Изключително вълнуващи са отношенията между българите и другите етноси по света и ще споделим с читателите си мненията на един италианец, овладял нашия език и отдаден на каузата да работи за успешните и балансирани италианско-българските културни отношения и тези с исторически и социален характер.

Ето няколко запомнящи се фрази, които „улових” при контактуването си с Паоло Модести:

„Да се прави професионална журналистика не е лесно”

„Културата и знанието са мощните оръжия срещу невежество, разпалващо расизма и нетолерантността”

„Чужденецът е приятел, когото все още не познаваш”

Всеки път се вълнувам и дори сякаш се  увеличава емоцията ми при всяка следваща среща, довела до интервю и много емоции с новите ми приятели. За пореден път съм очарована от контакта си с един ентусиаст – създател на сайта България – Италия и председател на едноименната асоциация – Паоло Модести. Той с изключителна охота прие да си поговори с Мария Николчева и сподели доста интересни акценти от арактивното сътрудничество между Италия и България, което осъществява той и екипът му.

[spider_facebook id=”1″]

associazione_bulgaria-italia

 

Здравейте, г-н Модести! Представете се моля и разкажете за себе си.

Роден съм във Виченца, един град  в североизточна Италия, недалеч от Венеция. Мога да призная искрения си афинитет към точната наука – математика и по принцип точните науки винаги са ми харесвали. Дипломирах се в специалност „Информатика”, с която се занимавам и до днес. През последните години работих върху докторантурата си и изследванията ми бяха свързани в областта на информационната сигурност. Освен увлечението ми по точните науки имам и други интереси. Едно любопитно съвпадение е, че следвах в университета в Удине, който е разположен в близост до тогавашната югославска граница. Така се породи интересът ми към съвременната история и към събитията в Източна Европа. Знаете ли в онези години имахме на разположение това, което се отнасяше до две страни с различен обществен ред и се определяше като „най-отворената граница в Европа”. За мен това беше едно предизвикателство, на което не можех да устоя. Точно тогава започнах една серия от проучвания на изток, които ме отведоха и до България за първи път през 1989 г., една решаваща за европейската история година.

Изключително любопитно… Вие сте италианец, но е очевидно, че владеете моя роден език – български. Как го овладяхте?

Пребивавах в България в периода между 1990г. и 1992г. Ожених се в София.  По ясни лични причини, също и емоционални, се чувствах много близо до българите и към трудностите в тези тежки години на промени. За мен беше един поучителен опит, бих казал урок за цял живот. Що се отнася до българския език беше не само желание, но и необходимост да го овладея. Желание, защото, разбира се, позволява да опозная от близо хора и места по един по-достъпен начин нравите на българите. Необходимост, защото в тези години търсенето на някои стоки от първа необходимост беше на дневен ред и познаването на основни термини бе от жизнено значение. Освен частни уроци и придобитите познания от директното общуване, преди няколко години участвах в един летен семинар, организиран от университета във Велико Търново, където срещнах много други чужденци заинтересувани от изучаването на българския език. Това беше едно стимулиращо преживяване, което даде своите ползи. Трябва да си призная, че бих се радвал да имам по-дълбоко разбиране на езика, главно, за да мога да чета новини и историко-литературни текстове с по-голяма свобода и скорост. За съжаление това отнема време, което в момента ми липсва.

Представете екипа си. Разкажете ни за проекта България – Италия и целите, които преследвате. Как се е родила идеята за него?България_Италия

Отправната точка беше фактът, че в Италия познанието за България винаги е било оскъдно, въпреки присъствието на различни специалисти, които са се занимавали с компетентност по българските въпроси. Но що се отнася до масите, това вече е друг въпрос. Феноменът не се отнася само до България, а също и за други части от света. Като италианец мога да кажа, че голяма част от отговорността е наша. Живеейки на Апенинския полуостров, на който от хилядолетия се твори изкуство и култура може би сме по-склонни да наблюдаваме това, което имаме у дома, отколкото навън. Поради причини, заслужаващи една дълга дискусия, Източна Европа и славянския свят са останали пренебрегнати. Въпреки че граничим с този свят. Триест е вратата към зоната на Балканите и в района й има значително словенски малцинство.

Идеята за създаването на сайта България-Италия е следствие на серия от разсъждения, направени с някои български приятели. Уеб системата ни се стори най-сигурният и гарантиран канал за разпространение на информация, свързана с България. Интересно е, че този сайт стана и място за срещи между българи и италианци. Сайтът е създаден през 2000 година, така че действаме от 15 години. От 2002 година сме заедно с една група поддръжници, които се припознаха в целите на проекта, решихме да учредим една асоциация, която освен, че организира срещи за социализация, популяризира културни събития (конференции, изложби), както и публикуването на две антологии на българската поезия и на краткия български разказ. Естествено това стана възможно благодарение на усилията и сътрудничеството на доброволци, които от своя страна се потрудиха, за осъществяването на различните инициативи. Едно хубаво нещо бе възможността да се срещна с хора, анимирани от безкористно стремление към нещата, които правеха. bulgaria-italia-3mart

Как ще коментирате „медийната свобода” в Италия?

