qr-code3
С помощта на QR код може да бъде увековечена във виртуалното пространство паметта на починалите В едно гробище на Прага е монтирано паметно табло с QR код. Първи с честта да бъде увековечен по този начин е чешкият писател и журналист Карел Гавличек Боровски. На неговия надгробен паметник е поставена плоча с QR код.

Какво точно представлява той?

С помощта на такъв „чип” хората могат директно от гроба на починалия да прочетат по телефона си профила му-с информация за покойника, заслугите му, както и да разгледат негови снимки.
„Цифров” паметник може да се поръча не само за някоя знаменита личност, но и за съвсем обикновен човек.

„Този проект се появи, за да не забравяме хората, които вече не са сред нас”- разказва за идеята си нейният автор Томаш Студеник, който, виждайки веднъж подобни надгробия в САЩ, където те се появяват още преди 10 години, решава да направи подобно гробище и на Стария континент.
Цифровата „памет” за покойниците засега се използва широко и в Австралия и Европа.
Системата работи много просто – нужно е да се създаде в интернет сайт или акаунт в социалната мрежа в памет на починалия, а след това да се поръча пластина с QR код. Тя се монтира на гроба, през нея с помощта на смартфон се набира кода и веднага в телефона се прехвърля профилът на покойника.

А както е известно, интернет страниците може да се попълват безкрайно. Това може да бъдат спомени на роднините и приятелите, фотографии и видео, пожизнените работи на отишлия си от този свят (в случая с Боровски това например са публикуваните в медиите негови статии и излезлите му от печат книги) и т. н.

Колко струва това?

Както се оказва, не е толкова скъпо. В Прага за създаването на профил и табличка с QR код се заплащат около четири хиляди крони (което прави близо 286 лв.).
Впрочем, в Чехия това не е първият експеримент, който засяга една толкова щекотлива тема. Неотдавна в тамошната интернет мрежа се появи сайт, който предлага човек отрано да напише сценарий на смъртта си.

И това не е просто шега. За проекта „Моята смърт” дори се разказва в училищата. Авторите му казват, че темата за смъртта се смята от обществото за табу, а на практика хората още приживе може да изберат последния си гардероб – грубо казано, това, с което да ги положат в гроба, както и мястото за погребението или кремацията си, залата за прощалния обяд и дори да съставят менюто за него. А защо не да съчинят сами и епитафията си.

Страдащите от тежки заболявания пък може да напишат дали искат да прекарат последните си дни в болница или в своя дом.

Идеята разчита предимно на младите хора, които по-малко се замислят за смъртта. Но те могат да помогнат на своите баби и дядовци, които не са много „в час” с компютрите.

[spider_facebook id=”1″]