mun harris center engagement 1

В предишна стития обясних какво представлява обществената съпричастност (public engagement) и как се разграничава от други, вече широко прилагани съдържателни или процесуални понятия и концепции в съвременното публично управление и процеса на политиките и комуникациите.

Започнах диалго за това дали  истинското име на КСО е обществена съпричасност. Ако за КСО се знае, че е  концепция, която компаниите доброволно внедряват в своите бизнес стратегии, така че да покажат своята дългосрочна ангажираност към устойчивото развитие на своя бизнес, обществото и околната среда. Зелената книга на Европейската Комисия дава следната дефиниция за Корпоративна социална отговорност (КСО):

“Концепция, която служи на компаниите като основа доброволно да интегрират социални и екологични аспекти в:
– своите бизнес стратегии
– във взаимоотношенията с всички заинтересовани страни”
„…Декларирайки своята социална отговорност и доброволно поемайки задължения, надхвърлящи общите законови и обичайни изисквания, които трябва да се спазват при всички случаи, фирмите се стараят да повишат стандартите за социално развитие, защита на околната среда и уважение на основните права и приемат да прилагат отворено управление, да съгласуват интересите на всички заинтересовани страни в общ подход за качество и устойчивост.”

Социалната отговорност е елемент на корпоративната култура, която изисква изпълнение на доброволно поетите от фирмите ангажименти, при което личната изгода и частнокорпоративните интереси отстъпват на заден план и се утвърждава нова визия за корпоративни ценности и неизменна част от корпоративните комуникации.

Корпоративната социална отговорност означава компаниите да работят доброволно, без да са принуждавани от закона, за постигане на социални и екологични цели по време на техните ежедневни бизнес дейности. Европейската комисия насърчава приобщаващи и качествени практики по отношение на заетостта в предприятията. Това се отнася особено за международните вериги на доставки и свързаното с тях зачитане на човешките права. Гъвкавостта и сигурността на пазара на труда (flexicurity) и управлението на многообразието са все по-актуални въпроси, с които компаниите трябва да се занимават. Иновациите в областите на грижата за здравето на служителите, бизнес образованието и ученето през целия живот, както и екологичните въпроси също са част от програмата на КСО, за която се провеждат дискусии с участието на множество заинтересовани страни.

„КСО е израз на разбирането, че всяка организация трябва да поема отговорност за влиянието си върху обществените групи, с които влиза във взаимодействие. Това е дълготрайно поет ангажимент от страна на бизнеса да развива своята дейност почтено и отговорно, да допринася за икономическото си развитие, но същевременно да съдейства за подобряване на живота на своите служители и техните семейства, местната общност и обществото като цяло.” (ЕС)

За разлика от КСО – обществената съпричастност представлява продукт на структурирана диалогична комуникация между публичното управление, определени заинтересовани страни и по-широката общественост с цел формулиране на конкретна политика или предоставяне на определена услуга.  Необходимо е да се прави разлика между обществената съпричастност и текущите разбирания за КСО и комуникация със заинтересованите страни, които са всекидневна практика на повечето правителствени организации. Обществената съпричастност е по-специфична и е необходима, когато усъвършенстването на дадена политика или услуга зависи в съществена степен от по-задълбочени и подробни становища на ключовите й публики.

Връзките с обществеността се променят. Задвижвани от темпото на освобождаващата и демократична сила на цифровата действителност и продължаващия преход от общество на акционери към общество на заинтересовани страни, ние ставаме свидетели на появата на нов модел на обществена ангажираност. Каналите заменят мрежите; аудиторията е изместена от влиянието; споделените интереси ни извеждат извън границите на догмата; а новият диалог вече е многостранната връзка. Ежедневно сме изправени пред хаос от новини и мнения. Най-накрая златната ера на предаването приключи.
Всичко това има дълбоки последици за света на комуникациите. Като паралелна тенденция, корпоративната репутация и маркетинга на търговските марки се доближават с висока скорост; ние, хората, сме се превърнали в медии само по себе си, а всички – от гражданите, през търговските марки до корпорациите – вече имат възможността да участват в разговора, навсякъде и във всеки един момент във времето. Мненията стават все по-демократизирани и медиите все по-социализирани. Нищо от това не трябва да ни изненадва – това е реалността на ежедневието.
Всичко се случва веднага.

Вече получаваме новините в рамките на секунда, в един свят, където новината за земетресение се появява в Туитър (Twitter) преди да достигне до информационните агенции. Вестниците са станали “Мнения” (Viewspapers). Старите правила отнасящи се до аудиторията не могат да се прилагат и традициите при рекламата разбираемо се рушат. В 30-секундния спот се превръща в късометражен филм … а и това е цялото съдържание на разговора, така или иначе.

Тук не говорим единствено за технологиите, нито става въпрос само за интернет. Технологията води до промяна в поведението и въвежда нови норми. Малко вероятно е реформата да спре дотук. Това е една развиваща се история за обществото и хората – как общуваме, какви са приоритетите ни и кога образуваме активни коалиции. Последните данни за доверие от Еделман (юли 2009 г.) класират интересите на служителя и на потребителя заедно с тези на акционера, докато стълбицата за етика при доставките, заплащането на директорите и отговорното управление изведнъж станаха истински влияещи фактори в решенията за закупуване.

От правителствата все повече се търси отговорност за цифрово-активно гражданство, докато призивите за прозрачност се засилват и прозрачността сама по себе си е допълнително засилена от дигиталния свят. Гражданската политика вече изисква правителствата и бизнес да действат при пълна прозрачност на действията си. Приказките сами по себе си просто не са достатъчни, като еволюиралата форма на комуникация е очевидния резултат.

Обществената ангажираност е кодифицирането на това къде се намираме днес – признаване на новия ред, който се утвърждава в продължаващия хаоса. Обществената ангажираност обхваща действителността в момента и е изправена пред бъдещето, знаейки, че вълните на промяната неизбежно ще дойдат отново. Агенцията за връзки с обществеността, която седи и наблюдава как хаоса се разпространява е тази агенция, която няма да играе никаква роля в бъдещата екология на комуникациите.

Ето защо ние, от Еделман, продължаваме да се размишляваме, да пишем и да разискваме тези нови истини и защо отново оформяме себе си, за да успеем в един свят на разнопосочно влияние. Ние не разполагаме с всички отговори. Никой не знае отговорите. Но, както показват тези есета върху обществената ангажираност, ще стимулираме и в същото време ще участваме в разговора.

В публикацията са използвани части от  вторият том на ежегодната публикация на Еделман, “Обществена ангажираност в епохата на разговора”. Колекция от теми с размисли, написани за комуникационните предизвикателства пред търговските марки, търговските предприятия, политиката и неправителствените организации – както и нашата индустрия, тъй като ние преминаваме от Връзки с обществеността към Обществена ангажираност.

Андрей Велчев Авторът – Андрей Велчев е  главен редактор и издател на сайта Любословие.bg. Докторант в катедра Публична администрация към Философския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” с тема на дисертационния труд “ Комуникации в процеса на политиките  (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства)”. Той е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет.
Телефон: +359 899717147
Email: avelchev@luboslovie.bg

Други материали използвани в статията:

http://www.csr.bg/definition

Виж също:

Обществената съпричастност, новият Етичен регулатор в Журналистиката и PR-а

Обществената съпричастност, новият Етичен регулатор в Журналистиката и PR-аНастоящата статия е част ог доклад изнесен от Андрей Велчев на Есенна научна конференция “Етика и пари в журналистиката и ПР-а”, проведена на  20 и 21 ноември 2014 г. в  Библиотека, Заседателна зала на…