photo_big_337827Кадри от нашата страна са от Варненското пристанище. Снимани са 189

„Най-ранното (известно днес) съобщение в печата, отнасящо се за кинопрожекции, осъществени в България, се появява на 8.XII.1896 в софийския в. „Народни права”. То посочва времето и мястото на показите – „секи ден от 4 до 10 часа вечер” в салона на столичния хотел „Македония”, охарактеризира апарата, с който са били реализирани – „едно ново изобретение на Едисона”… Ала най-сензационното в текста са 7-те реда, описващи един от филмите: „Например пристанището на Варна се вижда цялото; след това пристига един параход и започва да излиза публиката из него в такъво множество, щото струва ви се, че цял мравуняк извира: цилиндраши, турци, дами, коя от коя по хубавици, деца, изобщо секакви екземпляри. След това, дохождат любопитни да гледат парахода”!

1896 г.: Варненското пристанище
Изненадваща, невероятна, смайваща информация! Защото досега се знаеше, че първите киноснимки в родината ни са направени през есента на 1903. Но няма никакви свидетелства в каталозите на фирмите, продуциращи филми по това време. България изобщо не се споменават, да не говорим за Варна и пристанището. Въпреки че операторите на големите световни филмопроизводители сколасват за по-малко от година след изобретяването на кинематографа да заснемат десетки „пристигания”, „акостирания” и „дебаркирания” на параходи по всички краища на света.

Стъписването ражда подозрението и недоверието. Действително ли върху екрана в хотел „Македония” е бил прожектиран филм, показващ варненското пристанище? Ако обявлението не е било само евтин рекламен трик, тогава кой е авторът на хрониката? Споменатият Мелинсон, който (макар и представян като професор по физика) едва ли се е занимавал сериозно с операторско майсторство.

Обичайните заподозрени

На 25 май 1896 г. в Белград французите Андре Кар и Жил Жирен осъществяват първата в Сърбия (а и на Балканите) прожекция с кинематографа на братята Огюст и Луи Люмиер, чиито официални представители са. Сеансите им продължават около месец. Накъде поемат след това Кар и Жирен? Не е много ясно. Според покойния сръбски киноисторик проф. Деян Косанович съществуват две възможности – „или да са се завърнали в Лион, или да са отишли в някой голям град, найвероятно в столицата на някоя съседна държава”, посочвайки конкретно София и Букурещ.

Отново проф. Косанович уверява, че „първите филмови кадри, заснети в Белград, също се дължат на Андре Кар”, но реализирани по време на второто му идване в града – през март 1897.

На 27 май 1896 г. – два дни след белградските сеанси – и Букурещ бива озарен от лъчите на прожекционна машина. Благодарение на гастрольорите Луи Жанен, Шарл Делатр и братята Бонер. Тричленният екип се застоява в Букурещ до септември, разпъвайки белия екран на няколко места из града. Година по-късно там биват осъществени и първите кинокадри на румънска земя. На 10.V.1897 г. за студио „Люмиер” и с конструирана от братята камера е заснета хрониката „Кралят и кралицата на Румъния и техният екскорт”. Авторът на краткия филм е френският фотограф и оптик Пол Меню. Неколцина „демонстратори пропагандатори” на „Люмиер” (определението е на американския киноисторик Джей Лейда) също шетат из Черноморския басейн. Сред тях са Мариус Шапюи и Пол Декор, които се появяват в Одеса на 3 август 1896 г., оставяйки там до средата на декември. Двамата осъществяват десетки сеанси в града. Успели ли са обаче да заснемат филми? Едно от основните им задължения е било да го правят. С помощта на апарати си кинематографи – сравнително леки, преносими, удобни за ползване както в помещения, така и под открито небе.
1899 г.: Български празник
Излиза, че всички потенциални „претенденти” върху авторството на кинохрониката „Пристанището на Варна” (1896) би трябвало да са от кръга на „Люмиер”. Но в каталозите на френската компания такова (или подобно) заглавие не фигурира. В тях изобщо не се споменава топони-мът България. Затова пък той присъства като част от титула Bulgaria-Feier, включен (под №39682) в сайта The German Early Cinema Database, предлагащ данни за около 45 000 филма, показани в немските кина от 1895 до 1920 г. Оказва се, че репортажът „Български празник” е заснет през 1899 г. от фирмата „Люмиер, Лион, Франция”, че е показан в Хамбург (през месец май същата година), че събитието е отразено в изданието Hamburger Fremdenblatt”. Какъв е бил този празник национален, общонароден, регионален, религиозен (християнски)? Или обикновен селски празник – с хора и ръче ници, с тържествени обреди и представяне на местни обичаи, с нашенци, облечени в пищни носии, привлекли вниманието на кинокамерата? Не се знае. 1897 г.:
Гръцко-турската война г
През 1897 г. пък избухва Гръцко-турската война. Конфликтът прекрачва и в етнически български земи. Доказателство за това е кинохрониката, показана в Германия под заглавието Einnahme eines Hauses in Turnavo („Завземането на къща в Търново”). В случая става дума за бившето село Търново, разположено на югозападния бряг на Малкото Преспанско езеро.
Досега се знаеше, че по време на Гръцко-турската война англичанинът Фредерик Вилиърс заснема няколко епизода, показващи всекидневието на гръцки бойци. Неговите сънародници го величаят като „първия оператор, който поставя кинокамера на бойното поле”. Но по това време из региона са шетали снимачи и на други европейски кинокъщи.
Защото „Завземането на къща в Търново” (1897 г.) е продукция на немската фирма „Филип Волф”, носеща името на своя основател. Той заснема около 20 филма, сред които е не само „Завземането на къща в Търново”, но и хрониката „Разстрел на турски шпионин”. През май 1897 двете документални ленти са прожектирани в прочутото берлинско вариете „Винтергартен”. То е останало в историята на седмото изкуство с изключително събитие – тъкмо там на 20.Х.1895 г. братята Макс и Емил Складановски за първи път в Германия демонстрират със своя биоскоп осем заснети от тях кратки филмчета – близо два месеца преди Люмиеровия сеанс от 16/28.XII.1895 г. в Индийския салон на парижкото „Гран кафе”.