microphoneНово начало на деня с нова порция смях и добро настроение от авторът на Любослвие.БГ специално за нашите читатели:

– Добър ден – изчурулика в слушалката гласче на девойка.
– Добър. Какво обичате?
– Обичам сухи смокини, но вдигам телефона по друг повод…
– Щом сте го вдигнали, кажете поводът… – усмивхвам се все едно сe шегувам с „Мис България” – русо котенце, с корона в косата. Е, може и да не е русо, да не е „България”, но във всички случаи, „Мис” – „Мис мокра фланелка”, „Мис дупе”, „Мис нещо си там”…
– Казвам се Иглика Няголова и съм журналистка в Агенцията за проучване на общественото мнение, „Нова галактика”. Мога ли да Ви интервюирам по телефона? Става дума за няколко въпроса.
– С удоволствие! Стига моите отговори да Ви издигнат в иерар-хията и ви повишат заплатата… – правя се на остроумен.
– Радвам се, че имате добро чувство за хумор… Бихте ли ми каза-ли името, възрастта и професията си?
– Костов, петдесет и три, хетеросексуален. Пиша фантасмагории, които, с малки изключения, никой не чете… В останалото време рисувам картини, които, с малки изключения, никой не купува…
– Отново това чувство за хумор…
– Ако Ви разсмива сексуалната ми ориентация, ще Ви кажа, че напоследък ние сме дефицит, на изчезване, като мохиканите… Но да не подхващаме тази тема, да не помислите, че Ви свалям…
– Напротив! Радвам се, че разговарям с нормален мъж, а не с някаква имитация… На какво мислите се дължи този Ваш професио-нален неуспех?
– На първо място, поради моята световна неизвестност. Сега е време на силиконовите гюбекохвъргачки и светилата от рапа. Но Паисий е казал – един ден и последните ще станат първи… В това ми е надеждата… Ха-ха-ха. Ако започна да изброявам другите фактори: икономическа разруха, финансова криза, опростачване на народа, върховенството на чалгата, корупцията и престъпността, ще стана скучен… Така биха ви отговорили около шест милиона българи…
– Защо не започнете ново занимание? Може да се окаже по-доходно…
– Започнах. С един приятел, Жоро Димов се казва, преди време основахме клуб за латиноамерикански танци „Фарабундо Марти”, но след като седем от танцьорките забременяха, от него, разбира се, курса се разпадна и сега двамата дружно плащаме издръжката на четири момченца и три момиченца. Изобщо, грапавини в битието… Но мисля, че те не влизат в интересите на „Нова галактика” и затова предпочитам да оставим личният ми живот, личен… Може, нали?
– Вие се оказахте прекрасен събеседник. Темата на днешните въпроси е Левски. Защо той е велик във Вашите очи?
„Значи интервюто е наистина сериозно… – мисля си. – Какъв по-актуален въпрос преди годишнината от гибелта на Апостола?…”
– Защото изрече най-мъдрите думи – „Нам не ни трябва подарена свобода! Който ни освободи, той ще ни пороби!… Казвам ви…” – ду-ми, които са в особена сила и днес…
– Започвам с банален въпрос. Защо, според Вас, той е обесен?
