OLYMPUS DIGITAL CAMERAЗвъни се.
Отварям.
На прага – красива блондинка, облечена в златно ламе, досущ като индийска статуетка.
– Добър ден – изчурулика тя. – Изпраща ме Златната рибка.
– Моля?!?…
– Златната рибка, която преди няколко дена уловихте и върнахте в морето. Обеща да изпълни три ваши желания. Аз съм първото…
– Има някаква грешка! Да не е номер, скрита камера?…
– Мога ли да вляза? Пътувала съм четири часа с автобус…
– Моля, заповядайте, но май нещо бъркате… Адрес, име…
– При нас няма грешки! Съдбата не греши!…
– Вие – Съдбата?… Извинете, но приказката „Златната рибка” са ми я чели в ХХ-и век… Вече сме…
– Отговорете, уловихте ли преди три дена златна рибка от мостика в Несебър?… Да или не?
– Да, улових. И какво от това?…
– Не помните ли, че тя ви замоли с човешки глас да я пуснете в морето, да пощадите живота й?
– Помня, че бях махмурлия. Излязох не толкова за риба, колкото да си проветря мозъка след сериозен запой вечерта… Вярно, че обеща да изпълни три мои желания и на шега й казах „изпрати ми една руса мада-ма!…” Пуснах я във водата и забравих. Какво искате от пиян човек? Глу-пости…
– Не са глупости! Вие хванахте Съдбата в свои ръце. Сега чрез три желания можете да я направлявате както поискате – печалби, имоти, коли, успехи…
– Вижте, нека да говорим като големи хора. Сериозно. Етюдът със златната рибка беше чудесен! Впечатлихте ме, не крия. Ако бях ректор на Театралната академия, щях да ви връча диплома за актьорско майстор-ство…
– На вас може да ви изглежда етюд и мистерия, но това е реалност. Ето пипнете – сложи ръката ми на сърцето си. – Усещате ли? Тупти. Значи не съм мираж…
„Какъв бюст!!!… Венера Милоска…”
Ще откача!… Иска ми се всичко това да е истина, жива реалност, но кажете, можех ли аз, сериозният преподавател по рисуване, да повярвам в метафизика, в чудо – Златна рибка, първо желание, руса мадама и кой знае още какво… Трябваше ли да се хващам на тази въдица?…
„Добре! Да кажем, като шаран на средна възраст, се хвана. Второ желание – замък в Боровец… Какво ще се получи? Първо – земята е чужда, следователно, строежът – незаконен. Нямам право една барака да сложа, камо ли замък със сто и десет стаи, парк с водоскоци и мраморни амурчета с голи задничета. За да го узаконя, ще ми трябват не две, а две хиляди и две желания. Зная как стават тия работи… Ще се проточат дела, процедури, рушвети, „заболяване” на адвоката, обжалване пред погорна инстанция, „загубване” на документите и още хиляди подводни камъни. И зад всеки камък – чиновник, който те гледа в ръцете… „Ако пуснеш, печелиш, ако не – губиш!…”
В разсъжденията си отивам по-далеч.
„Имам замъка и си кротувам. Нали до края на март трябва да го декларирам като придобито имущество и първия въпрос на Стопанска полиция ще бъде: „Откъде взехте пари за този замък със сто и десет стаи и н,ам колко си шадравана?… Законно ли са придобити?… Говорете!”
Какво да кажа? От Златната рибка?… Ха-ха-ха… Ресто, не струва!
Сещате се какво ще последва, нали? За недоказани доходи – конфис-кация на имуществото и затвор! Мерси, не ви искам замъка. Добре ми е в панелката… Или си пожелая кола „Мерцедес-Бенц”, примерно казано. Сре-бърна лимузина, последен модел, осем цилиндъра, 520 коня, климатик, турбокомпресор и вдига 350 в час…
Същите неприятности.
„Откъде парите?…”
„Как откъде? От Златната рибка!” – ще кажа съвсем спокоен, защото е истина.
„Вие, какво?… Нас за луди ли ни вземате?…” И хоп – в килията. При добър адвокат – южно изложение. Има и нещо друго, момиченце! Нещо много съществено – аз съм женен. Жена ми е лекарка и всеки момент ще се върне от дежурство. Как да й обясня вашето присъствие?
– Ще й кажете истината… Цялата истина!
– Какво?!?… Мила, запознай се с блондинката… Даже името ви не зная…
– Златка.
– Значи, скъпа, това е Златка. Наградата ми от Златната рибка, за това, че преди три дена я улових и я пуснах обратно. Щяла да изпълни три мои желания… Вече са две… Не се смей! Тя не била обикновена рибка, а Съдбата… Разбираш ли, Съд-ба-та!… Каквото пожелаем, можем да си го имаме… Така ли да й кажа? И каква реакция очаквате от нейна страна? А?… Да плесне с ръце и ни прегърне?… Мен и теб?… Това, моето момиче, може да се случи само в здравен филм. Тия, дето ги прожектират в лудни-ците….
