porn

NEMO REPENTE FUIT TURPISSIMUS

„Никой не става екстремно порочен изведнъж.“ – Ювенал

Целта на това есе е противоречива: да представят доказателства в подкрепа на тезата, че пристрастяването към порното, особено когато е придружено с компулсивна мастурбация в продължение на дълъг период от време, в крайна сметка може да доведе до увреждане на мозъка. Това не е конспирация, а интелектуално защитена теза, която вече има все по-голям брой научни доказателства.

Може би най-бързият начин да се справят и укротят един непокорен народ е като се превърнат гражданите в зависмиси от секса: точно както децата са привиквани от перверзни психопати хищници с бонбони в ръка, така и властите съблазняват с удоволствията на порното: така да се каже, евтините и лесни оргазми са като заместители на щастието.

Пристрастяването към секса, особено когато е подхранено с порнографията в Интернет, е оприличено със зависимостта към кокаина или хероина, само че много по-лошо. Това е болест на душата, която кара мнозина да се самоубиват, а други като Тед Бънди и Гари Бишъп, да се превръщат в серийни убийци.

Поразителната прилика между оргазма и инжектирането на хероина бяха потвърдени през 2003 г., когато холандския учен Герт Холстег съобщи в комюнике, в пресата, че сканираните мозъци по време на оргазъм приличаха по сниманите на тези по време на инжектиране на хероин. Лабораторните плъхове знаят много по темата, както окончателно беше доказано в известен експеримент през 1950 г., направен от Джеймс Олдс.

1. Разбиране на промяната на поведението

Плъховете изпадат в истинска истерия натискайки лостове в кутии за да получават приятни усещания, дори ако това означава да се лишават от храна и живот. Някои плъхове, се казва, че се стимулирали толкова често, че достигали да го правят до 2000 пъти за 24 часа, като изключвали всички други дейности. Трябвало да ги откачат от апарата за да предотвратят умрането им от глад. Натискането на лоста се превърнало в целия им живот.

В продължителен аналогичен експеримент с участието на хора, жена страдаща от силни болки била оставена да стимулира центрове удоволствени центрове в мозъка си чрез завъртането на циферблат, който бил свързан с имплант в мозъка. До такава степен се само-стимулирала, че се е стигнало да разрани върха на пръста си. Станала толкова пристрастена към еротичната стимулация, че е трябвало да моли семейството си да й ограничи достъпа до стимулатора. (вижте тук)

Трябва да се отбележи, че тези 7 важни точки нямат никаква стойност. Това просто ще даде възможност на читателя да проследи връзката между обуславянето и порно зависимостта.

(1) През 1950-та, психолозите Джеймс Олдс и Питър Милнер направили важен пробив в изследванията на промяната на поведението: те въвеждат новости в „Кутията на Скинър“, които вместо да дават храна на плъховете, доставяли пряка мозъчна стимулация чрез електроди, които били заложени дълбоко в мозъка. Плъховете натискали лоста по 7000 пъти на час за да стимулират удоволствените си центрове в мозъците. Всичките други дейности, включително пиенето и яденето били пренебрегвани от тях. Всеки един момент от живота им бил прекарван в приятно самозадоволяване.

(2) Как се свързва това с пристрастието към порното? Много просто, порно пристрастеният се държи точно като плъха в Кутията на Скинър. Неговият лост е мастурбацията и неговото позитивно подсилване или възнаграждение е оргазмът. Натрупването на оргазма и сам по себе си оргазмът е директна мозъчна стимулация, която освобождава психотропни химикали в кръвния поток, особено допамин, които произвеждат точно същите чувства на възбуда и еуфория в пристрастения към порното, както при плъховете е стимулирането с електродите.

Rats

(3) Какво води до освобождаване на психотропни химикали в кръвта? Възбуждащите еротични снимки. Това изглежда ето така: Еротични картини в съзнанието —> задействат психотропни препарати —>които стимулиратудоволствените центрове на мозъка —> което от своя страна води до обсесивно-компулсивно поведение (или пристрастяване) в опит да се преживят приятни усещания —> които най-накрая предизвикат невропластични промени в мозъчната структура в резултат на постоянното химическо бомбардиране.

(4) По-нататъшните изследвания на мозъка били за да предизвикат наистина забележителни резултати в промяна на поведението, но били за сметка на „дълбоко неетични експерименти“, цитирайки един политически коректен академичен изследовател.

