kk8Счита се, че идеята за коледната картичка се ражда преди 220 години, когато в края на 1794 г. английският художник Добсън рисува на картон първото коледно поздравление. Добсън обаче не е първооткривателят на наивистичните честитки с религиозни мотиви. От писанията на хронисти става ясно, че подобни миниатюрни гравюри са изработвани още в средновековните манастири. Монасите продавали рисунки с трогателни и назидателни библейски сюжети на прииждащите за празниците поклонници. Аристократи и заможни търговци купували тези картини, за да украсят домовете си, а понякога ги подарявали на близките си по случай Коледа. Тогава било прието гравюрата да се дава лично. Надареният с този мил сувенир го окачвал в рамка на видно място, а не го хвърлял по чекмеджетата, както правим сега.

През ХIХ век френският гравьор Филип Шофар придава светски характер на изобретението на Добсън. Той рисува картичките върху покани за коледни балове и тържества. Няколко години по-късно неговият сънародник, художникът Демезон, предложил коледните картички да се изпращат с пощенски дилижанси до получателите. Но идеята му нямала успех във Франция. Полицията проявила нездрав интерес към съдържанието на посланията върху честитките и французите набързо се отказали от услугите на пощенската служба.

Истинската пощенска картичка с коледни мотиви, каквато познаваме днес, се появява в Англия през 1843 г. Сър Хенри Коул, основател на прочутата лондонска галерия „Виктория и Албърт“, поръчва на своя приятел, художника Джон Хорсли да му направи 40 еднакви литографии, на които е изобразено голямото му семейство, наредено около коледната трапеза. Зад него на втори план са нарисувани сцени на състрадание и милосърдие – фамилията Коул раздава храна и дрехи на бедните. Надписът гласи: “Весело Рождество и Щастлива Нова година”. От този момент нататък поздравителните картички бързо се превръщат в индустрия. Започва производството им и за други празници – религиозни, национални и лични. Истинският бум настъпва на границата между ХIХ и ХХ век, когато дагеротипията и фотографията допринасят за тяхното невероятно многообразие.

От този период са и най-ранните картички, съхранявани в колекцията на Исторически музей – Горна Оряховица. Най-старите честитки, съхранявани в музея, са с различни изображения, но на тях все още липсва усмихнатият Дядо Коледа, нарамил чувала с подаръци, заобиколен от верните си елени. Наред с класическите религиозни сюжети, празничните картини в началото на ХХ век са свързани с красиви девойки, усмихнати коминочистачи, приказни зимни пейзажи или смирени дечица, молещи се пред украсената елха. Съвсем в духа на времето покрай традиционните подаръци проблясват войнишки саби или пушки. Не липсват и закачливите картички с различна тематика – палави младежи, подпийнали компании, пияни джуджета или коледно преследване на прасета.

Сред хилядите екземпляри се откроява и картичка от 1912 година с юношата Борис III във военна униформа. Именно с неговия лик е свързана появата на първата илюстрована честитка в Княжество България, отпечатана през 1896 година по случай покръстването на престолонаследника в източноправославната вяра. Горнооряховският музей пази и илюстровани поздравления от Райна Савова, позната като голямата любов на поета Асен Разцветников. Тя е дългогодишна учителка по български език и литература в с. Драганово, а по-късно и в Прогимназията в Търново. Владее френски и италиански, а с Разцветников кореспондира на руски език. В България модата и масовото изпращане на картички започва след Втората световна война. Тогава Дядо Коледа естествено отстъпва своето място на руския си колега Дядо Мраз, сред изображенията изпъкват големите заводи и родното ТКЗС, а сред пожеланията – апелите за мир и социализъм.

Независимо как е поднесен поздравът, от картичките винаги личат добронамереността и искрените благопожелания за настъпващите празници. Днес интернет значително улеснява изпращането на картички, а посланията се движат в новото, виртуално пространство. Дали класическата традиция отмира или се възражда под нова форма, само бъдещето ще покаже…

Снимки: Архив Исторически музей – Горна Оряховица