Откриването на Олимпийските игри в Париж, Цушимиското морско сражение, както и обявяването независимостта на Израел. Това са част от събитията, с които се свързва денят 14 май в световната история. През 1900 г. – в Париж се откриват II Олимпийски игри.
1905 г. – по време на Руско-японската война (1904-1905 г.) започва Цушимското морско сражение между руския и японския флот в Корейския пролив до о-в Цушима.
Израел се обявява за независима държава през 1948 година. Започва Арабско-Израелската война.
На 14 май са родени: Джак Лукас, австралийската актриса Кейт Бланшет, Джак Брус – един от водещите бас-китаристи в рокмузиката на 60-те.
На 14 май 1998 г. умира Франк Синатра – американски певец и киноактьор. Роден е на 12 декември 1915 г. в Хоубоукън, Ню Джърси, САЩ. Като певец Синатра дебютира през 1937 г. с “Хоубоукън фоул”. През 1937 г. записва първата си плоча в Балтимор. Утвърждава се като солист на “Томи Дорси биг бенд” (1940-1942 г.). Работи с Хари Джеймз, Каунт Бейзи, К. Джоунз, Бъди Рич, Били Мей, Нелсън Ридъл и др. Синатра се превръща в първата суперзвезда на попмузиката.
2013 г.
Военноморските сили на САЩ провеждат успешен опит с първия боен безпилотен самолет на палубата на самолетоносача „Джордж Буш“.
2012 г.
Премиерът на Гърция Лукас Пападимос в писмо до президента на страната Каролос Папуляс съобщава, че Гърция няма да може да обслужва задължения на държавата от 1 юни.
2006 г.
Рене Превал полага клетва като президент на Хаити, повече от две години след напускането на страната от бившия президент Жан Бертранд Аристид. Превал е избран за президент на 7 февруари 2006 г. с петгодишен мандат. При управлението на Аристид, Превал е министър-председател, а преди това и президент от 1996 до 2001 г.
Изправен пред въоръжен бунт и международна изолация, бившият президент Жан Бертранд Аристид се оттегля от властта и живее в изгнание в Южна Африка.
2006 г.
Приключва тридневният Девети конгрес на младежката организация на гръцката комунистическа партия ККЕ, който се провежда в Атина. На конгреса е избрано ново ръководство на организацията. Във форума участват 63 делегации на младежки организации към комунистически партии от 51 държави.
1975 г.
Подписана е спогодба за икономическо, промишлено и техническо сътрудничество с ФРГ.
1954 г.
Приета е Хагската конвенция за защита на културните ценности при въоръжен конфликт, разработена върху основата на „Пакта Рьорих“. Тя възлага на държавите задължение да опазват при въоръжен конфликт културните ценности, разположени както на тяхна територия, така и на територията на противника.
1948 г.
Последните британски войски напускат Палестина. Националният еврейски съвет, председателстван от Бен Гурион, обявява създаването на държавата Израел, съгласно решението на Общото събрание на ООН от 29 ноември 1947 г. Ден след създаването на държавата Египет, Сирия, Трансйордания и Ирак започват война срещу нея. За министър председател е избран Д. Бен Гурион. В 1956 г. страната участва във войната по време на Суецката криза. По време на т. нар. Шестдневна война Израел извършва агресия срещу Египет, Сирия и Йордания и окупира Синайския полуостров, западния бряг на р. Йордан, ивицата Газа, Източен Ерусалим и Голанските възвишения. След това държавата отказва да изпълни резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за политическо решаване на Близкоизточния въпрос. През 1979 г. в Кемп Дейвид, САЩ, са подписани 3 споразумения между Израел и Египет под егидата на САЩ. Израел изтегля войските си от Синай три години по-късно. Въпреки това следва нова агресия срещу Ливан през 1982 г. и 1/4 от територията му е окупирана. През 1984 г. след сключената коалиция между политическия блок „Маарах“ и блока „Ликуд“ за национално единство през 1990 г. се разпада. През 1995 г. министър-председателят И. Рабин е убит. Изборите за Кнесет (парламент) през 1996 г. са спечелени от „Ликуд“. Съставено е правителство начело с Б. Нетаняху. От 2001 г. министър-председател на Израел е А. Шарон. През април 2006 г. Израелското правителство обявява официалния край на управлението на Ариел Шарон, три месеца след като той получава масивен удар. Заместник-министър-председателят Ехуд Олмерт е официално обявен за министър-председател на Израел. Олмерт съставя коалиционно правителство, след като центристката партия Кадима печели изборите през март 2006 г.
