bansko2Дойдох в балканското градче- Банско с голяма доза резерви. Сега, когато трябва да поема пътя отново в противоположна посока, и от планината да се озова на морето, си тръгвам с мъка. Величественият Пирин ще ми липсва.

Посрещам утрото с поглед през прозореца и прекрасната гледка на планинските била. Разбира се погледът ми, дори и в работното ежедневие, се спира неколкократно на висините и пленителната гледка. Думите ги няма, дъхът е притаен, а преклонението и гордостта пред природното величие изпълват цялото ми същество.

Вече опознах повечето китни кътчета и планината ме следваше навсякъде. Ще ми липсва това спокойствие, сутрешните разходки и това да чувам и слушам мислите си и да мечтая на воля. Тук наистина е събирателен пункт за хиляди хора, отдадени на един спорт в планината, високо и сред снежните преспи. Всичко е бяло, а безброй скиори „танцуват” върху снега. Носят се като играещи си цветни снежинки по заснежените ски пътища.

Аз също, макар и със закъснение овладях пързалянето със ски и тонизирането е несъмнено. Тук се запознах с едни изключително сърдечни, усмихнати и ведри хора. Тези нови приятели са едни прекрасни хора, освободени от рутината на ежедневието, щастливи и опиянени от случващото се тук и сега.

От моя приятел и ски учител струеше магнетизъм, невиждано спокойствие и хармония. И това не е случайно. Той прекарва зимата в скиорстване, а лятото в непрекъснати разходки с туристи в планината. Оттук идва и позитивизмът и ведрият дух. Запознах се с още хора, любители и ценители на планината, изключително ведри, позитивни и склонни към отзивчивост. Интересни разговори, весели истории, много емоции и ехтящ смях. Това в пъти е моят заряд от Банско.

И в тези моменти разбирам, по скоро осъзнавам, колко много хората са забравили да се наслаждават на красотата на природата. Голяма част от рутината така е механизирала и изнервила всички тях, че усмивката, добрата дума, извинението са истинска рядкост, или напълно липсват.

ski_bansko

И нека не забравяме магнетизма на автентичната атмосфера в курорта… Битовото и традиционното са видими и се усещат от всеки. Като започнем от кухнята и стигнем до невероятните възрожденските китни и сгушени улички с ниски къщи с дървени чардаци, пазещи и разказващи своите пребогати истории.

Истинско блаженство е авантюризмът и погледът отвъд видимото. А блажени са всички съхранили детското и чистото и непринудено приключенско поведение.Това е магнетизмът и пъстротата на живота  и по-важното е да се научим да му се наслаждаваме и много да го ценим.

Общуването с едно момиче – борец ме накара да се замисля много и да почувствам безсилието… Макар и от разстояние станах част от една благотворителна кампания, чиято цел бе да помогне на едно младо момиче да продължи да живее. Толкова борбена, вкопчила се в живота с присъща скромност, мечтаеща за образование и семейство. Дано победи борбеният дух на младостта и нека всички ние помислим над дара си „живот”!

Аз се убедих, че има много добри хора, които направиха много и продължават да са съпричастни към каузата „живот”. Ние сме не просто един народ, ние сме нация, съставена от много единни хора, готови да подадат ръка на нуждаещия се и да съпреживяват чуждата болка! Защото именно това ни прави добродетелни и истински човеци! Ние можем да чувстваме, да бъдем емпатични и да отворим очи и сърце за красотата около нас и да я оценяваме.

Автор: Мария Николчева

paisii_bansko