нишавският епископ Иларион, временно управляващ Дебърската епархия е хвърлен в затвора от сръбските власти, заради нежеланието си да премине към Сръбската православна църква.

1913 г.

По време на Междусъюзническата война в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от 6-та Охридска дружина на Македоно-одринското опълчение: Фелдфебел Георги Стефанов и ефрейтор Ангел Талев от Крушево, редниците Димче Йорданов, Здраве Георгиев, Йордан Иванов, Иван Кръстев,Иван Димитров, Илия Котев, Иван Пулев, Михаил Танев, Никола Костов, Петър Лешков,Стефан Янакиев, Спас Георгиев, Спасе Житошанчето от Крушево, Иван Георгиев, Мито Христоманов, Наке Андонов, Пандо Григоров от Струмица, Диме Георгиев и Дончо Спасов от Кашино, Битолско, Стоян Секулов, Секула Георгиев, Лазар Николов от Ракитница, Крушевско, Стоян михайлов и Сокол Стоянов от Брезово, Крушевско, Стефан Цветков от Корнца, Крушевско, Спас Богданов от Света, Крушевско, Наум Николов, Александър Николов, Кирко Атанасов и Киро Петров от Цер, Кичевско, Никола Чобанов от Горно Илино, Крушевско, Никола Стоянов и Коста Кръстев от Долни дивяци, Крушевско, Мито Велянов от Сопотница, Битолско, Миле Донев от Вардин, Крушевско, Кръсто Мицов от Върбяни, Прилепско, Йордан Китанов от Обрежани, Прилепско, Йордан Илиев от Закла, Крушевско, Иван Николов и Алекси Илиев от Горни Дивяци, Крушевско, Здраве Велев от Вогяни, Крушевско, Георги Наумов от Отчути, Костурско, Васил Богоев от Селце, Прилепско, Веле Настев от Брезово, Крушевско, Богой Нешков от Крушица, Кичевско, Богдан Траянов от Радево, Крушевско, Атанас Петков от Селце, Крушевско, Атанас Гугулянов от Валандово

1880 г.

Създаден е Националният статистически институт.

НСИ се занимава с набиране, обработване и предоставяне на точна информация за цялостното социално и икономическо състояние и развитие на страната.

Първите институции, извършващи системна статистическа дейност в България, са Статистическата служба към Отдела за вътрешни работи на Временното руско управление (1877-1879 г.) и Статистическото отделение към Министерството на правосъдието (1880-1883 г.).

1863 г.

В Цариград излиза първият брой на в. “Гайда”. Издател и редактор на в. “Гайда” е Петко Славейков. Вестникът излиза два пъти месечно и струва 2 бели меджидиета.
На тази дата са родени:

1975 г.

Родена е Нина Николина – българска поппевица. С музика се занимава от 3-годишна, участва в детски хор. През 1980 г. учи пиано и солфеж, през 1994 г. завършва Музикалното училище в Плевен, специалност “Народно пеене” и “Контрабас”. В периода 1989-1994 г. има сценични изяви и записи в БНР и БНТ. Висше образование завършва в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, където през 1998 г. се дипломира с две специалности – “Ръководител на народни състави – дирижиране на хор и оркестър” и “Музикална педагогика”. Като студентка Нина Николина издава първия си албум с автентични народни песни с модерен аранжимент. Има множество участия във фолклорни фестивали: Дания (1990 г.); Финландия (1991 г.); Румъния (1992 г.); Белгия (1994 г.); Eгипет (1996 г.); Италия (1996 г.); Франция (1997 г.); Англия (1998 г.); Испания (1999 г.); Португалия (1999 г.) и др. От 1997 г. до 2000 г. работи в твшоу “Хъшове”. През 1999 г. излиза вторият й самостоятелен албум “Слънчоглед” (съдържа 15 традиционни фолклорни песни от всички краища на България). През октомври 2000 г. участва с група “ТБС” в Международен джазфестивал в София с песните “Излел е Дельо Хайдутин” и “Лале ли си, зюмбюл ли си” в джазаранжимент. В края на 2001 г. излиза третият й албум “С отворени очи”, в който е налице синтез между отделни музикални жанрове и електронна звучност.

1930 г.

