d15de1ef1dbf5e07264b193a67ba3e00Максим Генчев е актьор и режисьор на филма “Дяконъ Левски”, Вече е пред премиера. Максим е роден на 28 септември 1954 г. във Видин. Завършва ВИТИЗ през 1980-а в класа на проф. Крикор Азарян. Работи в Пловдивския театър, Пазарджишкия театър, Театър „София”, Малък градски театър „Зад канала”, гастролира в Народния театър „Иван Вазов”, Военния театър, Театър 199 и Театър „Сълза и смях”.

Има над 60 театрални роли и номинация за „Аскеер”. Максим има и над 25 роли в чуждестранни игрални филми и бьлгарски сериали, сред които и “Седем часа разлика”.

Максим, остават броени дни до премиерата на “Дяконъ Левскш”. Как се чувстваш сега, след 2 г. битка – като някой Сизиф, който все пак ще избута скалата до върха, или ще чне пак?
– Премиерата е на 16 февруари в НДК, Зала 1. Броя дните като клетва, повтаряна от стотици читави българи. Нямах нерви, но и не допусках, че няма да успея и няма да направя този филм. Той е необикновен и като замисъл, и като процес. Сизиф е съзнавал, че трудът му е обречен, Джордано Бруно също, но не са се отказали, не са позволили светът да бъде „бутан” от херостратщината – заличаване на човешка история с насладата на неронизма. Недоверие в хората, предимно в киносредите имаше, има го и сега. Това е проява на своеобразно робство на умове, раждащи омраза, завист, лицемерие…

Нямам амбиции да се доказвам там, където съм нежелан. Преди 7 години показах мой късометражен филм-комедия на Пламен Масларов, светла му памет. Пламен ми каза: “Добре дошъл в киното, г-н „Вим Вендърс”! Тук обаче кинаджиите няма да ти простят!”. Отвърнах му – „Дреме ми! Пали ме работата, а не лаврите от нея!”.

Разкажи ни историята на филма – как се роди идеята да направиш филм именно за него, а не за Ботев, Вазов или някой от великите ни царе?

– Левски е Българският Лъв насред всякакви магарета! На шестгодишна възраст знаех всичко възможно за Васил от Карлово според детския ми ум. А там – в ума на детето – е приказката за света, изпълнена с герои, страшни и храбри, нежни и мили, добри и отдадени… Свят, изпълнен с чудеса, които възрастните напъхват в прашен шкаф или увисват на портрет… Идеята за филмов образ на Апостола – ясен, естествен и приказно необикновен, доби ясен израз. Той излезе от илюзията и се превърна в мечта още преди 2 години. Днес вече мечтата ми е реалност.
Как беше написан сценарият и как бе подбран екипът? Би ли представил накратко и изпълнителите на основните роли?

– Избрах Веселин Плачков от Плевенския театър за ролята на Левски спонтанно. Запознахме се на площада, хората минаваха покрай нас и поздравяваха – мен боязливо, него сърдечно. Това е Левски, казах си, дано е талантлив! На кастинга ме шашна.

Добрият актьор може да играе „втория план” и без да го играе… Останалите взех с оглед „букета”, тоест подбрах актьорите според героите. Сценария написах през 2012 г., за 20 дни, на един дъх, получи се над 350 страници. Ще издам роман с картинки някой ден. филмовият текст е 180 страници според разкадровката на режисьорската книга. Доста заснети епизоди от продължителността на филма – 3 часа, ще използвам във формат за тв сериал – 6 серии по 54 минути. Някой ден ще покажа и него, но само ако се появи телевизия, която няма да прекъсва лентата за реклами.

Животът на Левски е доста бегло отразен в сериозни исторически документи, но в дейноспа си той е общувал с над 200 000 българи, някои от които са шумно известни и до днес. Тоест сериал за Него може да надхвърли 200 серии и пак ще е малко. Време е „времето нас да обърне” и да насочим внимание, като култура, към забравените герои.

