momichence 2

Любов и милосърдие, чест и достойнство, памет и съвест са най-ценните богатства на човека! Без тях и да бъдеш затрупан с пари, ще си най-бедният и окаян човек!

Няма съмнение наближава най-семейният, най-топлещият сърцата ни празник- Коледа! Сърцата ни се отварят и открехват към добро, към съпричастност и милосърдие. И сякаш в очакване на празника ние ставаме емпатични и жертвоготовни. Може би чувството за единна нация се усеща много силно в празничните коледни дни. Коледа е времето, в което сме обединени от стремеж да сторим добро, да дарим усмивка, или частица щастие в нечие сърце. Човек трябва да има огромно сърце и изпълнена с доброта душа, за да поема безкористно скърбите, терзанията и дори радостите на другите. И сякаш това става възможно по Коледа, когато поглеждаме на света с други очи – с любов!

Вероятно на всеки от нас му се е случвало да върви по заснежена улица, а пухкавият сняг да се сипе тихо, уличните светлини да го озаряват, а той да блести приказно вълшебно… прозорците да светят, а по тях да има замръзнали причудливи фигурки. Как да не изпиташ вълнение и как сковаващият студ да не отстъпи място на щастие в сърцата. Магията на зимната коледна приказка нахлува в сърцата ни и ни дарява  надежда и вяра в силата на доброто!

Нека да не подхождаме с баналност към празника, а с искреност и доброта.

Лесно е веднъж в годината да бъдем милосърдни, щедри и добри, за да изкупим греховете си за цялата година. Но истинско предизвикателство е винаги да бъдем човечни и да поддържаме пламъчето на доброто, което да разпаля огъня на любовта.

Затова е важно да покажем и изразим смисъла на празника с искрената си безпределна обич, да дадем и получим любов, да си спомним, че не сме сами, че животът е дар, който споделяме с любимите хора. Нека всички усетят коледната топлина и благост и смисъла на надеждата и прошката.

Но за много хора това е поредната тъжна Коледа. За много хора тя навява тъга, отчаяние и безнадеждност. Взирам се в лицата на хората, които срещам ежедневно, голяма част от тях с безизразни лица, с ограбени души и с попарени надежди. Чувам призива на болни, гладни и самотни хора и осъзнавам колко много мъка има по света. Но малко хора осъзнават това и изпитват състрадание и доброта към безбройните страдащи хора. Тъжно е, че само по големите празници се проявява благотворителността и милосърдието.

Жалко е, че потъналите в разкош не виждат от прозорците на скъпите си коли днешния израз на окаяните и скитащи се по улиците братчета и сестричета на „Гаврош”. Жалко е, че немалка част от тези самозабравили се кариеристи, са далече от хуманността и техният блясък е фалшив и привиден. Именно подобни хора са въвлечени във властта на корупцията и  в техния изкуствен свят място имат само себеподобните им, а благотворителността е равна на „прочистване” на съвестта.

Да се надяваме, че и за тях има надежда, че някъде в сърцата им се е скрила частица вяра, водеща към спасение и по-добър и смислен път. Но нека не позволяваме на негативните мисли да нахлуват, нека не влизаме в ролята на съдници, а предадем и разпространим добротата и усмивките си с цялото си същество.

Може би по-често трябва да се вглеждаме в детските очи и искрени креативни слова. Децата с чистите си души и сърца са истински способни да ни покажат какво е състрадание и да направят видими измеренията на радостта и мечтите. Духът, който Коледа носи със себе си и искрицата надежда, която пламва в сърцата ни тя е най – ценното нещо, което може да притежава един човек – свободата да обича и вярва!

Защото вярата е нашето чудо, да усмихнем едно посърнало лице, да дарим надежда на едно сърце, това нима не е нашата магнетична сила…

Нека бъдем по-добри, нека се научим да се извиняваме, да признаваме грешките си и да прощаваме на останалите! Това е истинска добродетел и ключ към блажен и пълноценен живот.

Моята Коледа

Миналата Коледа не бях в страната си, а в един космополитен град – Лондон. Имах възможността да съпреживея емоциите на местните, да наблюдавам сияещите лица на минувачите, озарени от предстоящите празници. Разбира се потънах в блясъка на градската пребогата украса, сякаш се пренесох в реална приказка. Бях впечатлена от усмивките по улиците, от сиянието и добронамереността на хората. Сякаш проблемите или бяха невидими или не съществуваха. Опитах се да надникна и усетих  една хармония от приятелски отношения… метрото претъпкано, но все пак без напрежение, а напротив, усмивки и поредица от извинения, въпреки блъсканицата след уморения пореден работен ден. Сякаш хората бяха потънали в празничния дух и напрежението беше изчезнало. Имах невероятния късмет да се запозная и опозная едни прекрасни хора (дори усетих домашния уют), които направиха празника ми ослепителен и запомянящ въпреки празнотата. Искрено им благодаря. Намерих нови и истински приятели. Не са нужни подробности, а само ще кажа, че няма да забравя тази приключенска моя магнетична коледа.

И коледната мlondonski uliciагия беше навсякъде… но не мога да отрека липсата на най-важното –  близките ми любими хора – моето семейство, което обичам много. И разбира се многото верни приятели. Да изпращаме отминалите дни и да посрещаме новите заедно, да изживяваме и тъгите и радостите си един до друг. Защото все пак смисълът на празника и на живота се осмисля, от това да намериш своето място под слънцето, да бъдеш до любимите си хора, и да си дарявате усмивки и прекрасни мигове на щастие.

Защото Коледа е послание към нас хората.

Послание, което ни напомня, че трябва да правим добро за да ни отвръщат със същото и да се чувстваме добре – удовлетворени и спокойни. Пожелавам на всяко едно същество по света и тази година да се почувства поне малко обичано, желано и „нека светлина и доброта да залеят цялата Земя”.

Призовавам всички да бъдем единни, колкото повече хора повярват в доброто, толкова по-лесно ще пренасяме и опазваме магията на коледното послание. Нека повярваме в приказките за добрия белобрад приятел на децата и да отворим сърцата си по детски, защото така ще порастваме бавно и ще имаме възможност да мечтаем! Аз вярвам вярвайте и вие!

Нека бъдем човеци, а не просто хора! Нека бъдем по-добри, нека прощаваме, нека даряваме надежда и така може би чудесата няма да стават само по Коледа!

 

Автор: Мария Николчева