В Хасково е роден актьорът и режисьор Георги Черкелов. Завършва ВИТИЗ през 1956 г. В киното дебютира през 1961 г. – “Последният рунд” (1961 г.). Черкелов е майстор на отрицателния персонаж (въпреки че играе с успех и положителни роли). Неговите герои са хладнокръвни и рационални, умни и талантливи, независимо че често защитават обречена кауза (“Ричард II”, “Тази малка земя”, “Страшният съд” и др. в театъра). Филми: “На тихия бряг” (1963 г.), “Смърт няма” (1963 г.), “Невероятна история” (1964 г.), “Приключение в полунощ” (1964 г.), “До града е близо” (1965 г.), “Цар и генерал” (1966 г.), “Мълчаливите пътеки” (1967 г.), “Бялата стая” (1968 г.), “Светът е малък” (1968 г.), “Семейство Калинкови” (тв, 1968 г.), “На всеки километър” (тв, 1969 г., 1972 г.), “Шарен свят” (1971 г.), “Странен двубой” (1971 г.), “Демонът на империята” (тв, 1971 г.), “Очакване” (1973 г.), “Иван Кондарев” (1974 г.), “Зарево над Драва” (1974 г.), “Трудна любов” (1974 г.), “На живот и смърт” (тв, 1974 г.), “Сватбите на Йоан Асен” (тв, 1975 г.), “Човекът, който донесе дъжд” (тв, 1975 г.), “Изгори, за да светиш!” (тв, 1976 г.), “Допълнение към ЗЗД” (1976 г.), “Студеното сърце” (тв, 1977 г.), “Юлия Вревска” (1978 г.), “Топло” (1978 г.), “Черешова градина” (1979 г.), “Хан Аспарух” (1981 г.), “Най-тежкият грях” (1982 г.), “Спирка “Берлин” (тв, 1982 г., и режисьор), “Съдията” (1986 г.), “Константин Философ” (1983-1986 г.), “Под игото” (тв, 1991 г.), “Страшният съд” (тв, 1993 г.), “Търкалящи се камъни” (1995 г.), “Закъсняло пълнолуние” (1996 г.), “Стъклени топчета” (1999 г.), “Версенжеторикс” (1999 г.).

1909 г.

В Ловеч е роден Димитър Тодоров Димов – български писател-белетрист. Следва право в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, завършва ветеринарна медицина (1934 г.). Работи като участъков лекар в провинцията. Специализира хистология на нервната система в Испания. От 1953 г. е професор във ВССИ “Г. Димитров”. Автор е на повече от 20 научни труда. Председател е на Съюз на българските писатели (1964-1966 г.). Майстор е на психологическия и социалния роман. Произведения: “Поручик Бенц” (1938 г.), “Осъдени души” (1945 г.), “Тютюн” (1951 г.), “Жени с минало” (1960 г.) и др.
На тази дата умират:

1979 г.

В София умира Георги Савов Дръндаров – български писател и драматург. Завършва право в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1920 г.). Работи като чиновник. Публикува за пръв път стихотворения през 1914 г. Известен е като драматург. Повечето му пиеси са с историческа тематика и са поставяни в провинциални театри. Две негови пиеси се играят на сцената на Народния театър през 1933 г. Автор е на произведения за деца. Някои съчинения: “Болярите и пустинножителят” (1934 г.), “Страхиловата майчица” (1934 г.), “Злато” (1939 г.), “Тайната” (1949 г.), “Велчова завера” (1960 г.) и др.

1927 г.

В София умира Боян Николов Пенев – български историк и критик, член на Българската академия на науките (1918 г.). Завършва Славянска филология в София. Професор е в Софийски университет “Св. Климент Охридски” по славянски литератури. Член е на Съюза на българските писатели. Творец е с разностранни познания и интереси; най-добрият познавач е на полската литература и култура. Печата в сп. “Мисъл”, “Периодическо списание”, “Свободно мнение”, “Златорог” и др. Отделни издания: “Посоки и цели при проучване на новата ни литература” (1910 г.), “Г. С. Раковски. Живот и дейност” (1917 г.), “Сръбският шовинизъм” (издадена на френски език през 1916 г.), “П. Р. Славейков. Живот и творчество”(1919 г.), “Начало на Българското възраждане (1918 г.), “История на новата българска литература”, т. 1-4 (1931-1936 г.).

1923 г.

Във Варна умира Херменгилд Вацлав Шкорпил – български археолог. Брат на К. Шкорпил. Завършва Политехниката в Прага и в университета в Лайпциг. Гимназиален учител е в Пловдив, Сливен, София, Русе и Варна (1880-1906 г.). Председател е на Археологическото дружество във Варна (1901-1923 г.).

1906 г.

В местността “Куртев камък” в сръбска засада загива околийският войвода на Прилепско Георги Ацев (1883 – 1906), дългогодишен деятел на ВМРО, воювал срещу турския аскер, сръбските и гръцките чети.

1905 г.

В сражение с турския аскер между Куклица и Пендек на връх Видин, заедно с 13 четници, загива войводата Атанас Димитров – Бабата (1875 – 1905). Войводата на ВМОРО е роден в село Синитево, Пазарджишко. През 1901 година е помощник-войвода в Тиквешката чета, по-късно става и самостоятелен войвода. Участва в Аферата “Мис Стоун” заедно с Христо Чернопеев, Яне Сандански, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов и Андон Кьосето. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) с четата си действа в Кратовско.

1876 г.

В родния му град е обесен Стефан Пешев. Той е роден е Севлиево през 1854 г., изявява се като виден деец на националноосвободителното движение. Стефан Пешев е председател на местния революционен комитет, той е главният организатор на Априлското въстание в Севлиевско през 1876 г.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse”;

История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;

История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;

Българска военна история – БАН, 1989 г.;

История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;

История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;

История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;

Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни”
Дата: 25.06.2015 08:41
Източник: www.focus-news.net