mimi_2Мария Николчева: Амбициите се „гонят”, но по утъпкан от нравствени ценности и светли идеали път

Мисля че все повече хора осъзнават значението на дейността „връзки с общесвеността” и особено актуално звучи мисълта на древнокитайския философ Лао Дзъ: “Който сам себе си хвали, той не може да придобие слава”. Изключително предизвикателство е да заставим другите да говорят за нашите успехи, които да предизвикват възхищение. Една изключително точна максима ми попадна наскоро „голямото име не издига, а унижава онзи, който не знае как да го поддържа”. Ето защо по-лесно е да си изградил определен имидж, но истинското предизвикателство е в това да го извисиш градивно с времето.

[spider_facebook id=”1″]

Няма по-трудна професия на света от тaзи да създадеш голямо име, основано на честност и справедливост

лао дзъС особена сила това важи днес, когато ценностите са размити и сякаш избледнели в традиционното им значение. Да определим двигателната сила на действията си, продиктувани от нашата ценностна система и от това да бъдем непреднамерени или нечии марионетки, прашинка в нечия схема. Истинско предизвикателство е да отстоим себе си и индивидуалността да бъде видима, да не се страхуваме да изразим мнение, гледайки събеседника си в очите. И същевременно да съумеем да проявим уважение към другата концепция. В този анонс си позволявам да направя препратка към честността, към справедливостта и принципността, анонсиращи към това да застанеш пред шеф номер едно с риск да си кажете довиждане. Не става дума за скандализиране, а напротив за кауза, за оразличаване и нека бъдем мислещи и разумни, а не инертни и манипулирани, но не и манипулативни, моля!

Нека гоним амбициите си, но по-утъпкан от нравствени ценности и светли идеали път. Това е пътят на справедливостта и честността, характерни за истинските професионални лидери.

PR специалистите са като папагал на рамото”

Това атрактивно сравнение прави Пол Уилис, директор на Centre of PR Studies (Лийдс) по време на една своя лекция в България. Оттогава сякаш по-често се забелязва български и чуждестранни специалисти по една или друга причина да повдигат въпроса за „шепнене-говорене-викане” като същностна характеристика на специалистите по публична комуникация. Тук се появява и въпросът „Нужно ли е пиарът да шепне ухото на своя ръководител?” Отговорът колкото и еднозначен да ни се струва съвсем не е лесен… Проблемът е в момента, в който място, действия, намерения и очаквания се събират в едно т.е. след дадено събитие или криза се калкулират нещата и се появява равносметката „какво съм свършил?” Или, изключително точно се казва в една статия в SignCafe, посветена на PR ефективността: С други думи от правилното позициониране на експертите по комуникации и тяхната работа пряко зависи ефективността. Авторитарен, решителен, малко ексцентричен, не приемащ „не може” и „не става” за отговор – така най-често и неформално е описван характерът на PR специалиста у нас.

Няма никакво съмнение относно изискуемите компетенции към специалистите по връзки с обществеността, особено към днешен момент, когато имаме толкова много средстава за информация и все пак незнанието е все по-осезаемо. Толкова много информация, но и толкова много информационен шум и резултатът – липса на знание. На фона на мегакартината с мощния двигател на глобализацията се вписва и пиарът с експертния си усет да вижда другите гледни точки и да се поставя на мястото на публиката. Умението да вдъхновява и убеждава останалите, мобилизацията на всички ресурси с туширане на каквито и да били паника и напрежение. Другото особено открояващо се качество за пиар експерта е готовността му да поеме отговорност и изследователският му мироглед към непрекъснати задълбочени и внимателни експертизи.

И разбира се не можем да подминем изискуемата честност и богат спектър знания,

защото те са залогът за успешната комуникация. Липсата на истината е сигурен риск за дискредитация особено днес, когато истината бързо блясва. Сякаш се води една неспирна надпревара между публичните лидери, в стремежът им да уловят и най-малкото провинение на опонента, което да стане достояние за публиките.

961137_1126661114028167_1051685194_n

Мениджърът връзки с обществеността на фона на динамиката на деня е проектант, кореспондиращ ръководител от нов тип – критичен, компетентен, устойчив и флексибилен и в същото време земен и близък до всички съдби и проблеми.

