emil ushevНа 5 януари 2015 г. вестникът на Златоград отбелязва четвъртвековния си юбилей.

Вестникът започва да излиза  от машините на Гутенберг, с претенции за днешна „умерена” нормалност и приличие, на фона на общата българска вестникарска поквара…   (на снимката е главният редактор на вестника – Емил Ушев)

В миналия брой на вестника се съобщава, че предстои читателите да получат един обемен вестник, но сега вече е ясно, че и следващите ще бъдат такива. От редакцията правят анонс на историята си – “как и през  какво минахме, за да запазим и развием това ново духовно гнездо на нашия многовековен град, за да имат гражданите своя трибуна, за да се развива тук демократично и модерно общество.”

 Кратка ретроспекция на вестника

Но не само това – през 1990 г. и следващите години се роди и израсна цяло едно ново поколение златоградчани, връстници на нашия вестник, което няма как да знае какво през първите години от излизането му са дебатирали родителите им, какво е приковавало тяхното внимание, когато вместо или редом с централното издание, са разгръщали и току-що проходилото местно.

За тях сега е напълно естествено и в реда на нещата, че Златоград е имал и все още има свое издание и не могат да знаят, а и с право не ги интересува – как и с какви усилия става това.

Вестникът излиза изпод печат от машините на Гутенберг

Ето дори и затова е важно, според мен, че сега представяме някои теми, акценти, а и спорове от началото на съществуването на вестника, започнал печата си на машини от времето на Гутенберг, с оловни буквички, които се подреждаха на ръка и се пристягаха с канап от цяла редица печатарски работници, за да се оформят страниците, а журналистите излизахме с омазнени в масло ръце и дрехи след отпечатването им; когато и клишетата за снимките бяха от цинк, прикован с пирони върху талашитени оразмерени дъски…

Така започна излизането си „Златоградски вестник” в края на комунистическата ера на България и това сега може да се проследи единствено от подвързаните течения през годините, съхраняващи се само в държавните архивохранилища и народни библиотеки на страната.

Ще се познае по качеството на печата, по снимките на които понякога едва можеше да се познае човекът отсреща, приличащ често повече на едно тъмно мастилено петно… А шрифтовете често толкова ситни и нечетливи, и понякога така незабелязващи се, че навярно само родолюбието и снизходителността на златоградчани, които винаги са милеели за своя просвета и култура, е спасило вестника от изчезване, протягайки ръце за него със стотинките си.

И точно те направиха пътеката до редакцията, която превърнаха през тези години в отворен народен дом за катадневните си болки и радостни събития, и чрез която задаваха темите и проблемите му.

Затова сега правим това връщане към тези страници – не само да припомним по някакъв начин за новото поколение златоградчани пътят на изданието, но и с благодарност към хората, които ни подкрепяха, с благодарност към приятелите, които казваха и по някоя добра дума за нас. А защо не и с извинение – към хората, които къде неволно, къде с изнасянето на някакъв проблем, сме засегнали. И като една скоба – нека изясним, че се отказахме от първоначалното намерение да издадем само един „дебел” брой от 40 страници, за да можем да издадем няколко във вида, който държите сега.

Честит юбилей!

(Бр. 1/2015 на „Златоградски вестник”)

По статията работи Мария Николчева