Това изследване, проведено от двама смели и предприемчиви учени, наричани доктор Моан и Хийт, внезапно било спряно, защото наред с други неща, стигнали и до един възможен лек за хомосексуалността.

Моан и Хийт получили разрешение да използват услугите на проститутка, за да се види дали тя може да превърне потвърден хомосексуален мъж в хетеросексуален. Първоначално, пациент B-19 се държал студено към присъствието на тази секси млада жена, всъщност дори го отвращавала. Той намираше идеята за секс с атрактивна женска доста отблъскваща. Въпреки това, стимулирайки удоволствените центрове на мозъка с електродите, докато проститутката продължила да изпълнява своите трикове върху него, пациент B-19 започнал да се ококорва и не след дълго експериментирал внушителна ерекция. И тогава, въпреки обществената среда и пречещите кабели,на които беше прикрепен B-19 към електроенцефалографа, той успешно еякулира в нейната вагина.

Sex addict, conceptual image

(5) Излишно е да се казва, че такива експерименти не могат да бъдат разрешени, дори и с пълното съгласие за сътрудничество от страна на пациента. Въпреки, че много хомосексуалисти може да поискат да станат хетеросексуални и да създадат семейства с деца. Това бил политически динамит. Така че експериментите внезапно били спрени, а докторите получили сурово пляскане зад врата и неодобрението на политически коректните им колеги.

От нас се очаква да повярваме, че хомосексуалността е „нормална“ и „здрава“ на практика, както е хетеросексуалността. От това следва, че е дълбоко обиждащо и „хомофобско“ да се предположи, че хомосексуалистите може да поискат да се „нормализират“. Дори и да имат желание да станат хетеросексуални, то не трябва да им се позволява да го направят поради „етични съображения“. В крайна сметка, човек не позволява на хората да се осакатяват самостоятелно или да се самоубиват. Трябва да ги предпази от тях самите. По същия начин, хомосексуалистите, за тяхно добро, трябва да имат условия да се защитят от заплахата на хетеросексуалността.

(6) Блокирането на изследвания в чувствителни области на промяната на поведението поради политически причини, имат трайни последици, които не могат да бъдат обсъдени тук с подробности. Достатъчно е да кажем, че ако е считано за „морално погрешно“ (= политически некоректно) да се позволи изследване, от което ще се получи ефективен лек за хомосексуалността, то тогава са правени огромни жертви за да се запази статуквото на корумпирания елит – елит, който не само, че е против идеята за хетеросексуализирането на гейовете, но всъщност се ангажира с хомосексуализацията на Америка (а и не само) … започвайки с хомосексуализацията на децата и тяхното корумпиране чрез излагането им на детска порнография в класните стаи.

CommonCoreDildoSchool

(7) Ясно е, че на теория успешната промяна на поведението може да създаде утопично общество от примерни граждани. Повече няма да има нужда от социопати с престъпно поведение в обществото, без повече лични разстройства, фобии и мании, без повече неврози, депресии, осакатяващи пристрастявания към наркотици, алкохол, секс, храни, пазаруване и самонараняване. Не може да се допускат такива огромни подобрения в психичното здраве на обществото, това е ясно. Ако нямаше повече престъпници, какво би правила полицията и юридическата професия? Повече нямаше да има нужда от техните услуги. Това не може да бъда разрешено. Те имат нужда от престъпници. Борбата с престъпността е тяхната работа. По същия начин, ако нямаше повече болни хора, какво ще прави фармацевтичната индустрия и медицинския персонал? Те се нуждаят от болни хора. Борбата с болестите е тяхната професия. Тъжна ситуация наистина, най-голямата заплаха за установяване на ред – е утопично общество от примерни граждани, на които им няма нищо нередно! Перфектността, ако изобщо е била постигната, ще трябва да бъде забранена.