Това е една комплексна тема и аз не съм специалист. Мога само да споделя някои мои наблюдения като обикновен гражданин. Има проучвания на международно ниво, които периодично отбелязват, че свободата на медиите не е оптимална. Ще се огранича до упоменаването на някои критични точки в различните сектори. Отбелязва се, например, от доста време концентрацията на частния телевизионен сектор в ръцете на един човек, който има интереси в други сектори на икономиката, има важна политическа роля и проблеми със закона. От друга страна общественият телевизионен сектор е смятан за силно повлиян от политическата власт. Днес, все още, телевизията оказва голямо влияние върху общественото мнение.

Колкото се отнася до печата, на национално ниво журналистите, които не са свързани с големите икономически групи, са малко. За съжаление се говори за феномени като самоцензура и обективно погледнато, имайки в предвид степента на несигурност на работните места, да се прави професионална журналистика не е лесно. Освен това има и журналисти, които са застрашени от организираната престъпност и живеят с налична непрекъсната охрана. Един от известните случаи е този с писателя Роберто Савиано, но има още много други.   В интернет мрежата ситуацията е по-различна и може да се каже, че по принцип нейната натура позволява поддържането на широк спектър от свободна информация.

Освен професионалните медии има множество независими информационни сайтове, които не се управляват от професионалисти, но имат едно добро ниво на качеството.

Интересен е феноменът „гражданска журналистика”. От нормативна гледна точка, може да се каже, че нещо, на което трябва да се обърне внимание е неспирният опит на някои политически сектори да съставят правила, които, ако се прилагат стриктно, може да доведат до затварянето на много сайтове.modesti-ovadia-dellagata

Както и да е, остава очевидно, че интернет революционизира начина, по който информацията се произвежда и консумира. Като цяло е ясно, че многообразието на източници е хубаво нещо, дори и читателят да се чувства задължен да проверява това, което чете. За съжаление, в мрежата, особено в социалните мрежи, циркулира и много „боклук”, използван да се привлече един „like”, да предизвика възмущение и скандал, или пък да провежда операции за манипулиране на общественото мнение. Така че, днес повече от всякога проверката на фактите  и източниците се оказва много важна.

В какво точно се изразява Вашата дейност? Какви са ползите от сътрудничеството, което поддържате Вие и колегите Ви?

Колкото се отнася до сайта, през годините търсихме в архивите материали, които ни се струваха интересни, но понякога и просто ни харесваха. Има и елемент на забавление в това, което правим. Отнасяйки се до една дейност, която се извършва през свободното време, със сигурност има граници, но от друга страна винаги сме били отворени за помощ  отвън. Например, много се радваме на факта, че някои български журналистки, които живеят в Италия, като Елена Шаханова (БНР) и Соня Александрова (Труд, Култура) показват съпричастие и щедрост, изпращайки ни техни материали. Между темите, които ни вълнуват са българо-италианските културни отношения, както и тези с исторически и социален характер.safe_image

Както споменах асоциацията свързва една група от хора, които се ангажираха с инициативите в „реалния” свят. Бих искал да подчертая, че става на въпрос за тесен кръг от активисти, свързани чрез духа на приятелството.

Колкото се отнася до мен времето, което посвещавам, е начин да се информирам и документирам относно една страна, на която държа, както и да поддържам човешки взаимоотношения, което съвсем не е банално. С една голяма част от поддръжката на сайта се занимава съпругата ми.

Мисля, че и за българите, които участват в тази дейност, е начин да останат в контакт с родината и в същото време да помогнат за нейното опознаване извън граница.

Какво мислите за търпимостта между етносите и каква е Вашата мисия в този анонс?

Бих могъл да отговоря съвсем просто, че ако не забравяме, че всички сме човешки същества и като такива имаме еднакви права, да говорим за нетърпимост не би имало никакъв смисъл. Лично познавам много хора, които мислят така, чувствам се по-близо до хората по отношение на идеалите, на идеите, отколкото по паспорт.  За мото на асоциацията избрахме една ирландска поговорка „Чужденецът е приятел, който все още не познаваш”. Единствените оръжия срещу невежество, което разпалва расизма и нетолерантността, са културата и познанията.

Ние се опитваме да стимулираме приятелските отношения между Италия и България, на основата на желанието за взаимно опознаване и на дълбоко уважение. Точно уважението е основано на хуманитарни ценности и за да бъде последователно, по мое мнение, трябва да бъде освободено от конотация за националност. Иначе биха могли да се породят парадоксални ситуации като например, за живеещия в страна различна от родината си би могъл да се чувства дискриминиран, но в същото време да прилага аналогично отношение към гражданите от други страни или пък дори в собствената си страна само защото принадлежи към една национална група. Това е един порочен кръг и по този начин не се отива много далече.

