georgi_lozanovИма ли надежда за свободното слово в България?

И преди и сега, свободното слово е дефицит в България. Ето ги и причините

Не е за вярване, но тъкмо когато влезе в ЕС през 2007, България започна да пада в международните класации за свобода на словото и то средно с около 10 пункта на година. Преди това тенденцията беше обратната. Може да е изненадващо, но не и необяснимо.

Първо, защото тогава медиите решиха, че свободата на словото вече е гарантирана „отвън” и извадиха проблема от собствения си дневен ред, а оттам и на обществото. Загубиха критически интерес към себе си.

Второ, защото гражданските организации в сектора също приеха, че основната им мисия е изпълнена и ограничиха дейността си, а най-голямата сред тях – Българската медийна коалиция – практически се саморазпусна.

Трето, защото през комунизма поколения българи бяха свикнали, че може да се живее без публична свобода и да я постигат главно „на ухо” в частното общуване. Когато той падна, това по парадоксален начин се превърна в засилен интерес към „частния човек” зад публичните сюжети, към „жълтата страна” в тях.

След първоначалната политическа еуфория голяма част от журналистиката, водена от законите на пазара, се подчини на „таблоидния формат”, предпочете тиража и рейтинга пред авторитета. А влизането ни в ЕС сякаш легализира ситуацията, създаде у някои тревожното, а у други мамещото усещане, че може и така.

Четвърто, защото, подгонени от идващата криза, големи чужди инвеститори излязоха от сектора и на тяхно място дойдоха местни капитали, натрупани в сенчестата икономика на прехода и носещи своите зависимости.

Те, на фона на свиващ се рекламен пазар (почти наполовина) и на драстично намаляващи вестникарски тиражи, лесно превръщаха медиите в аксесоар на корпоративни битки. Свободното говорене в интернет играеше роля на гражданска алтернатива, но само донякъде. Благодарение на анонимността и троловете, то можеше далеч повече, отколкото в традиционните медии, да не се съобразява с каквито и да било професионални стандарти.

Впрочем, оценката, която международните организации дават на свободата на словото, до голяма степен е самооценка, защото методиката им включва анкети с журналисти и работещи в медиите в съответната държава. Те отчитат трайна загуба на доверие и симпатии към професията и към себе си. Мисля обаче, че такова е фоновото усещане на журналистите, сред които продължава да има персонални носители на „героизма на говоренето”.

Като се прибави и ролята на обществените медии, които са остров на плурализма в публичната среда, както и гражданските протести срещу властта и задкулисието през 2013 година, които медиите отразиха и повече или по-малко застанаха на тяхна страна, се появява надежда, че самите ограничения пред свободата на словото могат да генерират енергията, която да ги преодолее.

Първото условие да имаш нещо е да усещаш липсата му. От година-две тя сякаш отново буди обществена чувствителност и критически реакции. Ако доведе и до сериозни законови промени, България може да тръгне нагоре по стълбата, която досега упорито водеше надолу.

Дата: 03.05.2015 16:59
Източник: www.clubz.bg
Автор: Георги Лозанов