danger-due-to-misinformationСъществува цял набор от правила, които по различни причини ограничават използуването и разпространението на определен тип информация. Нарушаването на тези правила води до противозаконност на информацията.

Информация, чрез която се извършва нарушаване на авторските права, клевета, намеса в личния живот или незаконно рекламиране, обикновено се подлага на разглеждане по инициатива на лицето, чийто права са засегнати, като се използуват действия по гражданското право за нанесени вреди или се налагат забрани, въпреки че може да се наложат наказания и съгласно наказателното право или административното право. Доставчиците на услуги за разполагане на информация също могат да бъдат привлечени в спора за тази информация, тъй като те могат да бъдат обвинени, че са стимулирали нейното разпространение.

Освен това, дадена информация може да бъде преценена като престъпна, съгласно законодателството на дадена страна и не като такава по законодателството на друга. Такъв е случаят например с детската порнография, трафика на хора, разпространение на расистки материали и подбуждане към расова ненавист, тероризъм или всички форми на измама (вкл. нашумелите измами с кредитни карти).

Проблемът е в това, че точното определяне на нарушенията е различно за различните страни. Например, дори детската порнография, по която би следвало да съществува висока степен на съгласие между държавите в някои от тях е обхваната в специално законодателство, а в други се подчинява на общи правила, свързани с неприлични действия . Когато някои аспекти са обект на наказание в едни страни, а в други не са, при решаването на Интернет-казусите това неминуемо води до проблеми при прилагане на законодателството на практика.

Вредна информация

Различни видове материали могат да засегнат ценностите и чувствата на други лица дори да накърнят достойнството на цели държави: информация, изразяваща политически мнения, религиозни вярвания или расови проблеми и др. Това, какво се определя като вредно, зависи от културните разлики. Всяка страна трябва да направи свои собствени заключения при дефинирането на граничната линия между това, което е разрешено и това, което не е разрешено. Следователно, необходими са достатъчно авторитетни международните инициативи за да се отчетат различните етични стандарти в различните страни, за да се създадат подходящи правила за защита на хората срещу престъпни материали, като в същото време се гарантира и свободата на изразяване. В този контекст е ясно, че основните права, особено правото на свобода на изразяване, трябва да бъде изцяло съблюдавано.


Андрей Велчев Андрей Велчев,  главен редактор и издател на сайта Любословие.bg. Докторант в катедра Публична администрация към Философския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” с тема на дисертационния труд “Политически комуникации”. Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Главен редактор на Любословие.БГ и журналист на свободна практика.
Телефон: +359 899717147
Email: avelchev@luboslovie.bg

* В статията са използвани части от бакалавърска теза на Андрей Велчев с тема: “Онлайн медии в България и въздействие върху аудиторията” , защитена в Нов български университет в началото на 2009 г.,  бел. авт.