gingerБолеше ме гърлото и послушах бабата: обели и дъвчи парче пресен джинджифил, като го задържаш по-дълго в устата. Имаше остър парлив вкус и аромат на лимон. Два пъти изпълних съвета и оздравях.

Джинджифилът (Zingiber officinale), наричан още исиот или имбир, се използват в Китай и Индия от древността. В Европа го донася Марко Поло през XIII век и в началото се използвал предимно в медицината, а следтова навлиза като подправка.
Джинджифилът трябва да се култивира, защото не расте в диво състояние. Конфуций не е сядал на масата без него, а той е живял през VI в. пр. Христа.

Имал е праводжинджифилът съдържа въглехидрати, диетични фибри, мазнини, протеини, витамини В1,В2,ВЗ,В5В6, В9 и витамин С, а също минерали,калций, магнезий, желязо, калий, цинк, натрий, фосфор.

Високото съдържание на калий подобрява сърдечната функция, а манганът и минералите изграждат устойчивост към болести. Джинджифилът предпазва сърцето и кръвоносната система, намалява високото кръвно налягане и като естествен антиоксидант понижава вредния холестерол.

От друга страна, богатото съдържание на етерични масла подобрява метаболизма. Чай от джинджифил се използва не само при болно гърло и настинка, а и при стомашни разстройства, при бронхит, пневмония и астма.

Доказано е, че растението принуждава раковите клетки да се самоунищожават. То предотвратява развитието на тумори, както и рака на яйчниците и на дебелото черво. Джинджифилът облекчава пациентите на химиотерапия. Той помага и на диабетиците – запазва бъбреците от диабетна нефропатия.

Дата: 11.03.2015 02:20  Източник: Клуб 100 – стр. 11