1911 г.
В Бекешчаба, Унгария от помешчиците братя Жилински е убит политикът Андраш Ахим. Той е лидер на Алфьолдската независима социалистическа партия, основана през 1906 г. Партията застава начело на селското движение в Унгария през 1906-1911 г. През 1905 г. е депутат, но на следващата година е лишен от мандат. Отново е избран в парламента през 1910 г. Ахим критикува политиката на управляващите, настоява за национализация на земята на едрите собственици и на Църквата и за предаването й на селяните.
1905 г.
По време на Руско-японската война (1904-1905 г.) е поставено началото на Цушимското морско сражение между руския и японския флот в Корейския пролив до о-в Цушима. Втора руска Тихоокеанска ескадра под командването на вицеадмирал З. П. Рожественски влиза в Корейския пролив с цел пробиване на път към Владивосток. Посреща ги японския флот, командван от адмирал Х. Того. В хода на боя японците проявяват по-бърза реакция и маневреност, в резултат на което за един ден успяват напълно да разбият руския флот, като унищожават много от корабите, други пленяват, а част от тях се предават в неутрални пристанища. Загубата в това сражение определя изхода на Руско-японската война и скоро след това е сключен мирен договор.
1900 г.
В Париж се откриват II Олимпийски игри.
Париж е избран за столица на II игри (14 май -28 октомври) по предложение на Пиер дьо Кубертен, който се противопоставя на идеята олимпиадите да се провеждат само в Гърция. Игрите продължават 168 дни, което силно намалява интересът към тях. Участниците са 1206 от 24 страни. Между тях има и 19 жени, състезателки по тенис и голф. Най-много медали печели Франция – 102 (29 златни). С 4 титли в леката атлетика герой на олимпиадата става американският студент Алабин Кренцлайн.
1643 г.
Четиригодишният Луи XIV става крал на Франция. До неговото пълнолетие страната се управлява от майка му Ана Австрийска, назначена за регент, и външния министър кардинал Джулио Мазарини, който продължава политиката на Ришельо. През 1661 г. Луи XIV поема властта и управлява в продължение на 54 години, като възстановява реда в държавните финанси, покровителства земеделието, насърчава индустрията, търговията, обществените предприятия и флота. Той преустройва армията и укрепва границите на държавата. Кралят съумява да подчини на волята си благородниците, парламента, буржоазията, дори духовенството. Води няколко войни, които допринасят за славата на Франция, но и я изтощават. Управлението му е период на развитие на литературата и изкуствата. Във „века на Луи ХIV“ творят Корней, Расин, Молиер, Лафонтен и Боало, Ла Брюер и Ларошфуко, Паскал, Пусен, Льо Лорен, Льо Брьон и др. Кралят умира през 1715 г.
На тази дата са родени:
1969 г.
Родена е Кейт Бланшет – австралийска актриса. Наричана е “австралийската Мерил Стрийп”. Филмографията й включва “Police Rescue”, “Heartland”, “Parklands”, “Paradise Road”, “Thank God he Met Lizzie”, “Оскар и Лусинда”, “Елизабет”, за което получава “Златен глобус” и номинация за “Оскар”, “Идеалният мъж”, “Pushing Tin”, “Талантливият мистър Рипли”, “The Man Who Gried”, “Дарбата”, “Бандити”, “Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена”, “Шарлот Грей”, “Местни новини”, “Небеса”, “Властелинът на пръстените: Двете кули”, “Вероника Герин”, “Властелинът на пръстените: Завръщането на краля”, “The Last Ride”.
1952 г.
Роден е Робърт Земекис – американски режисьор, продуцент, сценарист, актьор. Филмовата му кариера започва през 80-те години на ХХ в. – снима рекламни клипове и типични холивудски комедии. Най-големи успехи в работата си като режисьор постига с филмът „Форест Гъмп“ (1994 г.; 6 награди „Оскар“, включително за най-добър филм и за най-добра режисура), който го нарежда сред най-добрите режисьори от 90-те години на ХХ в. Филмография: „Завръщане в бъдещето“ (1985 г., 1989 г., 1990 г.), „Кой накисна заека Роджър“ (1988 г.), „Смъртта й отива“ (1992 г.), „Форест Гъмп“ (1994 г.), „Контакт“ (1997 г.), „Прозрачно минало“ (2000 г.), „Корабокрушенецът“ (2000 г.).
