MensH2013Добрите дела са полезни за твоето здраве. Но какво се случва, когато прекалиш с тях- порастват ти бели пухкави крилца или, напротив, ставаш по-гадно и сприхаво копеленце от преди? Редактор на Men’s Health прекара 720 часа в състояние на екстремен алтруизъм, за да открие отговора.

СОфИЯ, КВАРТАЛ СТРЕЛБИЩЕ. МРАЗОВИТА И ГЛУХА ОКТОМврийска Вечер, само пръснатите тук-там късове сняг хрускат като чипс, щом ги настъпиш. Под ръждивата светлина на уличните лампи аз и жената без име продължаваме да търсим мъртвеца.

Срещнал съм жената без име напълно случайно на път към вкъщи Изглежда на 80, но може и да е по-стара. Носи оръфано сиво палто без нито едно копче, бледозелен шал и домашни пантоф”. Учтиво ме моли да намерим съпруга й, който отишъл до магазина за цигари, но се забавил много. След две-три минути се сеща. че мъжът й всъщност е мъртъв от осем години. Жената без име е също така и жената без спомени, без лична карта, без точен адрес, без портфейл без топли обувки без нищо. В паниката викам такси до спешното на Военномедицинска академия. Там ни посреща любезен лекар, който изкопчва от моята спътница името на дъщеря й. Следва обаждане до органите на реда и час по-късно семейството е събрано, а аз получавам почерпка – фанта лимон от автомата. Преди да си тръгна, държа да се запозная е жената без име. Казва се Ирина.

Същата нощ спя като младенец На сутринта съм необичайно бодър и отхвърлям задачите в офиса с лекота. Сякаш добрината, която съм извършил, ми се отплаща с лихвите. Науката смята, че когато помагаш на друго човешко същество, в тялото ти се отделя окситоцин. хормон, който намалява стреса.

Според изследване на University of California пък милосърдните хора страдат по-рядко от инфекции, имат по-силна имунна система и съответно живеят по-дълго от останалите. Чудя се – щом доброто е толкова качествен (и достъпен) мултивитамин, какво ще стане, ако започна да го приемам в промишлени количества? Какво ще постигна, ако цял месец се посветя на доброволчески труд, поставям чуждите нужди над своите и винаги, ама винаги постъпвам правилно? Могат ли 30 дни на всеотдайна филантропия да ме превърнат в поздрав и no-успял човек?

Да надзирава експеримента ми се наема Ани Владимирова, психолог с над 20-годишен опит (включително в риалити формати като Биг брадър и Къртицата). Според нея това, което съм си наумил, не само няма да е никак лесно, но дори вещае опасности. „Във всеки човек цари равновесие между самоконтрол и спонтанност – казва Ани.

Когато взривиш този баланс, като погазиш спонтанността си за сметка на тенденциозно добрите постъпки ти несъзнателно започваш да вършиш и злини, за да освободиш напрежението!’Ани ме предупреждава да не очаквам чудеса

от себе ис. Драстична промяна в поведението на възрастен човек от днес за утре е почти немислима, освен ако не преживее сериозен катаклизъм от ранга на внезапно избухване на гражданска война. Аз обаче си мисля, че няма какво да се обърка Не може да е толкоВа сложно да си супер свестен.

Нали така?
Четвъртък е единственият ден от седмицата когато пунктът за набиране на хуманитарна помощ за бежанците на ул. „Братя Миладинови” 66 в София приема дарения. Аз пристигам с шест чаши. тенджера, тава. две чинии със снежни човеци, одеяло, количка с дистанционно и футболна топка. С мен трябва да е и големият плюшен мечок на приятелката ми. но тя отказва да скъса с него. Щом опишат предметите, организаторите ги поставят по стелажите и за минути всичко бива разграбено. „Умишлено денят за дарения съвпада с този. когато сирийските бежанци псх;ещават пункта – разяснява Гергана Станева, пиар на СЖББ (Съвет на жените бежанки в България). – Искаме хората да видят с очите си добрината, която извършват Защо да ги лишаваме от това удоволствие?” Иначе всички много ми се радват Дори и Салха. чиято религия не й позволява да се здрависаме. „При нас рядко идват мъже под 30 – признава Гергана. – Предимно майки с деца:’ в света на благотворителността аз се явявам нещо като атракция.

