Много сivan_3е радвам и вълнувам да представя на вниманието на читателите ни един свой приятел и колега, страстен спортист и мениджър в сферата на спорта. Това, с което свързвам Иван Иванов е любовта му към четенето и свръх афинитета към историята. Спомням си многобройните ни разговори, наситени с усмивки и много спорове. Но сега ще му дадем възможност да се представи и разкаже за професионалните си виждания на всички ни. Специално за Любословие.БГ с Мария Николчева разговаря открито един млад спортист и мениджър, влюбен в уникалната ни държава, верен на принципите си и убеден, че доброто съществува и той го вижда ежедневно.

Здравей, разкажи ни за себе си.

Здрасти! Бих се представил като човек с разностранни интереси и огромен афинитет към спорта, Българската история, литературата и работата с хора.

Освен любимият ти практикуван спорт – БАСКЕТБОЛ, какво друго ти беше интересно? Каква беше детската ти мечта?

Като дете играех доста видове спорт. Баскетбол основно играех в залата, докато на училищната площадка се подвизавах повече по футболните игрища, което донякъде е нормално, защото футболът е най – полулярният спорт в България. Играя още няколко вида спорт, но те са крайно любителски и основно на плажа.

Гониш ли целите си и как става случването им?

Всеки човек трябва да има цели, поне това е моето разбиране. Краткосрочни или дългосрочни, реалистични или не толкова, но трябва да ги има. Смятам се за целеустремен, постигал съм някои от целите си, други не съм, трети все още ги гоня, но едно е ясно – няма нищо лесно, всичко се постига с много отдаденост, труд и постоянство.

Мислиш ли, че занаятът се „краде” от всичко и всеки? Какво отличава добрия МЕНИДЖЪР и как той става познаваем и УСПЕШЕН?

Все още съм в началото на своята професионална кариера и ми е ясно, че имам още много да науча. Смятам че, човек винаги трябва да взема пример от по-опитните от него и да се опитва да извлича поука от всяка ситуация. Човек се учи докато е жив, нали така? Колкото до добрия мениджър, аз смятам, че персоналното отношение с хората от екипа, честността, професионализмът и личният пример са едни от най-важните компоненти, които правят един мениджър успешен и обичан.

Довърши изречението: Да си СВЪРЗАН СЪС СПОРТА в България е…

ivan_2

Голяма радост и голяма болка. Радост, защото хората в спорта сме си една общост, много приятно е след години да видиш някой познат от спортната площадка и дори да не си спомняш името му, да знаеш, че нещо там ви свързва. Болката е, че реалността в България е такава, че доста малко хора имат възможност за развитие, а след време и за адекватно заплащане.

Като ЛЮБИТЕЛ СПОРТИСТ И БИВШ ПРОФЕСИОНАЛИСТ можеш ли да диагностицираш от какво се нуждае нашият спорт? На какво ниво е баскетболът в България и какво „куца” и липсва?

Нивото на баскетбол не е високо и това най-силно си личи по участието на клубните ни отбори в европейските турнири, както и мачовете на националните ни отбори за мъже и жени. Проблемът не е само в баскетбола, а като цяло в България. За съжаление доста малко хора спортуват, все по-лоши стават условията за масов спорт и като цяло финансирането е много непостоянно. Появяват се отбори с пари за година-двe, но бързо изчезват. Цяло чудо е, че отбор като Лукойл се запази с такова финансиране толкова дълго във времето.

Ти обожаваш дисциплината история и в това няма съмнение. Какво ще кажеш на младите хора? Как да подхождат към историята и какво място да заема четенето?

ivan 4

Замислих се над думата „обожавам“, като че ли историята е доста повече. За мен знанията по история са в основата на успешното формиране на дадена личност. Човек трябва да познава историята на своя народ, трябва да осъзнае, че има отговорности към нация, родители, роднини, личности назад във времето, които са посветили живота си, за да я има в момента България. Много безотговорно се живее в днешно време, което лично на мен не ми допада. Как да се подходи към историята… със страхопичитание и пълно уважение, бих казал аз. Не трябва да се позволява да остават забравени имената на герои като Ангел Кънчев, Димитър Списаревски, Георги Бенковски и др. Никога няма да мога да разбера човек, който не се интересува от своята родина, историята й, героите й. Още повече, когато става дума за България, една уникална държава.

Ти се изявяваш в СПОРТНАТА СФЕРА. Сподели какво е ТВОЕТО разбиране за професионална журналистика и къде е мястото на „свободата”?

За мен един професионален журналист е човек, който е „потопен“ в материята, с която се занимава, който постоянно има интерес към развитие и има желание за подобрение. Трудно е в днешно време да си журналист и да се посветиш само на това поприще, но имаме много силни представители на тази гилдия и трябва да им се отдаде нужното уважение. Колкото до „свободата“ на един журналист, колкото повече е, толкова по – добре според мен.

Според теб какво е нужно, за да успеем умело да привлечем и задържим „очите и ушите” на хората при това без да злоупотребяваме с доверието им, защото нашата аудитория ни държи в ръце и ние сме зависимите?

Със сигурност не трябва да се губи доверието на аудиторията, това е ясно. Всеки журналист трябва да има предвид странностите и интересите на своята аудитория и според това да работи над иновации, промени и развитие. Универсална формула няма, така че аз няма как да посоча такава.

Има ли я социалната ангажираност и чувствителност от човек към човек ? Срещаш ли добротата днес и успяват ли хората да се усмихват, да си помагат и вярват един на друг?

Аз вярвам, че хората са добри. Виждам доста често как си помагат на улицата, но ставам свидетел и на потресаващи неща, които не мога да приема и да разбера. Със сигурност може да живеем в един по-добър свят, ако намалим егото, грешните цели, пороците и сме една идея по-усмихнати. В този ред на мисли подкрепям всяка една такава инициатива на вашето списание. Успех във вашата нелека мисия.

Трудно ли се печели авторитет и особено по отношение на релевантна информация?

Доста трудно, това отнема време и ежедневно доказване. Лошото е, че веднъж изграден, авторитетът може много лесно да се изгуби, затова трябва да се поддържа високото ниво на релевантност.

Отправи своето пожелание или апел към читателите на Любословие.БГ?

Пожелавам им здраве, много обич, много прочетени книги, повече мигове с роднини и приятели и по – малко стрес и компютри. 🙂

Благодарим за прекрасния разговор и до нови срещи  🙂

ivan5