– За убийство. През нощта на четиринайсети август хиляда осем-стотин седемдесет и втора година, Дяконът и сподвижникът му Ву-тьо Ветов нахлуват в къщата на чорбаджи Денчо Халача да крадат пари за оръжие. За зла участ, са забелязани от младия слуга Стойчо Гиргинов, който започва да крещи, че са влезли разбойници. За да млъкне, Левски го промушва с камата си… Това четох вчера в ня-какви български хроники и го запомних. Ако нямаше убийство, тур-ският съд би го изпратил на заточение в Диарбекир, но при така стеклите се обстоятелства… Ще допълня още нещо, за да разберете, че в генетиката ни има нещо сбъркано… Българинът Иванчо Хаджи Пенчович, като член на турския съд, не казва и една дума в негова защита и подписва смъртното наказание, без да му мигне окото. Представяте ли си?… Нещо повече! След Освобождението, същият е депутатин в Народното събрание и учредява подписка за събиране на средства за паметник на Левски. Ще кажете, започнала е да го гризе съвестта. Нищо подобно! Забегнал е с половината пари. Българска работа…
– Вие показвате сериозни познания… Сигурно знаете нещо и за гроба на Дякона…
– Обичам да се занимавам с исторически факти. Народ, който не познава историята си, повтаря стари грешки… Според писателя Ни-колай Хайтов, разговарял с праправнучката на свещеника, изповя-дал Апостола пред бесилото, той е бил погребан вдясно от олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска”, намираща се между ЦУМ и хотел „Шератон”. Като научил това, Хайтов спешно вдига на крак сътрудници от БАН – историци и археолози, които отворят камен-ните плочи вдясно от олтара и действително попадат на скелета… По същото време, на 100 метра от църквата се изгражда паметникът на Ленин. В ЦК на БКП решават, че „не е целесъобразно” да се дава гласност за гроба на Левски, защото хората ще се стичат там, а не при Ленин. По най-бързия начин, „прогресивни учени” установяват „със сигурност”, че костите са много по-стари и следователно – чуж-ди. „Да се съберат и изхвърлят!” отсичат в ЦК, което е извършено своевременно… Това е положението! Кощунството „за благото на народа” в онова време, не е считано за кощунство…
– Накарахте ме да плача, господин Костов… Просто не зная накъ-де да продължа интервюто… Какви преломни времена!…
– Защо преломни? Това е обикновен тоталитаризъм. Преди годи-ни имаше впечатляващ документален филм на съветския режисьор Михаил Ром – „Обикновен фашизъм” – за зверства на немците в Ру-сия, по време на Втората световна… Стотици хиляди разстреляни, обесени, изгорени хора, обезлюдени селища, лагери на смъртта в Освиенцим, Дахау, Треблинка… При руснаците – същата работа. Плениха пет милиона немски войници. След войната се върнаха по-малко от сто и петдесет хиляди… Останалите – закопани в Сибир. На война, като на война…
– Никога не съм провеждала по-съдържателно интервю… Вие се оказахте отлично информиран събеседник… Кажете на кой адрес да Ви изпратим наградата на „Нова галактика”. Ще Ви издам тайната – настолен електронен калкулатор и още нещо…
Казах й точния си адрес, осми етаж, апартамента вдясно от асансьора.
След два дена младо момче с очила позвъни на вратата и ми връчи подаръка – калкулатор „Самсунг” и два билета за операта
„Сватбата на Фигаро” – след три дена, деветнайсет часа.
Казах на жена ми за спечелената награда и в уречения час заехме местата си на първи балкон в Народната опера. Пееха специализан-ти от класа на Райна Кабаиванска – утрешни светила на световните сцени.
Прибрахме се вкъщи преляли от музика.
Моцарт…

О, ужас!…
Апартаментът ни – обран!…
От най-значимите картини, двата лаптопа, бижута, пари, нямаше и следа… Къщата беше професионално обърната наопъки…
Веднага се обадих в полицията и обясних случилото се.
– Значи ви пратиха на опера?… – пита ме дежурният. – Какво гледахте?
– „Сватбата на Фигаро”…
– Това е новият хит на крадците – телефонно интервю, точен адрес за връчване на подаръка и билети за опера… Един гледа сватба, друг – брадва, господине… Колкото до Агенция „Нова галактика”, не сте първият… Направихме обстойна проверка. Такава агенция в дър-жавния регистър няма и никога не е имало… Но искам да Ви успокоя – в последната година имаме четиридесет и три процента разкриваемост на битовите престъпления. Може да сте сред тях…
29 януари, 2015, за Любословие Рачо Буров