4036697_620__1Може би трябва да си сложим едни надписи, перифразирайки други след една трагедия, разтърсила света, Във френския хумористичен вестник “Шарли ебдо”, който беше ударен от терористи. Тогава стана популярен рефренът “Аз съм Шарли”. Сега може би трябва да стане “Аз съм олигофрен”. Аз не съм учуден от тона на г-н Домусчиев. Защото този тон е продължение и конкретизация на целия тон на българската олигархия – политическа и икономическа. Подобно поведение не е прецедент. Цялата тази политико-икономическа олигархия, се държи по този феодален и господарски начин, наплювателски, бих казал, към раята на електората.

И затова г-н Домусчиев, който е един от най-приближените бизнесмени на властта, живее с тази нагласа – че е богопомазан, че е на Олимп че е хванал Бога за шлифера. И пред него излиза някакво дете, което всичко може да понесе – Тасев. И който му зададе най-нежния въпрос, който може да се зададе. Защото моя милост, моят болен мозък би попитал г-н Домусчиев в коя нормална държава е възможно през пролетта на 2012 година да играят срещу теб голобради деца – по-малки от репортера Тасев? В онзи мач между Миньор Перник и Лудогорец 0:7. Но… ни вопъл, ни стон освен от няколко болни мозъка като моя милост. След като обществото го приема, след като медиите и гилдията го приемат, защо да не се продължи със същата практика през октомври 2014 година, когато имаше мач в Дупница, който Влезе в “Господари на ефира”, и който стана нарицателно за симулативна игра на Марек срещу задължителния, абониран, правилен и патриотичен шампион.

Така че в тази обстановка е напълно нормално г-н Домусчиев да приема всички хора като свои поданици в своята поднебесна А ако аз го бях попитал освен тези две неща и някои около например приватизационния договор за Български морски флот – дали се изпълнява, как се изпълнява, до каква степен се изпълнява? Да ми каже като данъкоплатец, като читател или болен, или здрав мозък. Той вероятно трябва да ме застреля! Защото това младо момче му зададе най-нежния, лежерния и незлобив въпрос за някакви седалки – дали били пълни или празни.

И да не гоВорим за чудовищния конфликт на интереси, че най-важните хора в държавата и изпълнителната власт отиват на едно по принцип частно общинско парти за откриването на една четвърт от стадион. При това тази част носи името на румънския гражданин Моци, който обича България само докато г-н Домусчиев му плаща. Тази трибуна е вдигната с 4-5-6 милиона. Не знам по каква програма са, но знам, че 20 години държавата е принципал и собственик на “Българска армия” и базата в Панчарево, но не е забила един пирон за б лева, взимайки до определен момент наеми от ЦСКА. В това време обаче охотно се отпускат пари за една трибуна в Разград, която носи името на чужд гражданин, при това приживе – Националния герой Козмин Моци. Извинявайте, много става, много става…

Сещам се, че преди година г-н Домусчиев бе предприел твърде радикален, да не кажа скандален подход към колегата Димитър Тренев, който бе обвинен за мача с Партизан, че едва ли не е национален предател. И сега се питам – аз, който съм поддържал Ливърпул срещу Лудогорец с чистата съвест, че обичам червените от “Анфилд” цял живот – значи трябва да бъда изправен пред стената като национален предател?

Стара истина – стара като света, брадясала и банална, е, че никой не е спечелил войната с медиите. Колкото и да си мощен, Берлускони, Абрамович или не знам кой да си, няма как да спечелиш войната с най-скромния млад репортер Тасев, Тасини или Тайсън. Просто това е принципът на съвременния свят. Ние, разбира се, не сме свещени крави като френските журналисти. Защото, ако с френски журналист това се случи, ще стане политически въпрос. Но погледнете каква омерта има в нашите среди, а после се чудим защо ни казват олигофрени. Може би заслужено. Преди 2-3 седмици излезе в авторитетния в-к “Марица” едно интервю на бившия шеф на БфС г-н Христо Данов, в което той, който не е кой и да е в българския футбол, заяви, че се очертава един нездравословен монопол на Лудогорец в българския футбол.

И го заяви полемично, хумористично, но всъщност много тъжно – че г-н Домусчиев може да си направи партия, гвардия, армия – той е всьо и вся на българския футбол. Това нещо, което не е лековато мнение на когото и да е, а на фигура в българския футбол, беше подминато почти от всички медии с мълчание като ремсисти на разпит. Не взимат отношение. Генералната линия е тази Лудогорец е кауза. Не може да се каже нищо срещу този човек, който явно е извън коректив. И изведнъж се чудим защо младият човек Тасев, Тасини или Тайсън пое удара. Ама ако беше не Тасев, а Тасини или Тайсън в Англия или франция, щеше да стане страшна история. А тук ще помним два дни – помним като маймуните.

Дата: 21.05.2015 02:10 Източник: Любословие по в. Тема спорт – стр. 7