(за повече детайли можете да прегледате тук, тук и тук)

2. Зависимостта от порното сревнена с тази от хероин или крак

Неврологът от Колумбийския университет, д-р Норман Дойч, в книгата си „Мозъкът, който променя себе си“ (The Brain That Changes Itself), описва как порнографията причинява електро-инсталация на невронните вериги. Той отбелязва, че в едно проучване на мъжете гледащи порнография по Интернет, хората са изглеждали „странно“, като плъхове, които натискат лостове в експерименталните кутии на Скинър. „Като пристрастените плъхове“, каза доктора, „мъжете отчаяно щракаха с мишката точно както плъховете лоста.“

porn-addiction-368-1-113247_LВсички зависимости ни причиняват доживотни невропластични промени в мозъците. Това включва и зависимостта от порното. Допаминът също участва в промените. Важната връзка с порното и допаминът е освобождаването му, което се получава със сексуалната възбуда, увеличава се сексуалното желание. Това се получава и при двата пола, което улеснява оргазма и активира удоволствените центрове на мозъка. Оттук и силата на пристрастяването към порнографията. (вижте тук повеече)

Това е начинът, по който порнографията се превръща в сериозна зависимост (сравнима с инжектирането на хероин и други наркотици), която си проправя бавна, но смъртоносна атака на мозъка. И както са показали други изследвания, това улеснява безсърдечието в сексуалните връзки, така напълно се откъсва любовта и интереса към семейството и децата.

3. Порнографията и увреждането на мозъка: има ли връзка?

Последни проучвания показват, че порнографските изображения остават трайно в мозъка, освобождавайки големи количества естествено срещащи се химични вещества в кръвта, например: допамин, епинефрин, окситоцин, серотонин, вазопресин, пролактин и енкефалини или ендогенни опиоди, т.е., собствен ендорфин, произвеждан от мозъка.

Хората, които маниакално гледат порнография, буквално се опияняват: опиянени с психотропни препарати. Тези оказващи промяната вещества сега са известни като еротоксини, сравнително нов неологизъм означаващ „сексотрови“. Тази отрова, която е носена от порнографията, е доказано в последните лабораторни изследвания, че всъщност променя химията на мозъка и след време възпроизвежда мозъчно увреждане.

Точно както алкохолът в големи количества, консумиран през дълъг период от време, уврежда бъбреците и дроба, точно както зависимостта към цигарите уврежда белите дробове и сърдечно-съдовата система, така и многото еротични образи, придружени от компулсивна мастурбация, може в крайна сметка да доведат до химическо-биологично мозъчно увреждане.

Това, естествено, ще бъде упорито отричано от Мастурбаторското лоби, въпреки че твърдението е направено от отговорни медицински изследователи.

Д-р Гари Линч казва, че един силно еротичен образ може да предизвика зловещи последици за мозъка. (вижте тук)
Д-р Джудит Райсман пък отива още по-далеч. Тя се отнася към това мозъчно увреждане като към „
мозъчен саботаж“, чрез който порнографите фактически са един вид „сексуални терористи“.
Д-р Джефри
Сатиновер, психиатър и професор в университета в Принстън, също говори за токсичността на порнографията. (вижте тук)
Доналд Хилтън, практикуващ неврохирург казва, че произвежда дългосрочно увреждане на мозъка, в което фронтални
я дял на мозъка атрофира или се свива. (вижте повече тук и тук)

Нито гък за това в традиционните медии. Не е нужно да познавате от 3 пъти, защо не се говори за това. Световната порнографска индустрия генерира $97 милиарда годишно в приходи. Ако порното вреди на мозъка ти, то това е последното нещо, което заможните от елита, които управляват медиите, желаят да ти кажат. Д-р Е. Майкълс посочва: „Публицистичната индустрия сега е тежко замесена в порнографията и няма интереси да обяснява на публиката, че са в бизнеса със заробването на хора.“

Keyboard porn

Как може да компулсивната мастурбация и порно-консумация да е полезна за вас след като уврежда мозъка ви? Дали някой трябва да е викторианска света богородица за да предположи, че има нещо съвсем не наред тук? Простият факт е, че неудобният въпрос остава без отговор, от всички тези самозвани „секс експерти“– много от тях са брутални измамници и сексуални перверзници като Кинси и Райх.

4. Пристрастяването към порнографията и синдрома на фронталния лоб

Изглежда, че за увреждането на фронталниия лоб на мозъка, причинено от дългосрочното пристрастяване към порнографията и придружаващото я компулсивно мастурбиране, ще доведат до поредица от поведения наречени „синдрома на фронталния лоб“. Те включват 4 основни модела на поведение: (1) импулсивност без взимане в предвид на последствията (2) компулсивно поведение, което често води до пълна загуба на контрол (3) емоционално лабилно поведение, т.е., внезапни и непредвидими промени в настроението (4) влошаване на разсъдъка, което води до катастрофалност във вземането на решения.

Всички тези състояния, сега е ясно, че са причинени от увреждане на фронталния лоб на мозъка.