– Ако решите, всичко може да приключи още сега, на минутата. Не ви насилвам. Пожелавате си още две неща, две глупости. Така желанията стават три. Четвъртото ви връща на изходната точка – „А”-нулево. Но знайте, повече Съдбата няма да си мръдне и малкото пръстче! Кутрето си няма да мръдне за Вас!…
– Знаете ли какво ще ви кажа? Единственото, което желая в този момент, е да се изпарите, преди да е дошла докторката. Но… почакайте, не бързайте… Нека помисля още малко…
„Не проигравам ли шанса, предоставен ми от… Съдбата? Как ще ремонтирам вилата и колата без пари? Как ще сменя мебелите, фризера, климатика, ще монтирам алуминиева дограма, за която, докторката ме дъвче всяка вечер?…”
– Реших, Златке! Трябват ми пари!… Второто ми желание е пари. Долари. Искам спалнята да се напълни догоре с долари. Не! По-добре евро, в едри банкноти…
– Желанието Ви е изпълнено!
– Наистина?!?… Мога ли да се уверя с очите си?… Защо вратата не помръдва? Какво става?…
– Казахте – догоре. Вратата е затисната от пакетите с банкноти. За да я отворите, трябва да я извадите от пантите.
– Слушай, Златке, кажи от коя машина на времето изскочи? Тия фо-куси не ми харесват! Сигурно ще изпиша една кофа мастило за тия пари. Тия милиони…
– Точно деветстотин и деветдесет милиона, триста и двайсет хиляди евро. Спалнята повече не побира… Но щом ви е страх, отървете се от тях. Колко му е! Казвате две желания и край! Нула…
– Нула?!?… От деветстотин и толкова милиона, нищо???…
– Да, нищо! Нали са глупости, фокуси? Отървете се от тях и си живейте спокойно…
– Да не съм луд?… Толкова пари!… А жена ми? С нея какво да правя?
– Развеждате се, давате й половината богатство и тръгвате в две посо-ки доволни и богати. Парите никак не са малко! Това на колко хора може да се случи?…
– Искам да ме разбереш добре, Златке. Много добре. Нямам никакво основание за развод. До вчера всичко беше о, кей. Обичаме се…
– Когато играят милиони, няма сантименти! Или – или! Използвайте третото желание. Нещастен случай… Блъска я камион, катастрофа, пищно погребение, вдигате гробница като Тадж Махал и в очите на хората оста-вате любящ съпруг, чист като ангел…
– Чакай, чакай! Не отиваш ли много далеч – катастрофа, смърт, гроб-ница?…
– Избирай! Или аз или тя! Многоженството се преследва от закона.
– Много бързо ме разведе, уби жена ми, стана моя съпруга… Какъв е този галоп? Нека помислим малко… Как така „един камион”?…
– Когато напълних спалнята с милиони, не бързах, а когато стана въпрос за мен или нея, „защо да бързаме?”… – седна на фотьойла, кръстоса крак връз крак и запали цигара в златно цигаре.
„Господи, нима ще притежавам тези изящни крака и деветстотин милиона евро?!?…”
– Предлагам ти нещо по-приемливо, Златке. Искам още днес доктор-ката да заяви, че си има любовник и ме напуска. Първо – става виновна за развода и второ – няма камиони, трупове, гробници…
– Може! Твоя воля. Да го броя ли за трето желание?
– Да!…

В този момент влезе жена ми. Никога не бях я виждал толкова разстроена. Свлече се на фотьойла и ритна обувките.
– Повече не мога да те лъжа!… – изплака тя. – Все някога трябваше да ти кажа… От две години имам връзка с един мъж и отивам при него… Това, нашето, на нищо не прилича! Не семейство, а имитация… Виждам, че и ти не стоиш със скръстени ръце – изгледа блондинката. – Твой проблем! От утре ще решаваме живота си поотделно…
– Момичето е моя студентка. Идва на консултация…
– Това въобще не ме интересува! Ако искаш, консултирайте се в леглото. Дошла съм да си взема най-необходимото от спалнята. Оста-налите дрехи – по-нататък…
– Това няма да го допусна! – препречих вратата с две ръце. – Всеки от нас започва нов живот. Искам всичко и при мен и при теб да е ново. Чисто ново! А – нулево. Утре сутринта ще ти дам десет хиляди евро, да се облечеш отгоре до долу. Да разбереш, че съм човек, че се разделяме цивилизовано…
– Ти нямаш десет хиляди стотинки, десет хиляди евро ще ми даваш… Чуваш ли се какво говориш?…
– Кълна се! Утре, в осем нула, нула, ще получиш обещаната сума! Ако искаш, мога да ти подпиша разписка…
– Поне нощницата да си взема…
– Не!!! Казах – от утре, всичко ново! Точка!
Тя ме изгледа свирепо, тръшна вратата и излезе.
– Вече ми вярваш, нали?… – прегърна ме Златка.

Събуждам се облян в пот…
„Господи!… Всичко това – сън?!?…”
Жена ми е станала преди мен и припряно пълни голям куфар.
– В командировка ли заминаваш? – запитах, понеже бях свикнал с нейните пътувания по курсове и симпозиуми.
– Не! Отивам си!… Повече не мога да те лъжа… От две години имам
връзка с един мъж и отивам при него…
Р. Буров