Брайън Дженкинс е един най-известните международни журналисти на Си Ен Ен.Image_

Отразявал е едни от значимите събития на отминалите десетилетия като войните в Персийския залив, студентските бунтове на площад Тянанмън в Китай, сриването на борсите в Токио и първите терористични атаки над Световния търговски център в Ню Йорк през 90-те години. Носител на много международни награди, днес г-н Дженкинс е финансов съветник и бизнес консулат по въпросите на инвестициите между САЩ и Азия.

Г-н Дженкинс, като журналист, отразявал толкова много събития през последните десетилетия за Си Ен Ен, накъде според вас върви днес светът?

Според мен днес, 25 години след падането на Берлинската стена, опасността от директен сблъсък между две суперсили като САЩ и Русия е намалял. Но сме изправени пред нови предизвикиталства. Както историята го е доказала, когато има огромни предизвикателства, винаги се откриват и огромни възможности. Така че, ако погледнем от по-оптимистичната страна, ще видим, че възможностите, които се откриват пред света, ще ни посочат по-разумната и правилна посока на развитие.

Смятате ли, че доста от кризите днес се получават от невъзможността на Запада да разбере останалата част от света?

Вижте, като журналист аз съм живял и отразявал много и най-различни събития по света и вътре в САЩ. Но това, което ми е правило впечатление, е, че за съжаление американците имат нагласата да са геоцентристи, т.е. да са ориентирани към себе си. Казано с други думи – ние не се отнасяме с голямо внимание към това, което става по света. Все пак през последните 60 години САЩ бяха страната, от която се очакваше да се решат повечето проблеми по света. Ние не можем да разрешим всички проблеми, а и като всяка голяма страна също правим грешки.

Знаете ли, аз като български журналист също пътувам из Америка и това, което ми прави впечатление, е, че виждам не една страна, а доста различни Америки. Една Америка за по-богатите, друга за по-бедните, трета за имигрантите, за безработните… Защо Америка има толкова различни лица?

САЩ са създадени върху принципите на суров непримирим индивидуализъм. Аз живях в Япония през 1986-1989 г. В тяхното общество се смяташе, че това, което е добро за обществото, е добро и за индивида. В САЩ се приема точно обратното. Тук има съпротива срещу социалните програми, които помагат на маса хора, а и на обществото. Много американци отказват да разберат, че точно тези програми помогнаха на американската икономика да бъде най-силната в света.

Как са представени малки страни като България в медиите в САЩ?

Американците пускат малко международни новини. Да, ние предаваме новини от т.нар. горещи точки по света, но пренебрегваме много от случващото се извън пределите на САЩ. Всички американци, като излезнат навън, остават учудени от това колко много медиите по света отделят на международните новини и колко малко се прави това в САЩ. Но американската аудитория иска да знае какво се случва повече в страната, отколкото по света.

Как ще опишете новините, които съобщават днес по централните медии в САЩ?  Кабелните телевизии тук са се превърнали в говорилня, която повтаря три едни и същи новини през всеки 15 минути. Има по-малко репортажи от мястото на събитието и повече коментари. За мен това е една пропусната възможност.

Добре, но не е ли опасно САЩ да имат толкова много интереси по света, а хората в страната да са толкова слабо информирани?

Да. Американците не са добре информирани за случващото се по света и затова мнозина имат отрицателно отношение към хората в САЩ. След 13 г. в Афганистан и 11 г. в Ирак американците са загрижени и притеснени от тези войни. Ние не искаме да хвърляме бомби и да правим ситуацията по тези места по-лоша. Проблем е също, че САЩ в повечето случаи действат само когато са застрашени икономическите им интереси. Всичко опира до нефта. Аз съм съгласен с мнението на журналиста от „Ню Йорк таймс” Томас Фрийдмън, който казва, че докато ние не спрем да зависим от нефта в Близкия изток, няма да спрем да създаваме терористи, които с парите от този нефт да искат да ни нападат. Та дано се наложат алтернативните източници на енергия.

Трудно ли е да се работи днес като журналист при наличието на толкова много социални медии като фейсбук, туитър, инстаграм?

Днешните времена са изключително трудни за хората в журналистиката. Днес комуникациите са по-бързи от всякога и това удря тежко печатните издания. Много хора казват, че получават новините си от социалната мрежа, но това не е филтрирана информация, не е минала през редактор, който да сфери фактите и да каже вярна ли е или не. Днес всеки може да е журналист, но без достоверност на фактите това не е журналистика.

Какво ви научиха годините, прекарани в Си Ен Ен?

Научих, че САЩ не са центърът на Вселената. Разбрах също, че хората навсякъде по света сме еднакви. Ние всички искаме по-добър живот, по-голяма сигурност за нашите деца и по-добро бъдеще. Повечето хора не искат да има войни. Войната не е присъща на човешката природа. Вярвам, че доброто в нея ще наделее. Но не бива да забравяме, че сред нас винаги ще имаме гладни за власт индивиди, които ще искат да вземат надмощие над страховете, които хората имат, и да се обагодетелстват от това.

Интервю на Симеон Гаспаров с журналиста от CNN БРАЙЪН ДЖЕНКИНС специално за в. “Труд”