professional-photographer Петър Абаджиев от сп. Фотомания споделя с читателите си за интересно и приятно фотографско събитие – ФФ фест 2014:

Силно впечатление ми направи, че основните проблеми, 3а които бяха изнесени превъзходни лекции, бяха предимно на технически теми.

Съзнанието, че техниката е важна, но е само помощник (!) в нашето неистово желание да творим, да създаваме, ме накара да изневеря на обещанието си и да се опитам да изразя моите незадължителни мисли 3а истински важното във фотографията – фотографския образ. Веднага искам да кажа, че няма да се Задълбочавам във философски размисли по този въпрос. За това има една прекрасна книга – “философия на фотографията” от забележителния български теоретик Цочо Бояджиев, един от най-значимите автори в световните изследвания в тази област Желанието ми е да споделя с вас моите схващания, защото образът всъщност е най-важното в нашето творчество, което правим с толкова любов и всеотдайност

Още в началото на XX век започна един жесток спор между фотографите 3а посоката, в която трябва да се развива тази образна технология. Използвам думата технология, защото фотографията не е изкуство, както например правенето на хляб или обувки не е изкуство, а високо занаятчийско майсторство. Но при определени нейни характеристики, въпреки че е функция от техника и технология, тя може да създаде образи, които живеят в широкото пространство на произведенията на духа. Тя може да бъде изкуство!
Та 3а какво така безмилостно спорят и до днес фотографите и теоретиците? Едната група (пуристите) изразяват остро възгледа, че образът трябва да бъде точно отразяване на обектите, без всякакви допълнителни намеси и манипулиране. С други думи, това е “чистата” фотография, която според тях е Истината. Аа, това е важно и истина 3а репортажните, научните, паспортните и други подобни изображения.

Но това не е още всичко в образите! Другата група, работеща в областта на така наречената художествена, или по-точно артистична фотография, отговарят с думи и дела, че изкуството не е само регистрация на околния свят Образът трябва да бъде нов свят създаден от вътрешния свят на автора, на неговите идеи, преживявания, чувства, макар и от реални образи. Аа твори нова, невиждана от зрителя реалност Тук е и отговорът на въпроса – има ли право фотографът да манипулира изображението, и той е еднозначен – да. За да може да направи своите образи, той прибягва до колажи, стари “благородни” процеси, до различно “звучащи” обективи с различни фокусни разстояния и сега вече към необятните възможности на цифровата фотография. Техните снимки се доближават до естетската същност на живописта и графиката.

Но не всяка “чиста” фотография или манипулирана снимка е изкуство и има художествени характеристики. Като следствие на лесността на създаване на образи, фотографското пространство се изпълни с прецизни в техническо отношение снимки, но празни, без мисъл и чувство класически клишета, без авторско присъствие. Примери много – актови снимки в разрушена сграда, студийни красиво заснети женски тела и още стотици подобни изображения. И може би това е основният проблем, който е пред нас, пред фотографа творец – на основата на познанията си, идеите си, чувствата си, да намери собствения си авторски образ, различен от останалите. Ужасно трудна задача, драги колеги… Аали репортажът е изкуство?

Моето схващане е различно от общоприетото. Мисля, че понякога репортажните фотографии носят не само информация, а са наситени със силна емоция, с авторска позиция, с необикновени изобрази телно-изразни средства, с оригиналност и спокойно могат да се приемат 3а произведения на изкуството. Аа не говорим 3а репортажния начин на снимане с последваща манипулация основен начин 3а създаване на образи 3а много артистични фотографи. За мен образът е истински силен, когато в него живеят чувства, идеи, добра организация и логика в изграждащите го елементи, подходящи изобразителноизразни средства и добри технически качества (последните са важни, но не единствени).

Всичко това е всъщност осмислянето на фотографията.

Дата: 08.12.2014 10:55, Източник: сп. Фотомания – стр. 27 , Автор: Петър Абаджиев