Въпреки, че увражданията могат да бъдат произведени от други травми (като автомобилна катастрофа), но постепенния процес на компулсивната мастурбация, гледайки порнография, също може да ги причини в дълъг период от време. Римският сатирик Ювенал отбелязал преди много време: „Никой не става екстремно порочен изведнъж.“ Става бавно, стъпка по стъпка. Посейте едно действие и ще пожънете навик, посейте навика и ще пожънете характер, посейте характера и ще пожънете съдба.

Дори д-р Виктор Клин, възможно най-лошия експерт по секс-зависимостта, казва, че „индивидът, който мастурбира често на порногрраафия се намира в риск да се пристрасти към секса, с време, сексуално зависимия се откланя сексуално. Чест страничен ефект е, че драматично губи капацитета си да обича.

Frontal_lobe_animation

След време „върхът“, който се постига от мастурбацията, гледайки порнография, става по-важен от реалните връзки в живота. Могат да се получат също и други сексуални патологии. Процесът на тази болест е бавен и почти винаги остава скрит за погледите. Той обикновено е тайна част от живота на човека, и като рака, продължава да расте и се разпространява. Рядко се обръща и е много трудно да се лекува.

Фронталния лоб, който се намира точно зад челото, включва няколко различни функции, но се занимава преди всичко с преценката и поведението на контрола, т.е., способността да се признават последствията от собствените действия и да се избегне безразсъдното и импулсивно поведение, които са неблагоприятни за оцеляването.

5. Зависимостта към порното

Зависимостта към порното е сериозен проблем, фактически е една безпрецедентна епидемия в историята на човечеството.

Порнографията вече не е мекият афродизиак използван в Любовното лято на 1967 г., когато сексуалната революция за първи път започна да се слави. С появата на Интернет и в аванса на аудиовизуалната област, смъртността се е увеличила експоненциално. Бъдещият напредък в областта на холографските изображения и реалност заплашват да направят порното толкова неустоимо за бъдещите поколения, че обикновения секс, както знаем, ще избледнее до незначителност. Автоеротизмът тогава ще царува върховно, и пристрастените зомбита, секс маниаците с мъртви очи и с неугасим похот, ще наследят земята и ще я превърнат в една огромна кутия за мастурбация. Това е една визия за секс дистопията, която ще дойде. Научна фантастика кошмар, който има всички шансове да се реализира. Това е свят, в който само сексуално адаптираните ще оцелеят. Слабите, няма да умрат непременно, те просто ще потънат в аморфен лумпенопролетариат, като постоянни роби.

550px-Stop-a-Masturbation-Addiction-Step-1

Всеки акт употребен с мастурбация, гледайки порно, забива все по-дълбоко в мрежата.

7. Извод

Порнографията вреди на характера, отслабва волята и произвежда сексуални извращения в тези, които е заразила. Това вече не подлежи на съмнение. Това вече може да надмине употребата на наркотици. От време на време дори може да превърне хетеросексуални в хомосексуалисти, а дори може да последва и още по-зловещо развитие.

Дългосрочното използване на порнографията, придружено с компулсивното мастурбиране, всъщност причинява структурни промени в мозъка. Безспорно.

Дали това се равнява на „мозъчни увреждания“ в класическия смисъл на думата, е спорен въпрос и ще бъде предмет на разгорещени отричания от страна на мастурбиращото се лоби и всички онези, които вярват, погрешно, че мастурбацията е облекчаване на стреса и лек за депресията. Порно-зависимостта и нейното неизменно компулсивно мастурбиране всъщност увеличават стреса. Те често се срещат като основни симптоми при обсесивно-компулсивните разстройства. Далеч е от облекчаването на депресията, дори я засилва. Дори в действителност са основната причина за депресиране, при която засегнатите генерират огромна загуба на самочувствие. За търговците на лъжи, това очевидно са баналности

В същото време, няма никакво съмнение, че епидемията по виртуалния секс е психологическа операция. Това е, което искат правителствата. Кукловодите, скрити в западните режими, всички маскирани като демокрации, са успели да произведат точно това, което искат да виждаме, когато погледнем около нас: разпространение на невроза, масова мизерия, сриване на морални ценности, християнството в руини, и грубо оскотяване на обикновения човек.

Padlock-on-an-abandoned-g-008

Няма нужда от гулаг за тези, които се съгласяват със собствените си вериги.

Автор: Д-р Лаша Даркмун
Извадки от: theoccidentalobserver.net