 

verona-2011-bulgaria-italiaКъм днешен момент с ескалацията на религиозните сблъсъци между етносите какво бихте препоръчали и констатирал? Как виждате преодоляването им  и как бихме могли всички да станем едно цяло? Утопия ли е или възможно състояние, изискващо своята борба?

Усеща се, че сякаш човечеството прави две стъпки напред и една назад или пък една напред и две назад. След 1989 г. отдалечаването на страха от ядрена война не беше последвано от едно мирно и бъдеще с просперитет, за което мечтаехме, но се върнаха кошмарите от миналото, което мислехме, че е останало само в учебниците по история, националистични сблъсъци и конфликти от религиозен характер. Да не говорим за нарастващото икономическо неравенство и социалната несправедливост.

От една страна, трябва да имаме предвид, че причините за тези конфликти често са мотивирани от икономически и имперски характер. В XXI век, когато благодарение на прогреса на научните познания би трябва да имаме все по-усъвършенствани инструменти за анализ на реалността и намиране на ефективни решения на проблемите. Но за съжаление тревожно е, че все още има хора, които се съблазняват от национализма, от религиозния фанатизъм и биват използвани за наливане на масло в огъня, с цел подклаждането на конфликти.

За съжаление няма лесно решение, а пък конкурентния и не съдействащ характер на съвременния световен ред не помага със сигурност.

Като хора с добра воля не можем да направим друго освен да работим на първа линия по темите, свързани с образованието, опознаването, диалога и солидарността.

Дали виртуалната разходка, която предлагате е повод за преливащ интерес на италианци и българи и някъде се срещат и преплитат интересите?bulgarian_voices_angelite

Доколкото ни е възможно се опитваме  да стимулираме интереса на българите и италианците към едно взаимно опознаване. Чрез форума на сайта през годините се развиха хиляди дискусии, което без съмнение беше един полезен обмен на мнения. Не липсваше и повишения тон при някои от тях, но все пак  това е солта на демокрацията. Дори мероприятията, които организирахме бяха една чудесна възможност за среща на различни хора. Останахме очаровани от  материалите, които получихме от италиански студенти, изучаващи български език и преподаватели им това са техни преводи на български автори.   Зарадвахме се и на споделеното от италиански туристи, посетили България. Има и такива, които пропътуваха разстоянието между Италия и България с велосипед и ни изпратиха своите пътни бележки. Интересът може да се зароди по различни причини:  любознателност, приятелство или случайност. Хубавото е, че много често българите и италианците си подхождат по темперамент, чувстват се добре заедно и се раждат истински приятелства.

Споделете с нас своите сътрудничества. Има ли италианци, които проявяват интерес към българската проблематика?

Колкото и ограничен да е интереса към България все пак се увеличава. В италианските университети се изучава български език, публикуват се книги от български автори, например, Георги Господинов и Алек Попов, които се прибавят към класическите автори. Това са геройски дела, защото в този случай икономическия аспект е от второстепенно значение. През последните години бяха публикувани редица книги посветени на българската история, част от които преведени, други на италиански автори.

Един изключителен човек, който посвещава живота си с голяма отдаденост за разпространението на българската култура в Италия е Джузепе Дел Агата, почетен професор на университета в Пиза. Като асоциация ние сме привилегировани да получаваме неговата безусловна подкрепа и искреното му приятелство. Това ни стимулира много за подобряване по всички фронтове.

Друг любопитен факт се оказва материалният интерес към България. Наскоро вниманието на някои телевизионни програми беше насочено към интересен феномен – италиански пенсионери, живеещи в България  (и тези, които имат намерението да се преместят) – целта е да получат по-висок жизнен комфорт.

По отношение на взаимното разбирателство между италианци и българи, това явление може да породи различни възможности. Ще бъде интересно да се види дали тези нувориш пенсионери ще покажат емпатия и солидарност към своите български колеги, които ежедневно се опитват да се съберат двата края.

Друг интересен феномен е фактът, че някои италианци са се преместили в България по работа, за да работят като служители. Това беше една немислима дестинация само допреди няколко години. Икономическата ситуация в Италия не е благоприятна, но и България има своите проблеми. Това също е знак на времената, в които живеем.

Пожелайте нещо на нашата аудитория!

Преди всичко благодаря за вниманието. Един сърдечен поздрав и пожелание към всички да бъдат любознателни. Това може да се окаже полезно за едно рационално съвестно поведение и за поддържане на собствения мироглед  отворен и на разположение, дори за промени, при наличие на нови очевидности.

Сърдечно благодаря за интересните становища г-н Модести! Пожелавам на Вас и екипа Ви креативни и успешни начинания. И се надявам да се стоплят още отношенията между етносите и търпимостта и уважението към различния се наместят като трайни състояния в света днес!

Интервю на Мария Николчева, 19.02.2015 г.

[spider_facebook id=”1″]