добри читтулов

Ако може да се вярва, че гените се предават по наследство през поколенията, то при мен се появи още най-ранно детство любовта ми към поезията и музиката. Свирих 14 години на пиано, а от 15-годишна започнах с опитите в arc poetika.

Родословното дърво, както и литературният документален труд, разработен подробно от моя баща Гавраил Стоянов, без съмнение доказва родството ни с първия български революционен поет. Баща ми е правнук на Иван Чинтулов, най-близкият брат на поета, с когото са живели под един покрив.

 Поетът Добри заедно с брат си Иван заедно са ремонтирали наследствената си къща (днешната къща-музей в Сливен); изградили са общо своя дом и заживели в него като патриархално семейство. Другият му брат, Димитър пък построил своя отделна къща непосредствено да сайванта, а след опожаряването на тази къща купил друга в центъра на града, където по-късно е живял сливенския владика.

 Уважението на братята към поета личи от факта, че всеки от тях е кръстил едно от децата си на Добри.

 Спомени за Добри Чинтулов ми е разказвала като притчи и моята баба, която е дъщеря на неговата племенница Мария. Най-много бях впечатлена като дете, че на преклонна възраст, самотен и полусляп, старият поет всяка сутрин е запарвал чай в руския самовар, канел на закуска своите малки племенници, а после им преподавал уроци по френски език.

Измежду творците на възрожденската ни култура, които са едва 4.6% от състава на интелигенцията, се отделят няколко ярки имена – пише проф. Николай Генчев в “Българска възрожденска интелигенция”. Те могат да се смята за законодатели на раждащата се новобългарска култура – Пасисий Хилендарски, Софроний Вачански, Марин Дринов, Иван Вазов, Захари Стоянов, Тодор Икономов, Георги Раковски, Добри Чинтулов, Васил Друмев, Неофит Бозвели. Далеч пред всички е гениалният Христо Ботев.

В дългогодишното проучване на баща ми Гавраил Стоянов на историята на Чинтуловия род и сродяването му с други български родове е оформена родовата хроника “Петър Миндов-Чинтула и неговото потомство”, едноименната книга, за който бе отпечатана през 2009 г. В нея са уточнени документално редица детайли от живота на поета и всички различия и неточности в биографията му, допуснати от редица автори.

 

Трябва да отбележа, че бащата Петър Миндов е между онези 27 родители на българската интелигенция (31.1%), посочени от проф. Генчев, които нямат образование. Обаче и тримата му синове са посещавали училище в Сливен.

 По материално положение Петър Миндов-Чинтула трябва да се отнесе към групата на „средна ръка хората”, тъй като семейството му е дребно занаятчийско. Основният му поминък е „домашна индустрия”: пране, обработка на вълна, боядисване и абаджийство, извършвани в къщата, в която са се родили и израснали децата му. Освен това той е имал и собствена тепавица в Балкана. Обработвал е и лозя, а в избата на къщата  (днешната къща-музей в Сливен) е приготвял вино в огромни бъчви, за които пише през 1936 г. кметът на Сливен, арх. Георги Козаров.

 

ДОБРИ ПЕТРОВ ЧИНТУЛОВ (*ІХ.1822 – 27.ІІІ.1886,Сливен) още като ученик „смайвал учителите с ученолюбието, прилежността и будността си” – твърди в своята документална книга баща ми.

Той е между първите четирима български юноши, редом с Илия Грудов, Христо Тодоров и Атанасий Георгиев, учили с Априловски стипендии в Русия. Зад стените на Одеската херсонска духовна семинария започва своето поетично творчество. Там получава европейско образование, владее четири чужди езика – френски, руски, гръцки и турски; свири на цигулка; познава новогръцката и руската поезия.

 В Одеса са написани и първите му отпечатани с инициалите Д. П.Ч. стихотворения в „Цариградски вестник” през 1849 г. Това са „Изпроводяк на едного българина из Одеса”, „Стара майка се прощава със сина си” и „Китка от Балкана”.