Взирам се в плюшения мечок Вчера в пункта имаше малко момиченце, което със сигурност щеше да го хареса. Повдигам въпроса пред приятелката ми и малко по-късно вече се караме. Без да искам, й повишавам тон. Ани ще се окаже права – когато се вманиачи в добруването на съвсем непознати хора, човек неволно наранява най-близките си. „Когато започнем да се възприемаме като критерий за правилност, ставаме деспотични – обяснява тя. – Нищо на този свят не бива да бъде натрапвано насила. Включително и доброто.”

Намирам се в кошмарен сън на Роси Кирилова. 200-те кучета на приют „фермата” лаят скимтят и блъскат с лапи по ламаринените си заграждения. Глъчката е неописуема. Тук съм. за да разходя няколко от тях и така да им подаря внимание и малко вятър в приятелски настръхналите уши. Общо сме 20 доброволци, като жените отново имат числено превъзходство (14:6, което е сериозно). Всеки получава по едно куче от клетка и ясни инструкции: животни от различни клетки не бива да се приближават иначе настава меле. Сприятелявам се последователно с Паспарту. Лукойл, Дръж здраво. Неделчо и Евгения. Проблемен е само Лукойл – тлъст кафеникав пес, който се влачи летаргично по мокрия асфалт Една от организаторките ме сръчква да го дърпам no-смело за каишката. Когато започвам да го правя обаче, започва да ми се кара да не го дърпам толкова отривисто. Понякога да вършиш добри дела е адски сложно.

Продавачка на портокали се опитва да саботира експеримента ми! За щастие откривам навреме 50-те стотинки в повече. които е мушнала в рестото, и й ги връщам. Учудената й физиономия си заслужава да бъде заснета.

Със Симеон сме съседи вече пет години, но единственото, което сме си казвали, е „Здрасти”. „Христос Воскресе” и „Весела Коледа”. Затова, когато се появявам на вратата му с цял поднос шоколадови мъфини, той е озадачен. Смотолевям. че съм се улисал с печенето и съм решил да почерпя. Съседи сме, все пак. Истината е фуга – искам да направя добро на човек, когото не харесВам. Стратегията ми жъне завиден успех. Със Симеон не само Водим приличен разговор (разбира се. за времето), но той на свой ред ме гощава с топъл хляб с лимец. Сделката си я бива.
Изследвам фейсбук като възможна територия на алтруизма. Могат ли лайковете и споделянията на социални каузи да те направят по-добър човек? Колко лайка под снимки на болни деца и изсечени горички трябва да цъкнеш. за да си резервираш билет за рая? 1000? 10 000? „Бутонът Like е толкова популярен, защото ти носи емоция за свършено добро, когато всъщност не си си мръднал пръста” категорична е Ани. Доказателството – по данни на RJMetrics само 20% от Фейсбук потребителите, качили клипче как се заливат с вода това .лято, са дарили пари за инициативата ALS Ice Bucket Challenge. Да си добър изисква действия. Доброто те изтласква често грубо и с лакти от зоната ти на комфорт Ако беше лесно да си свестен, всеки щеше да е такъв.

Поредният ми ден, посветен на добри дела. започва на кафе с Гери (24) и Яна (25). Двете са се нагърбили с прекрасна задача – събирането на книжки за дома за деца лишени от родителска грижа „П.Р. Славейков”. Само за месец предадените заглавия са над 400. Има дарител оставил цялата си колекция от книги на Тери Пратчет и такъв, който е бил достатъчно несъобразителен да изпрати романа „Без дом” на Хектор Мало. Аз се отчитам с предвидим сет включващ ..Мечо Пух”. „Алиса в страната на чудесата”, „Ласи”. „Том Сойер” и „Пипи Дългото чорапче”. Питам колко мъже са подкрепили инициативата. „За този един месец ти си третият”. Въздиша Яна. Гери приема нещата по-лично: „Вие. мъжете, просто нямате инстинкт да помагате на непознати. Ако паднеш На улицата, на помощ по-скоро ще ти се притече жена отколкото мъж Това е положението.”

Наистина ли мъжете са толкова немарливи в правенето на добрини? Според Световния дарителски индекс за 2014 г нещата стоят точно така Жените продължават да са по-щедри, макар разликата в доходите в полза на мъжа да остава голяма ..Нормално е жените да са по-алтруистично настроени – обяснява ми търпеливо Ани. – Така ги е програмирала природата. За да изпълнят биологичната си функция, те трябва да родят дете и да прекарат една година в бокса забравяйки напълно за себе си. С други думи да се жертват Мъжът пък е създаден да ловува и да завладява територии. Той е по-склонен да е агресивен и настъпателен, отколкото грижовен.” Излиза, че майките са рокзвездите на благотворителността а ние с теб трябва постоянно да преодоляваме инстинктите си. Направо страхотно.