1944 г.
В Модесто, Калифорния е роден Джордж Лукас – американски филмов режисьор, сценарист и продуцент.
През 1972 г. Лукас създава компанията Lucasfilm Ltd. Година по-късно написва
сценария и режисира полуавтобиографичния “Амеркански графити” (1973), с който печели Златен Глобус и пет номинации за Оскар.
През 1973 г. се заема с писането на сценария за Star Wars (1977 г.). Основава ILM (Industrial Light & Magic), с която прави сам визуалните ефекти необходими за филма. Друга компания, наречена Sprocket Systems е основана заради монтажа и миксирането на Star Wars – по-късно същата става известна като Skywalker Sound. Идеята му за филма е отхвърлена от редица студия. Twentieth Century Fox решава да му даде шанс. Филмът чупи всички бокс-офис рекорди и получава 7 награди Оскар. Прави общо шест епизода на Star Wars. Заедно със Стивън Спилбърг създават друг касов хит – филмите за Индиана Джоунс.
1943 г.
Роден е Джак Брус – един от водещите бас-китаристи в рокмузиката на 60-те и първата половина на 70-те години, певец. Дебютът му е в джазовата музика като контрабасист. През първата половина на 60-те години свири в групите „Блус Инкорпорейтид“, „Греъм Бонд Организейшън“, „Блусбрейкърс“, „Манфред Ман груп“. От 1966 г. е в суперформацията „Крийм“ заедно с Е. Клептън и Дж. Бейкър. Създава и собствена рокгрупа „Джак Брус бенд“, с която продължава стила хард-рок, и концертира в Европа. Албуми: „Songs of Taylor“ (1969 г.), „Things We Like“ (1970 г.), „Harmony Row“ (1971 г.), „Jack Bruce at His Best“ (1972 г.), „Out of Storm“ (1974 г.), „How’s Tricks“ (1977 г.), „I’ve Always Wanted to Do This“ (1980 г.), „Truce“ (1983 г.), „Visions of Excess“ (1986 г.), „Will Power“ (1989 г.), „A Question of Time“ (1990 г.), „Somethin’ Else“ (1993 г.), „Cities of the Heart“ (1994 г.), „Monkjack“ (1995 г.), „Sitting On Top Of The World, Live“ (1997 г.), „Shadows In The Air“ (2001 г.).
1885 г.
Роден е Николай Василиевич Криленко – руски държавник, доктор на юридическите и обществените науки. През 1909 г. завършва Историко-филологическия факултет на Петербургския университет, а през 1914 г. и Юридическия факултет на Харковския университет. След като приключва с образованието си в Харковския университет емигрира в Швейцария. След завръщането си в Русия година по-късно Криленко е арестуван и по-късно е изпратен в действащата армия. По време на Февруарската революция 1917 г. е председател на полкови, дивизионен и армейски комитет. Той участва активно в организацията и провеждането на Октомврийската революция, след което е народен комисар по военните и морските въпроси в кабинета на В. И. Ленин. От 9 ноември 1917 г. Криленко е върховен главнокомандващ и народен комисар по военните въпроси. Работи в органите на правосъдието, организира съдилищата и прокуратурата в Съветска Русия, а след 1931 г. е и държавен обвинител по най-големите инсценирани политически процеси. Той е известен спортист и ръководител на Руското туристическо и алпинистко дружество, освен това е ръководител на Шахматната организация на СССР. Автор е на книги и брошури по теория и практика на държавата и правото. Криленко е обявен за “враг на народа”, съден е от извънреден съд и разстрелян на 29 юли 1938 г.
1727 г.
Роден е Томас Гейнсбъроу – английски художник Той се смята за най-големия английски майстор на портрета от ХVIII в. Портретният стил на Гейнсбъроу се оформя под влиянието на А. ван Дайк и А. Вато. Творби : „Синьото момче“, 1770 г., портрет на херцогиня де Бофорт, около 1770 г., „Пердита“, 1781 г. и др. Гейнсбъроу умира на 2 август 1788 г. в Лондон.
На тази дата умират:
2010 г.