 Патриотични тестове и запомняща се мелодия – това направило Добри Чинтулов пръв между младите поети на Одеския литературен кръг. И наистина, неговата поезия не е само слово, а тя е и музика, и песен…

 Затова Любен Георгиев пише в своята “Литературна класика” през 1908 г.: “Много показателно е, че новобългарската поезия се заражда едновременно с музиката си, както е било в древността, както е и във фолклора. Словата са неотделими от звуците. Затова трябва да разглеждаме Чинтуловите стихове и като текстове на песни. Чинтуловите стихове могат да въздействат върху всекиго и най-главното и върху неграмотната народна маса….”.

 Песните на Добри Чинтулов донасят в България завръщащите се съученици на поета преди самият той да стъпи отново на родна земя. Найден Геров през 1846 г. носи със себе си „Добревите стихове” и чете на Трапезица във В.Търново стихотворението „Възпоменание”. Така под формата на авторски, но не авторизирани с подпис песни те се разпространяват и след завръщането на поета. Често те са с подпис „Аноним” или „Безименний”, а също така и като „Българска песен” или „Народна песен”.

 През 1868 г. “Къде си вярна ти любов народна” е преведена на френски език със заглавие “Народен марш на България” в “Льо магазин питорек”, Париж.

 На 14.VІІ. 1849 г. Добри Чинтулов получава диплома от Одеската семинария и въпреки желанието си да продължи образованието си, бил задължен да се върне в България, поради факта, че е получавал стипендия за учението си. Така той започва учителската си дейност в Сливен с препоръчително писмо от д-р Иван Селимински и с финансова помощ от търговеца в Браила Димитър Диамандиев.

 Като главен учител в Сливен Добри Чинтулов създава първото модерно българско класно (главно) училище. Възпитава учениците си в патриотичен дух не само с песните си, но и с учебниците си, съставени през периода от 1854 г. – 1871 г. Той преустройва и модернизира училищните програми, създава първите у нас учебници по риторика преди 1861 г. Разработва и учебници по алгебра, руска граматика и христоматия, френски език и гласна музика.

 Тук ще цитирам едно малко известно писмо на Петко Р. Славейков до Чинтулов, в което младият Славейков го нарича “друг и побратим” и му признава, че започнал да пише поезия под негово въздействие:

 “Непознатий друже, вашите приятели и ученици доволно са ми разказвали за Вас, догде бях в училище още. От тогази се зароди в мен желание за знакомството Ви, но до сега не ми прилегна да Ви пиша, ни лично да Ви нагледам. В това недоучение искането за познанството и приятелството Ви видя се по-важно и редовно. За то, като оставя всичките други недоумявания за напокон, ограничавам се в това тъкмо и моля Ви да ме не лишите от него. Бъдете снизходителен и не ми отричайте това наименование, което от толкова време бълнувам. В първото мръдване на сърцето ми, да ме не ослани сланата на отказването. Не бивайте толкоз жесток към едно българче, което вашата Муза към Парнас е упътила. Считайте ме към кръга на приятелите ваши и дозволете ми да се наричам отсега Ваш друг и побратим.” (Трявна, 1850 г.)

 Наред с всичко писано до тук за дейността на Добри Чинтулов трябва да отбележа, че той се бори за църковни и политически свободи, а също така е и общественик. Създава първата „народна библиотека” в една стая на Централното училище (1853 г.) Той е между основателите (1856 г.) и съветниците на настоятелството в читалище „Зора”.

 Наклеветен пред турските власти от местните гръкомани, че е „имал сношение с московеца, та трябвало да стои в затвора десет дни”(ок.1856-1857 г.). Арестуван бил (юли-август 1866 г.) от Мосарат бей по време на следствието за участието на младежи от Сливен в „Хаджиставревата буна”.

 

Също така Добри Чинтулов има сериозно участие в основаването на сливенското женско дружество „Майчина длъжност” (1868 г.). Той играе ролята на Голф в пиесата „Многострадална Геновева” (1868 г.), като според някои автори това е първото театрално представление в Сливен. Избран е за участие с вишегласие в Първия църковно-народен събор в Цариград (1871 г.)

