untitledТрябва да се вършат реформи в образованието, заяви в студиото на „Денят започва с Георги Любенов“ образователният министър проф. Тодор Танев. „Реформа – това означава абсолютно ново мислене за сферата на науката и образованието, поставянето им на челна позиция“, добави той. Министърът се обяви за напълно нов закон за образованието, а не да се “пришиват” нови текстове към съществуващия, който е на повече от 20 години.

По негово мнение най-основните проблеми са във висшето образование – безработицата, която то създава, а в училищното образование – че учениците са немотивирани. Със старото мислене трябва да се приключи, категоричен бе той.

Проф. Танев няма намерение да отнема лицензи на университети, но цели да бъде изградена колежанска система на образование – колежи, които да са надстройка над средното образование.

Радикално трябва да се сменят учебните програми, за да бъде адекватно обучението на съвременността. Технологиите промениха коренно средата в училищата, подчерта той. Министър Танев се обяви против идеята за въвеждането на по един учебник за всеки предмет. 

Тодор Танев е категоричен, че учителските заплати радикално трябва да бъдат вдигнати в най-кратък срок и обеща това да не е синдикален ентусиазъм или с извиване на ръце. Според него в системата на образованието има огромни вътрешни възможности за вземане на средства за тази цел.

В самия край на 2014-та г., цели две седмици след заснемането му, в интернет беше разпространен „скандален” видеоклип. В него се вижда как на открит урок пред ученици във Враца, застанал пред портретите на Михаил Ломоносов, проф. Асен Златаров и Фредерик Жолио-Кюри, образователният министър проф. Тодор Танев поставя под съмнение техния принос в науката, позовавайки се на известни, но обикновено премълчавани факти.

Подет от предпразнично изгладнелите за политически интриги медии, случаят беше обявен за скандален, а опозиционната БСП побърза да обяви с декларация, че вероятно ще поиска оставката на министъра заради това, че се е „погаврил” с поверената му институция. Не закъсняха и реакциите на известни обществени фигури, които подкрепиха казаното от министър Танев.

Политологът Огнян Минчев написа в личния си блог: „Чичковите червенотиквеничковчета ще искат оставката на министър Танев, защото е казал, че лауреатът на сталинска премия от 1950 г. Фредерик Жолио- Кюри не бил гениален физик, а заврян зет-тарикат…”. По-нататък Минчев припомня за острия класов сблъсък навремето по въпроса кой е откривателят на радиото, Маркони или руснакът Попов, както и за компромиса, постигнат при разведряването: Маркони да е открил радиото, а Попов – „заглушаването”. Накрая, по повод реакцията на БСП, политологът възкликва иронично: „Позитано”, „Позитанооо”, с вас е тежко, но без вас – скучно!”.

Юлиан Попов, бивш министър на околната среда в служебния кабинет на Марин Райков, който живее и преподава във Великобритания, също застана зад думите на просветния министър. В социалните мрежи той отбеляза, че проф. Танев всъщност е започнал да поставя много важния въпрос за „образована оценка на портретите по стените в училищата”.

Известният публицист-психиатър д-р Любомир Канов добави от Ню Йорк: „Професорът повдигна изключително важен въпрос – за фалшивите авторитети, насаждани в учебниците на нашите деца…”

Младият историк Емил Джасем, преподавател по История на християнската култура в престижната софийска Национална гимназия за древни езици и култури (HГДЕК) „Константин-Кирил Философ” и програмен директор на Центъра за образователни инициативи, също смята, че макар трудно приета, провокацията на образователния министър е отворила темата за фалшивите или хиперболизираните герои. „Когато започнем да искаме от българските ученици да търсят истината, като ние, техните учители само ги насочваме към нея, ще развием критическото мислене у тях. Ако това стане, те със сигурност ще бъдат истински граждани, способни да имат собствено мнение и да го отстояват”, каза пред ДВ Емил Джасем. Според него един от най-устойчивите исторически митове днес е, че сътрудниците на някогашната ДС са работили за България. „Този мит може да се потвърди само и единствено ако бъде посочен документ, с който се доказва, че някой от тези агенти е писал сведение против Съветския съюз”, смята преподавателят по история. Кой всъщност е Крали Марко?

Известният балканист от БАН и автор на редица исторически изследвания проф. Кръстьо Манчев е убеден, че най-вредните и опасни митове от миналото битуват не само в българската, но и в цялата история на Балканите, при това те биват постоянно тиражирани и днес. „Когато става дума за войни, „Ние” сме водили честните войни, а „Те” са ни грабили, убивали, мародерствали. А че „Ние” сме вършили същите неща, когато сме били на „тяхна” територия, за това учебниците по история, естествено не казват нищо! Ето защо такива учебници пет пари не струват и те трябва непременно да се пренапишат. Иначе къде отиваме в бъдеще, да се избиваме едни други заради стари вражди? Това е безсмислица!”, казва пред ДВ професорът. Според него една от най-митологизираните исторически фигури на Балканите е Крали Марко, зад когото стои средновековният феодал Марко Мърнявчевич. „Той е бил васал на османския султан, а ние сме го превърнали в митичен юнак, защитник на християните!”, негодува проф. Манчев и пояснява, че феодалът е участвал в походите на султана и е воювал на негова страна. Без митове и фалшиви авторитети – за да се научат младите да си изграждат собствено мнение Историята като „разграден двор” Все пак кой трябва да започне да задава неудобните въпроси за митовете в българската историография – политиците, интелектуалците, преподавателите?

Емил Джасем смята, че историята, макар да има собствена муза, е наука със своя методология, извори и начини да търси и намира истината и поради това верните отговори трябва да се дават от професионалните историци. „Този дебат беше воден през 90-те години на миналия век, но отново се появява нуждата от него, защото определени политически партии си позволиха да похитят обичта към родината и историята на България, за да преследват свои цели”, казва младият историк.

Проф. Кръстьо Манчев също е убеден, че отговорите на неудобните въпроси в историята следва да се дават от учените. „Те трябва да са уважавани и онова, което докажат, е необходимо да се зачита, да е валидно за всички. Сега в България всеки нахълтва в историята, този „разграден двор”, и взема оттам каквото си поиска! Съществуват строги научни критерии и въз основа на тях се определя къде, какво и как е станало. Ако те не се спазват и всичко българско продължава да е „хубаво”, а всичко при съседите да е „лошо” – тогава наука няма”, заключава проф. Кръстьо Манчев.

По статията работи: Мария Николчева; Любословие по Klassa.bg и bnt.bg