BioStream_logo1Излезе сборник  с нормативни актове (обобщена и синтезирана информация на нормативната уредба, действаща в България, Германия и ЕС по отношение на производството и търговията с хранителни добавки – ЕФСА)

ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящият Сборник е резултат от дейност 7 по проект BG051PO001-7.0.07-0251-C0001 „Проучване и усвояване на иновативни практики и умения за създаване на нови работни места в сферата на производството и търговията с хранителни добавки и диетични храни, включително трансфера на знания чрез партньорството професионално образование – бизнес”. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансиран от Европейския социален фонд на Европейския съюз.

Външните експерти Петкан Илиев, Яна Очева и Йонко Бушняшки, заедно с екипа по управление на проекта, обработиха, анализираха и обобщиха и синтезираха информация за нормативната уредба, действаща в България, Германия и ЕС по отношение на производството и търговията с хранителни добавки

Настоящият сборник събира на едно място всички най-важни актове от действащата в България, Германия и ЕС нормативна уредба по отношение на производството и търговията с хранителни добавки и диетични храни. В сборника са включении 43 различни документа – закони, наредби, регламенти и европейски директиви, които очертават стандартите в тази сфера и дават синтезирана информация от нормативната уредба. Този сборник е подходящ за ползване от преподаватели, работодатели и служители от сферата на производството и търговията с хранителни добавки, също така и за обучаващи организации и други държавни и частни институции.

Нормативната уредба определя правилата относно добавките използвани в храните, за да се осигури едновременното ефективно функциониране на отделните вътрешни пазари и пазара на ЕС като цяло. Същевременно нормативната уредба трябва да гарантира високо ниво на опазване на човешкото здраве и високо ниво на защита на потребителите, включително защитата на интересите на потребитеите и лоялните практики в търговията с храни, като се отчита опазването на околната среда.

Нормативната база относно хранителните добавки и диетичните храни отразява сближаването на законодателствата на държавите-членки и пълна синхронизация на специфичните законодателства с общностното законодателство.

Европейски нормативни документи – директиви, регламенти и решения

1.1.Директиви

1.1.1.ДИРЕКТИВА 1999/21/ЕО НА КОМИСИЯТА от 25 март 1999 година относно диетичните храни за специални медицински цели

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храните, предназначени за специфична хранителна употреба изменена с Директива 96/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), и по-специално член 4, параграф 1 от нея,

като има предвид, че диетичните храни за специални меди­цински цели са предназначени да задоволят специалните хранителни потребности на хора, страдащи от специфично заболяване, разстройство или патологично състояние или от недохранване поради тези заболявания; като има предвид, че поради тази причина диетичните храни трябва да се използват под медицинско наблюдение, което може да се осъществява с помощта на други компетентни специалисти в областта на здравеопазването;

като има предвид, че тези храни са много на брой и че техният състав може да се различава значително в зави­симост от специфичното заболяване, разстройство или патологично състояние на пациентите, за които са предвидени, от възрастта на пациентите и мястото, където те получават здравни грижи, от това дали храните са предвидени да се използват или да не се използват като единствен източник на хранителни вещества, както и от други възможни фактори;

като има предвид, че поради голямото разнообразие на тези храни и поради бързото развитие на научните познания, върху които те се основават, не е подходящо да се определят подробни правила за техния състав;

като има предвид, че въпреки това могат да се определят някои основни правила относно съдържанието на витамини и минерални вещества на продукти, считани за пълноценни от гледна точка на хранителните им характеристики за задоволяване на специалните хранителни потребности на потребителя, за когото са предназначени; като има предвид, че такива правила за непълноценните храни от гледна точка на хранителните им характеристики могат да се определят само за максималните стойности на тези вещества, ако те са подходящи;

като има предвид, че съгласно член 4, параграф 2 от Директива 89/398/ЕИО разпоредбите относно веществата за специфични хранителни цели, които трябва да се използват в производството на диетични храни за специални медицински цели, ще са предмет на отделна директива на Комисията;

като има предвид, че съгласно член 7 от Директива 89/398/ЕИО продуктите, уредени от настоящата директива, са предмет на общите правила, установени в Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикети­рането, представянето и рекламата на храните (1), последно изменена с Директива 1999/10/ЕО на Комисията (2); като има предвид, че настоящата директива определя и уточнява необходимите допълнения и изключения от тези общи правила;

като има предвид по-специално, че с оглед естеството и пред­назначението на диетичните храни за специални медицински цели е необходимо да се предоставя информация за енергийната им стойност и за главните хранителни вещества, които те съдържат;

като има предвид, че в съответствие с принципа за пропорционалност е необходимо и подходящо да се установят правила за диетичните храни за специални медицински цели с оглед постигането на основната цел за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на храните, предназначени за специална хранителна употреба; като има предвид, че в съответствие с член 3б, трета алинея от Договора настоящата директива се ограничава само до необходимото с оглед постигането на поставените цели;

Член 1

Настоящата директива е специална директива по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 89/398/ЕИО. Тя определя изискванията относно състава и етикетирането на диетичните храни за специални медицински цели, определени в параграф 2 и представяни като такава.

По смисъла на настоящата директива:

а) „кърмачета” означава деца на възраст под дванадесет месеца;

б) „диетични храни за специални медицински цели” означава категория храни за особена хранителна употреба, специално обработени или съставени и предназначени за задоволяване на хранителните потребности на пациентите и които могат да се използват само под медицински контрол. Те са предназначени да съставляват цялостното или частичното хранене на пациенти с ограничена, понижена или нарушена способност да поемат,смилат, поглъщат, метаболизират или отделят обикновени храни или определени хранителни съставки, съдържащи се в тях, или метаболити, или чието здравословно състояние определя други, особени хранителни потребности, които не могат да бъдат задоволени единствено чрез промяна на нормалния хранителен режим с други храни за специфична хранителна употреба или чрез съчетание от двете.

Диетичните храни за специални медицински цели се класифицират в следните три категории:

а) пълноценни храни от гледна точка на хранителните им характеристики, със стандартен състав на хранителните вещества, които ако се използват съгласно указанията на производителя, могат да съставляват единственият източник на хранене за лицата, за които те са предназначени;

б) пълноценни храни от гледна точка на хранителните им характеристики, с адаптиран хранителен състав, специфичен за дадено заболяване, разстройство или патологично състояние, които ако се използват съгласно указанията на производителя, могат да съставляват единственият източник на хранене за лицата, за които те са предназначени;

в) непълноценни храни от гледна точка на хранителните им характеристики, със стандартен състав или адаптиран хранителен състав, специфичен за дадено заболяване, разстройство или патологично състояние, които не са подходящи да се използват като единствен източник на хранене.

Храните, посочени в букви а) иб), могат също така да се използват за заместване на част от хранителния режим на пациента или да служат като добавка.

Виж пълния текст и приложенията

http://eurlex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CONSLEG:1999L0021:20070119:DE:biostream_Bez_granici_Naru4nik_A5_cover (1)PDF

Виж също: