newspaper_press1Българинът си обича държавата, но последното нещо, което би искал, е да спазва законите.

До този извод достига в интервю за “Монитор” Алекси Стратиев, експерт по пътна безопасност. Той е категоричен, че корупцията е двустранен процес.

“Ако говорим само за едната страна, която и да е била тя, другата страна е някак си спокойна и казва – значи мога да продължа, мога да върша това престъпление, другият ще бъде под наблюдение, другият ще бъде наказан. Добре е хората да разберат, че и те носят отговорност и това е първото стъпало – да отказват.

Второто стъпало е да подават тези сигнали. Моята практика показва, че сигналите се подават от чужденци. Да станем и ние европейци и да подаваме сигнали”, апелира Стратиев.

Експертът коментира, че събираемостта на глобите от нарушенията по пътя също е ниска – едва под 50%.

“Всеки втори нарушител у нас си пътува безнаказано, независимо че нарушението е установено и контролните органи са работили. Вместо да вдигаме глобите, нека да събираме тези, които вече са наложени.

Десет процента от здравната вноска остава за пациента. Парите ще отиват в индивидуалната партида на всеки осигурен. Очаква се промяната да влезе в сила от средата на 2015 г. Следваме модела на Германия и Холандия. Тези акценти “Труд” извежда като водещи от интервю със Стоян Тонев, председател на парламентарната комисия по здравеопазване.

Промените предвиждат 25 процента от парите от личното участие в здравната вноска да отиват в индивидуалната партидна сметка на българина и той да определя за какво да се харчат. “Т.е. при заплата от 500 лв. за здраве се отделят 40 лв. От тях 24 лв. внася работодателят, а 16 лв. – работникът. Т.е. 25 процента от 16-те лева или 4 лева /10 процента от цялата вноска – б.а./ ще са само за пациента и ако той не ги ползва, ще му се натрупват, докато в един момент му потрябват. А при този служител, който се осигурява върху 1500 лв., всеки месец ще му се заделят по 12 лв., които ще са само за него.

Той например може да реши да ги оползотвори за преглед, без да чака за направление, а останалите пари от вноската му ще отиват в национален солидарен фонд. В Германия ефектът от натрупването от личните партиди годишно е 20 млрд. евро., надяваме се при нас да е около 50 млн. лв.”, казва Тонев.

“Трябва да се създаде фонд за бързо справяне с епидемии”, апелира от страниците на “24 часа” проф. Пламен Моллов, директор на Българската агенция по безопасност на храните. Според него такъв фонд може да бъде финансиран по най-различни начини.

“Проучваме опита на други европейски страни. Но съм убеден, че ако имаме достатъчно финансов ресурс още в началото, когато установихме болестта /син език – б.а./, загубите щяха да бъдат по-малки”, казва Моллов. Той е категоричен, че има нужда и от нов закон за храните.

“Старият не отговаря на изискванията, той е отпреди влизането в ЕС. С него не можем да прилагаме актуални санкции, свързани с новия регламент за етикирането”, отбелязва още експертът.

От страниците на “Сега” Кристина Цветанска, председател на Асоциацията на консултантите по европейски програми, апелира: “За да не се повтори сегашният сценарий за загуба на много пари и в следващия програмен период, ние предлагаме процедурите за кандидатстване да бъдат открити още през януари, въпреки че самите програми не са одобрени. Някой би казал, че ще се създаде риск за бюджета, но това не е така. Обикновено кандидатстването става в рамките на 2-3 месеца, оценката отнема още толкова. Така че до сключване на договори ще се стигне през юли-август.

Обратно, ако държавата стартира първите процедури, след като получи одобрение на програмите евентуално през юни, това би довело до сериозно изоставане и ще има първи договори за финансиране чак през 2016 г. А това време е ценно както за общините, така и за фирмите и изобщо за всички. И рискуваме да повторим грешките и загубата от настоящия програмен период.”

“Основен стратегически приоритет за България трябва да бъде приемането ни в еврозоната, защото така ще имаме възможност да използваме предвидените европейски механизми за реагиране при кризи и ще имаме по-добра защита на икономиката от сътресения”, съветва в интервю за “Стандарт” Стоян Мавродиев, председател на Комисията за финансов надзор.

“Плюс за България ще бъде сигурността и предвидимостта относно надзора на банките у нас. ЕЦБ ще упражнява директен надзор върху българските банки заедно с националните компетентни органи. Но ЕЦБ има и директни правомощия за намеса в кризисни ситуации. Това ще сведе до минимум възможностите една банка да изпадне в затруднено положение”, аргументира се Мавродиев.

772 лева такса ще трябва да платят вложители на КТБ, които решат да изтеглят цялата си гарантирана от закона сума от 196 000 лева още на 4 декември, пресмята “Стандарт”. Начислението ще е по-малко ако се направи предварителна заявка.

От 60 до 100 евро на ден получават екскурзоводите с чужди езици в страната, отбелязва пред “Труд” Николай Миндов, шеф на Асоциацията на екскурзоводите в България. Тази професия се оказва с най-висока почасова ставка измежду всички сезонни дейности, свързани с туризма. Далече по-скромно е заплащането за готвачи и сервитьори, макар да има дефицит за квалифицирани кадри при тях, показва проучване на изданието.

“Наградата от ЮНЕСКО за София е признание и за града, и за киното ни”, казва в интервю за “24 часа” Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО. Според нея има ренесанс на българското кино, което е на високо ниво. Бокова е категорична и в това, че България трябва да запази автентичността на историческото си наследство, ако иска да развива културен туризъм.

“Местните хора трябва да разберат, че единствено идентичността, опазването на критериите на Конвенцията за световното наследство може да запази интереса към паметниците като Несебър, парка “Пирин”, Свещари или Боянската църква. Едно евентуално излизане от списъка с обекти на културно наследство ще има пагубни последици и за туристическия поток, и за престижа на България”, смята Бокова.

Пред “Преса” Бокова споделя и за преживяванията си в Ирак: “Посетих лагер за бежанци, както ние ги наричаме в ООН вътрешни бежанци, които са в рамките на държавата край Багдат. Освен иракчани, имаше йезуити, сирийци, палестинци, които са избягали от своите територии. Беше трогателно… Всъщност аз посетих този лагер, за да поставя основната тухла за строежа на основно училище там – ЮНЕСКО ще го вдигне с помощта на фондация, с която работим. Направихме много трогателно тържество с представители от този лагер. Това бяха обикновени хора. Основно млади семейства, с деца и младежи, които няма къде да учат, безработни. Много от децата ми подариха техни рисунки, но тревожното е, че на повечето от тях бяха изобразени хора с пистолети, с оръжия, които те са виждали насочени към родителите им. Много е страшно!”

[spider_facebook id=”1″]