Изпадам в торент абстиненция. Не си спомням последния филм. който СЪМ изтеглил. Пускам БНТ1. но това само влошава нещата.
Вече три часа беля лук в двора на столичния храм ..Свети Пророк Илия”. След малко тук ще се стекат над 300 изгладнели възрастни и социално слаби хора. Останалите доброволци (4 мъже и 11 жени) също не скучаят: едни режат камби. други мъкнат касетки с хляб, а трети наглеждат четирите казана С пилешка яхния, които клокочат над огъня. Лукът обаче е приказка Истинското изпитание е сервирането. „На опашката се случват страшни неща – признава Мони Георгиев (44). член на църковното настоятелство на храма. – Хората се пререждат бутат, а често се и бият Трябва да имаш здрави нерви, за да овладееш положението.” Работя в тандем с Калина (27. адвокат). Тя сипва по точно 600 мл яхния в канче, което аз Внимателно изливам в буркана на поредния Възрастен човек от опашката (някои си носят и срязана наполовина пластмасова бутилка от бира). През следващите два часа виждам неща които няма да забравя до края на живота си. Възрастна дама ми подава буркан, в който щъкат две живи хлебарки. „Сипвай, сипвай”, извиква тя. щом долавя колебанието ми. Мъж с камуфлажно облекло пък настоява да излея яхнията му директно в платнена торбичка. Грубата сметка показва, че съм раздал над 400 порции на общо 312 души. Тръгвам си смазан, но и адски горд със себе си.

Чакай малко… Имам ли изобщо право да пиша този материал? Не изисква ли абсолютният алтруизъм анонимност и деликатно премълчаване на стореното? Ами не. Щом разказвам на приятели за експеримента много от тях изявяват желание да дойдат с мен на следващата инициатива (и действително идват). Резултатът е повече свършено добро. „Напълно естествено е благотворителността да ти носи удоволствие, което да искаш да споделиш – смята Ани. – Но ако мотивът ти е да се изфукаш, да фокусираш делото в егото си ще отблъснеш останалите. Добрият пример е много важен.” Като се замисля, винаги ми е било тъжно за Батман, че не може да излезе с приятели, да се напие и да им каже: „Пичове, така и така аз съм Батман”. Това сигурно много го мъчи.

Шест сутринта е. Спи ми се като на хималайски мечок, но няма как – обещал съм да садя клек на Витоша. Отново пренебрегвам спонтанността, за която говореше Ани в началото. Дотътрям се до хижа „Алеко”, а там, горе, е ад – кално u мокро. Нито мотиката се справя с гъстата трева, нито аз се справям с мотиката. Щом най-после си оформям чисто кръгче за садене, откривам че .лопатата просто не потъва в подгизналата земя. Разпсувам се като сръбски каруцар. За първи път от началото на експеримента усешам, че изключването на вътрешните ми импулси, заклещването на моята непринуден(х-т в менгеме, е лоша идея. Като нищо да си докарам язва. Разписвам се с общо пет фиданки клек и дим да ме няма.

Доброто лека-полека ме парализира Улавям се как обмислям с непривична плахост най-елементарни ситуации от ежедневието – да пресека ли на червен светофар, когато закъснявам за работа, колко лева да пусна в ръката на бездомника, да губя ли времето на продавач-консултанта, щом нямам сериозни намерения към изложения PlayStation 4. „По принцип добрите хора са самокритични и се съмняват в решенията си – посочва Ани. – Твоето обаче е друго. Следваш невъзможно стриктен морален код и затова винаги си нащрек” Писна ми да съм нащрек. Искам си живота обратно. Искам да си мия зъбите и всички кранове в апартамента да шуртят като разгневени Водопади.