Много са предизвикателствата и трудностите пред тази така желана и наложила се професията и разбира се основно остава отвоюването на лидерските позиции в микса на комуникацията. В днешния забързан и динамичен свят масовите комуникации и информационните технологии имат толкова решаващо значение, че през последните години се заговори за „информационна икономика“. Изключително ключовата роля на специалистите по комуникация е несъмнена и изискваща от тях да се утвърждават и да отвоюват позиции посредством непрекъснат диалог с публиките и ръководителите. Именно упорството, добрият хъс, харизматичността, мотивацията и вярата са предпоставките за достигането на ефективната комуникация.

Преди повече от 25 века пръв Аристотел се осмелява да постави въпроса за качествата на оратора

Ораторският акт е бил изключително важен и особено възприемането на посланието му от аудиторията. Ако направим паралел към днес и мястото на комуникацията, ако в древността важи триединството: оратор-реч-аудитория, то съвременното звучене е: мениджър връзки с обществеността – послание – публики. В тази връзка всеки един елемент в различните комуникативни ситуации водят до мултиплициране на ефективността. И естествено обратното – дори и най-блестящото прессъобщение не би имало никакъв смисъл за таргетираните групи, ако се явява препратка към дискредитиран оратор или цели неточно подбрана публика.

Съществената разлика между Аристотел, публиката му и днешните професионалисти по комуникация е, че ние разполагаме с възможностите на най-различни комуникационни канали, факт, който ни дава много по-широко поле за реализиране на посланията. Проактивното разпространение на информация в интернет може да се осъществява чрез редица похвати, техники, блогове, платформи и т.н. В това отношение социалните мрежи предлагат чудесна възможност за инициативност и конструктивност, които да подобрят и засилят репутацията на организацията или отделната личност. 

Ще си позволя да се доближа до успешната констатация на проф. Здравко Райков, според която съвременният пиар е непрекъснато учащ и сравнен с познатия на всички ни детски герой – Мечо Пух, който в сравнение със своите приятели е „спокоен, земен и преди всичко търпелив”. Това е много точна алюзия към съвременните специалисти по публична комуникация: Пух, като герой със свойствено търпение към заобикалящата го реалност, приемащ нещата, каквито са, а не такива, каквито му се иска да са.

Малко неочакван финал, но все пак в полето на размисли произтича и се вписва в контекста на търсена, създадена върху справедливост и чисти етични принципи дейност.

Мисля и не спирам да се лутам в течението на мислите си, а именно какво е да си самоотвержен радетел, има ли място това измерение на човешката дейност днес?! Може би някой трябва да ми помогне в това мислене, затруднявам се, или просто се страхувам от момента на прозрение. Нека всички четящи заедно да си зададем ВЪПРОСИ, препращащи ни към ОТГОВОРА какво е ценност и как всеки един се вписва в ценностната категория, има ли нравствен ориентир, мощен двигател на действията ни…

В този момент намира място познатия на всички ни Шекспиров трагизъм, превъплътен гръмко в образа на търсещия доброто клет Хамлет. „Да бъдеш или не – това е въпросът”. Това е въпросът, който си задава Хамлет, това е въпросът, който измъчва и днес всеки от нас, това е въпросът, чийто отговор вероятно никой никога няма да намери.

Да бъдеш или не? Туй е въпросът…
Кой търпял би инак
безчетните камшици на века ни:
неправдите на наглия подтисник,
всокомерието на рода,
сълзите на отритната обич,
бавежа на закона, произвола
на тлъстия чиновник, злия присмех,
със който недостойния заплаща…”
Нова хамлетова приказка

Да, човекът е слаб, бои се, дори достойният е подлец, поради страха си. Хамлет чувства своята обреченост в този свят на мъки и неправди, който ще го смаже. Може би и ние губим днес подобно на Хамлет вярата си в човека, вярата си в безкористните действия Бесният стремеж към слава, богатства и все материални неща, водещи към зло, към жажда за власт и безмерният егоизъм убиват всички човешки добродетели. И вместо човека „това дивно създание” има лъжци, лицемери и злодеи, за които ценностите, опиращи се на честност и справедливост са далечни и непознати.

Да се надяваме, че размислите са препратка в търсенето на алтернативи за едно по-смислено съществуване и призив към това да бъдем достойни и честни хора!

Мария Николчева, Любословие.БГ 11.02.2015

[spider_facebook id=”1″]