 В избирателното писмо за Чинтулов от 14.І.1871 г. е записано: „Като се събрахме от четирите каази – Сливенска, Ямболска, Карнобатска и Айтоска…избрахме за епархийски председател г-н Добри П. Чинтулов по вишегласие, когото и ви препоръчваме как мъж, който има изискуемите качества да умства”.

 В този период поетът Добри Чинтулов тайно пише нови патриотични стихове – „Българи юнаци” (ок. 1853 г.), „Българио, мила майко” (ок.1854 г.), „Вятър ечи, балкан стене” (ок.1862 г.), както и лиричните поеми „Двама приятели” (1871 г.) и „Патриот” (1872 г.).

 Добри Чинтулов е член и на Частния революционен комитет в Сливен с председател Михаил Греков (1872 г.) Както отбелязва в спомените си Васил Попович, още от 1864 г. поетът е посветен  „….във всичко що се отнася за църковния ни въпрос и до възстанническите ни движения”.

 Напрежението и тревогите са причина Добри Чинтулов да заболее от диабет, причина за неговото напълно ослепяване с едното око, а с другото да вижда съвсем слабо. Това го принуждава да напусне учителската си работа (1875 г.)

 Независимо от това още на 4.І.1878 г.  при посрещането на освободителите в Сливен Добри Чинтулов изнася прочувствена реч. Дълбоко впечатление правят заключителните му пожелания: „Елате, елате, вече толкова дълго очаквани гости, пристъпете със смели стъпки в нашия град. Неговото население, изморено от тежките страдания, със сълзи на очи ви очаква, с разтворени обятия. Утешете го със своето присъствие. Излекувайте неговите свежи и още димящи рани с целителния балсам на разумната свобода и правосъдие.”

 Известно е, че е поканен да оглави Сливенската епархия, като приеме духовен сан. Той отказва, вероятно по здравословни причини.

 Михаил Греков, като има предвид богатия житейски и организационен опит на Чинтулов, високата му култура, владеенето на няколко чужди езика, е очаквал той да се включи в изграждането на държавата и в политиката, тъй като тогава имало голяма нужда от просветени дейци. Поетът обаче не е пожелал да заеме място в новото управление. Той му казал: „Доста съм работил. Сега ще постоя отстрани, ще погледам с голяма радост в душата си как младите идеално ще послужат на Отечеството си!”

 За съжаление това пожелание остава далеч от действителността. В освободеното и разделено на части Отечество се появява корупция, партизанщина, грабителство.

 

Забравени са ценностите, за които са мечтали поборниците. Забравени са дори оцелелите поборници, а във властта се включили много от сътрудниците на турската държавност.

 Нищо ново под слънцето, изкушаваме се да кажем, като виждаме днес какво става в нашата България.

 Както е известно Добри Чинтулов се жени за Анастасия, дъщерята на Добри Желязков-Фабрикаджията (първи брак). След смъртта й се жени втори път  – за Мария Милкова от Котел, с корени от с. Беброво, Еленско.

 От първия брак семейството на Добри Чинтулов и Анастасия има единствен син Петър, който е починал на 22 години.

 Болен, сломен и отчаян, Добри П. Чинтулов склопил очи на 27.ІІІ.1886 г. В спомен на писателя и сродник Константин Константинов е отбелязано:

 

В буренясалите подивели градски гробища, зад казармите, има каменна плоча от 1886 г. с прост надпис: „Добри Петров Чинтулов – учител народен.” Той почива там при старите череши, в топлата гръд на Тракия и под сянката на Балкана. Почива в заслужения свой отдих и неговият сън сега негли е по-радостен. Че името му наистина става знаме и символ; че в това кошмарно време ние идваме да сгреем сърцата си с неговия спомен…”

 Край

Автор: Илеана Стоянова, Любословие

10410609_10201458497222730_2791713571038325885_n- ILEANA

Илеана Стоянова, журналистка и поетеса, е от знатните възрожденски родове на Добри Чинтулов и Сава Доброплодни. Нейният баща Гавраил Стоянов е автор на родовата хроника “Петър Миндов-Чинтула и неговото потомство”.  Разказа на Илеана е за славния й род и е  предоставен специално на Портала за нацията “Българи” и Любословие.БГ