sv georgiВсяка година на 6 май е денят на свети Георги – покровител на овчарите и стадата, а също така и на войниците. Заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник. Затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги). Гергьовден се празнува 6 май по цялата българска земя, като най-големия пролетен празник. Практикуваните векове наред обичаи, обреди и магически практики ни отвеждат в най-дълбока древност, когато връзката между човека и природата е била изклюяително силна и важна. Когато растенията или животните са обожествявани и убивани, за да се възродят отново, а в по-късен период пренасянето на жертва на същият този бог.

Гергьовден се празнува в деня на християнският светец Георги Победоносец, живял по време на император Диоклетиан/284-305/ в Малоазийската провинция Кападокия. Свети Георги е смятан за покровител на стадата и овчарите. В традицията св. Георги винаги е представен като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден и образът му в народните песни, а дори и в иконографията. Всъщност това е една метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа. Така славянските народи пренасят върху християнския светец някои от чертите на пролетните божества на плодородието, а Гергьовден става сезонна граница в скотовъдния календар. Гергьовден поставя началото на лятото и новата стопанска година.

Празникът е свързан с богата и сложна обредност, която засяга много страни от живота на човека. Приготовленията започват от предният ден с брането на цветя, заленина и цяфнали клони. Всичко е закичено с венци и зелени клонки – главите на хората, къщите, кошарите. Не случайно празникът се нарича Цветен Георги. Този ден се замесват обредни хлябове. Тестото се замесва с цветна вода и се оставя да втаса, завито с женска риза, отгоре с китка здравец, вързана с червен конец – да се раждат женски агнета. Обредните хлябове се украсяват с агнешко кокалче или други украси според предназначението си – за трапезата, за овчарите, за кошаритеи за здраве. Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на свети Георги. В деня преди Гергьовден селяните забиват в средата на нивите си раззеленил се клон от бук, за да шумят и изкласят житните класове и другите посеви да дадат добра реколта. На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти.1

На Гергьовден домакините окичват чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве. Този ден се замесват обредни хлябове. Тестото се замесва с цветна вода и се оставя да втаса, завито с женска риза, отгоре с китка здравец, вързана с червен конец – да се раждат женски агнета. Обредните хлябове се украсяват с агнешко кокалче или други украси според предназначението си – за трапезата, за овчарите, за кошаритеи за здраве. Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Клането става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече. Ако през лятото кръвта започне да ври-ще бие градушка. С жертвената кръв бележат челата на децата и праговете на къщите да не влизат болести и магии. Гергьовденското агне се пече цяло. Украсява се със зеленина. Гергьовденската трапеза е обща и се прави на зелено. Освен агнето и обредните хлябове тук се носят мляко, пресен чесън, който сега за пръв път се къса, червено вино. На общата трапеза всички скарани трябва да се помирят, всички да се опростят, споровете да се изгладят. Агнето се разчупва и една част се заделя за другият ден – Ранополия, когато трябва да се хапне от агнето. Костите се заравят в земята, за да се плодят овцете. Запазва се кокалчето от предният крак за обредните хлябове. С него се цери и болно гърло на децата- нагрява се и кокалчето се залепва на гърлото. На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино. След обяда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината. Широко разпространено е вярването, че срещу Гергьовден играе имане – огън излиза там, където има заровено имане. На Гергьовден се сключват новите договори между калфи и чираци, овчари и ратаи, тъй като народът дели годината от Димитровден до Гергьовден, и от Гергьовден до Димитровден.

agynce_gergiovden

 

 

 

 

 

 

http://www.maxconsult.bg; www.md.government.bg