Хората, които отричат робството, просто не знаят, че са роби – живуркането е удобна форма за грехове, но истинският човек се бори за свободата в себе си и околните. Историята се пише с юнашка кръв, не с мастилото на благоприличието послушание! нансирането на филма? Вече стана ясно, че това е уникална продукция за България, най-малкото от организационна гледна точка.
– Да, за пръв път у нас една фирма, извън държавна субсидия, инвестира във филм. „Амрита Арт” ООД е кинокъща, която дебютира с „Дяконъ Левсш” и има планове да финансира по два филма годишно, но при изричното условие темите да са жизнено значими за духовните потребности на българите и по национално значими текстове.

Преди да срещна родолюбците Златина и Мирослав Филипови, имах злополучна предистория с филма: Националният филмов център (НФЦ) се направи на „умряла лисица”, дори чиновникът Маргарита Стефанова отказа да приеме документите ми за пролетната сесия през 2013 г. Това силно ме развесели. Усетих, че кинаджиите се тресат от гняв и страх, доста губещи състояние на духа. Направих „отчаян” ход и обявих злополучна дарителска кампания, което ми натрупа горчив пиар. Малки зли „псета” ме залаяха, вдигна се олелия до Бога и… Той чу. Имам епизод във филма, който не заснех, защото е тема за друг филм: Младият Ботев, 21-годишен, неизвестен, гладен, болен, заобиколен от вълци, пресекли пътя му до мелницата…, и появилият се конник в мрака на призрачно-синкавата нощ – спасителят Васил!

Да, киното е магия. Пари за кино носят „магьосниците”. Златина и Мирослав Филипови се появиха и тяхната „Амрита Арт” даде живот, пребъдна тази моя изповедална филмова история за Българина Васил от Карлово и неговото свято и чисто дело.

Как изглежда твоят Левски във филма – като Джингиби, като светец, като земен човек?
– Като всичко това и още нещо. Моят Левски е като всеки един от нас, в който е жив българският дух. Това не е патетика. Режисьорът е идеалният зрител! Немислимо е да вкарам 7 милиона чифта очи в моя филм, без да преценявам обективната истина за героя – доколко успях, скоро ще стане ясно. А каква е обективната истина? Родината, Бог, Майката, Любимата… И дързоспа да се като затриете, ще дойдат по-много от мен!”…

Готов ли си да реагираш на критиката, защото тя е неизбежна – независимо бронамерена или просто обективна?

– Критиката е приятно и полезно занимание. За театър или стих има полза, но за филм не върши работа, защото лентата е заснета, преснимане е невъзможно, все едно да материализираш сънища…
Как ще разпространяваш филма, за да стигне той до повече хора?
– филмът не е комерсиален, а хуманен по своята същност. Продуцентите не са вкопчени да си върнат тези 2 милиона лева на всякаква цена… Златина и Миро искат българите тук и по света да видят Левски, да си припомнят своя Левски, да научат децата си на българщина. Имаме кратки откъси – тийзъри. Информацията чрез медии е достатъчна – афиши, покани, БНТ, метро, от уста на уста… Този филм не се нуждае от реклама. Целта е да се достигне всяко населено място. Доста общини вече поръчват филма, вече има интерес от българите чак в Канада, САЩ, Русия и Индия.
Разкажи малко по-подробмо за екипа, с който работиш?

– Обожавам актьорите си. В мой контрол всеки от тях показва какво му е дарено от Бога. Талантът не е лична собственост, даденото свише е за хората и който се свива егоистично, се разталантва… Благодаря на Ицо Генков, оператор, и на Ники Нинов, художник – дебютанти в киното. Специално благодаря на другия режисьор Николай Генчев. Благодаря на Деси Ковачева, изпълнителен продуцент на всичките ми досегашни 7 филма. Екипът е на голяма висота, а момчетата от по-стродукцията са световни профита – Руслан – Роко -шефът, Митко Русев – звук!… Спирам, за да не пропусна. Специален поздрав на Весо за Левски и на Симеон за малкия Васил. Благодаря и на вас, че прочетохте моята откровеност тук.

 

Дата: 09.02.2015 02:28 Източник: Над 55 – стр. 20; 21