Умира сингапурският политик Го Кен Суи. През 1959 г. Ли оглавява правителството на Сингапур, а Го Кен Суи става вицепремиер и министър на финансите, като остава на този пост и след отделянето на страната от Малайзия през 1965 г. През 1965–1967 г. е и министър на вътрешните работи и отбраната. През 1970 г. се оттегля от ръководството на финансовото министерство, а през 1984 г. – от правителството.
Умира южноафриканският политик Фредерик ван Зейл Слаберт. Роден е в Претория на 2 март 1940 г. Включва се в политическия живот през 1974 г., а през 1979 г. оглавява Прогресивната федерална партия – най-голямата легална опозиционна организация в страната. Той играе важна роля в оформянето на нейната позиция за премахване на апартейда. През 1986 г. се оттегля от активна политическа дейност, но през следващите няколко години посредничи при започналите преговори между южноафриканското правителство и Африканския национален конгрес.
1998 г.
Умира Франк Синатра – американски певец и киноактьор. Роден е на 12 декември 1915 г. в Хоубоукън, Ню Джърси, САЩ. Като певец Синатра дебютира през 1937 г. с “Хоубоукън фоул”. През 1937 г. записва първата си плоча в Балтимор. Утвърждава се като солист на “Томи Дорси биг бенд” (1940-1942 г.). Работи с Хари Джеймз, Каунт Бейзи, К. Джоунз, Бъди Рич, Били Мей, Нелсън Ридъл и др. Синатра се превръща в първата суперзвезда на попмузиката. Поддържа популярността си в продължение на 50 години. Избрани негови албуми са “In the Wee Small Hours”, “Songs for Swingin’ Lovers” , “Come Fly with Me”, “Only the Lonely”, “Come Dance with Me”, “Nice’n’ Easy”, “Ring-a-Ding Ding”, “Sinatra and Basie”, “September of My Years”, “Sinatra – A Man and his Music”, “Sinatra at the Sands”, “That’s Life” , “Frank Sinatras’s Greatest Hits”, Vol. I, Vol. II, “My Way”, “Ol’ Blue Eyes is Black”, “Sinatra – The Man Down”, “The Dorsy/Sinatra Sessions – 1940-1942”, “L. A. is my Lady”. В киното работи от 1941 г.- “Нощите на Лас Вегас”. Снима се в мюзикъли, психологически драми, уестърни, приключенски филми. Доказва драматичния си талант в “Домът, в който живея” и “Сега и за вечни времена”, като и за двата филма получава “Оскар”. Опитва силите си и в режисурата със “Само храбрец”. Синатра участва в “Човекът със златната ръка” , “Около света за 80 дни”, “Висшето общество”, “Момчета и кукли”, “Гордост и страст”, “Дупка в главата”, “Канкан”, “Четворката от Тексас”, “Списъкът на Адриан Месенджер”, “Детективът”, “Първият смъртен грях”, “Рали Конънбойл II”.
1925 г.
Умира Хенри Райдар Хагард – английски писател и публицист. Роден е на 22 юни 1856 г. Получава юридическо образование, работи като колониален чиновник в Южна Африка. Романи: “Рудниците на цар Соломон” (1885 г.), “Дъщерята на Монтесума” (1893 г.), “Прекрасната Маргарет” (1907 г.), “Пръстенът на Савската царица” (1910 г.), “Деца на бурите” (1913 г.), “Свещеното цвете” (1915 г.) и други. Привърженик е на консерватизма (“Селска Англия”, 1902 г.).
1688 г.
Умира Антоан Фюретиер – френски писател. Роден е на 28 декември 1620 г. в Париж. Член е на Френската академия (от 1662 г.). Завършва юридическо образование. През 1653 г. публикува поемата “Пътешествието на Меркурий”. В сборникът “Различни стихотворения” (1655 г.) преобладават стихове, близки до жанра на моралистичната сатира. Значителна роля в установяването на битовия реалистичен роман на ХVII в. изиграва “Буржоазен роман” (1655 г.). Особено място в него заема полемиката с “прецизната литература”. През 1671 г. излизат “Морални басни и поеми”. Фюретиер е автор на “Всеобщ речник, съдържащ всички думи на френския език …” (1690 г.), който предизвиква възмущението на френските академици и през 1684 г. авторът е изключен от състава на Академията.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история – БАН, 1989 г.;
История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.;