Туширам напрежението от последните дни с по-неангажираща добрина. С Ивайло Неделчев (23), студент по археология, пием бира и си говорим за подлези. ИВайло е част от неформалното сдружение ПОдЛЕЗНО, чиято мисия е да облагороди подземните пространства в София. „Хората се страхуват от подлезите и пресичат нерегламентирано – казва Ивайло. – Това ни мотивира да се намесим.” Ивайло и колегите му събират стари аудиокасетки. дискове и дискети с които през пролетта ще декорират подлез на „Цариградско шосе”. Моят принос е скромен – десет диска, три касетки и шест дискети. Ивайло оценява дискетите, тъй като са рядкост. Откривам нов плюс на доброто – практикуват го предимно приятни хора. С които можеш да се сприятелиш.

Боли ме гърбът Или най-после ми растат ангелски крилца, или просто ме боли гърбът
Дрипав мъж седи на празна маса в „Макдоналдс”. Подавам му два чийзбургера с картофки. но той отказва. Оставям ги пред него. но той пак отказва. Продължавам да упорствам и накрая мъжът от немай къде се съгласява. Този път май прекалих. „Не винаги знаем кое е добро за другите – мъмри ме Ани. Ако помощта ти не е желана, независимо колко добри намерения стоят зад нея. трябва да я оттеглиш. Просто си длъжен да го направиш. Иначе унижаваш човека отсреща.” Много стилен финал на експеримента няма що.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Доброто е като уискито. Консумираш ли го бавно и на малки глътки, вливаш живителни сили в тялото си. Злоупотребиш ли обаче, можеш да си навличаш сериозни главоболия. Бих ли направил отново всяка една от добрините в този материал? Разбира се. Но накуп и при толкова сгъстен график? Никога. Да оковеш спонтанността си и да програмираш мозъка си спрямо точно написан, пък било то и праведен код е, меко казано, нездравословно. Както отбелязва Ани. най-качественото добро е пожеланото добро. Това, което ти идва отвътре. Замисли се за влиянието, което оказваш на света около теб. Бъди максимално искрен. Ако се чувстваш в мир със себе си вероятно си от добрите. Ако искаш един ден дъщеря ти да се омъжи за някой като теб, най-вероятно си от добрите. Не можеш да си 100% свестен. Но можеш да си достатъчно свестен тип.
***
ДРЕМЕ ЛИ в ТЕБ ЕДИН ОБИКНОВЕН ГЕРОЙ?
Четири идеи как да направиш света подобро място, без да похарчиш нито лев
УЧАСТВАЙ в СПАСИТЕЛНИ АКЦИИ
Сдружение „Съюз на българските спасители” действа на доброволчески начала при бедствия, аварии, катастрофи, опазване на околната среда и изобщо всичко, свързано с националната сигурност. ИЗИСКВАНИЯ Пълнолетие, чисто съдебно минало и добра физическа подготовка.
Пиши на info@spasitelbg.com
СТАНИ ПРИЕМЕН СТОПАНИН НА БЪДЕЩО КУЧЕ ВОДАЧ
Незрящите у нас са над 18000. Заради това фондация „Очи на четири лапи” набира доброволци, които да се грижат за двумесечно бебе голдън или лабрадор ретрийвър до завършване на обучението му (10 месеца). ИЗИСКВАНИЯ Търпение, умения за общуване с кучета и достатъчно свободно време. Палето идва при теб с всички необходими постелки, купички, нашииници, играчки и ваксинации. Храната също е подсигурена. Получаваш и карта за градския транспорт. Пиши на e4p@abv.bg
ИГРАЙ С ДЕЦА С БЪБРЕЧНИ УВРЕЖДАНИЯ И НА ХЕМОДИАЛИЗА
Сдружение „Асоциация на родители на деца с бъбречни заболявания” търси добри хора. които да творят, играят и четат книжки на малки деца. ИЗИСКВАНИЯ Умения за работа с деца с увреждания, както и психологическа устойчивост към извършваните манипулации в болничните заведения. Пиши на office@rdbz.org
ПОМАГАЙ НА ГЛАДУВАЩИТЕ ЧРЕЗ БЪЛГАРСКА ХРАНИТЕЛНА БАНКА
Банката спасява от изхвърляне и раздава на нуждаещите се годни за консумация свежи плодове и зеленчуци. Всяка сряда и петък на тържище в София са необходими доброволци за събиране, сортиране и пакетиране на продуктите. ИЗИСКВАНИЯ Носи си здравната книжка. Пиши на contact@bgfoodbank.org

Дата: 12.01.2015 11:47 Източник: сп. Mens Health – стр. 61; 62; 63; 64; 65  Автор: георги блажев